Близо 95% от българските ученици вече използват изкуствен интелект в образованието

94.7% от българските ученици вече използват изкуствен интелект за учебни цели, а близо половината (47.6%) работят с него всеки ден или няколко пъти седмично. Образователната система търси най-подходящия начин да интегрира изкуствения интелект безопасно, отговорно и ефективно.

Това показват резултатите от първото национално изследване на организационната, технологичната и педагогическата готовност за интеграция на изкуствен интелект в българските училища, проведено от БАСКОМ съвместно с Министерството на образованието и науката.

Резултатите от изследването бяха представени от министъра на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев, от Александър Ангелов (УС на БАСКОМ), Доброслав Димитров (Консултативен съвет на БАСКОМ) и д-р Лъчезар Африканов (Нов български университет), главен изследовател на проекта. В дискусията се включиха училищни директори, учители, университетски преподаватели, представители на бизнеса и експерти от образователната и технологичната екосистема.

Министърът на образованието проф. д-р Георги Вълчев подчерта, че водещи нации, които до скоро имахме като пример, където електронното съдържание взимаше връх, започват да преосмислят своите политики. “Но това не означава, че ние може да се разминем без технологиите. Изкуственият интелект действително се развива с такава бързина, че ако не намерим нужните решения за неговото използване, ще нанесем може би вреда, тъй като той – със или без санкции – се използва вече, затова трябва да видим възможностите за внедряването му в образователния процес. Благодаря на БАСКОМ за това партньорство. Изследването действително ще ни даде добри отправни точки за намиране на верните решения. Изключително важно е това да стане с широк обществен консенсус. Не може да отлагаме дълго добрите практики, което преминава и през обучения на учителите, защото те са хората, които трябва да регулират този процес”, каза проф. д-р Георги Вълчев.

Проучването обхваща над 10 000 ученици, 1 767 учители и 210 училищни лидери (директори и заместник-директори) от 25 административни области в страната и предоставя най-пълната до момента картина за навлизането на изкуствения интелект в българското училищно образование.

Един от най-значимите изводи е, че използването на изкуствен интелект сред учениците вече е масово и нормализирано. 56% от анкетираните споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, което поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ очерта три направления, в които държавата и МОН могат да си партнират ефективно: “Има вече няколко десетки училища, които са подали заявки за паралелки, профили или други направления, свързани с разработването и изучаването на изкуствен интелект.

Тези училища са разположени в различни части на страната и имат различна готовност, но ако те съумеят бързо и без допълнителни ресурси да реализират това, ще имаме национална мрежа от 20-50 организации, които ше се превърнат в ролеви модел и посланици на добри практики. Второто ни предложение е да се работи по създаването на учебни програми, които да бъдат изградени от концепцията към инструментите, понеже инструментите се променят много бързо и няма нито време, нито смисъл да се усвояват. Третото ни предложение е изкуственият интелект първо да навлезе хоризонтално в административните процеси – при ръководителите и мениджърите на образователната система. Когато те придобият увереност и доверие в тези технологии, използването им естествено ще се разшири към административната работа на учителите и поетапно към целия образователен процес”.

Според изследването учителите вече имат сериозна базова грамотност по отношение на изкуствения интелект. При педагозите най-висока готовност към момента има при използването на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими. Остава предизвикателството изкуственият интелект да бъде по-активно използван в учебния процес. Това очертава посоката за следващата голяма стъпка в практическата квалификация и методическата подкрепа за българските учители.

Най-често технологията се прилага при подготовката на уроци и създаването на учебни материали, докато теми като оценяване, дизайн на задачи и проследяване на личния принос на учениците тепърва изискват нови подходи и методическа подкрепа. В основата на този процес не стои самата технология, а изграждането на нов тип грамотност – умения за критично мислене, отговорно използване и разбиране на изкуствения интелект.

Етичните измерения на ИИ вече се разпознават в училищната среда, като темата надхвърля риска от преписване и включва дезинформация, deepfake съдържание, онлайн тормоз, защита на данните и влияние върху ученическото усилие.

Данните насочват вниманието към по-ясни писмени правила, процедури за реакция и разбираема комуникация към учениците и родителите, така че етичните очаквания да бъдат видими, оследователни и приложими.

Според Доброслав Димитров само държавата може да разгърне в мащаб подобна цялостна стратегия за разумното ползване на изкуствен интелект. “И само бизнесът може да даде най-актуалната информация за това какво се случва на терена на изкуствения интелект, тъй като технологията се променя в рамките на месеци, а понякога и на седмици. Дори на технологичните хора им е трудно да следят всички промени, скоростта се ускорява и не трябва да подценяваме колко голяма е тази промяна. Това ще преобърне всяко работно място, което не е свързано с физически труд. В ИТ индустрията това вече се случи, ИТ индустрията е буквално с краката нагоре в момента, а ние сме канарчето в мината – ако сега това се случва при нас, ще се случи и във всички останали сектори съвсем скоро. Тук вече не става дума за умения по изкуствен интелект, а изкуственият интелект да стане базова грамотност. Без тази грамотност човек няма да има място в социалния, икономическия и професионалния живот”, предупреди Доброслав Димитров.

Изследването очертава конкретни насоки за системна подкрепа: изграждане на ясна национална рамка за използване на изкуствен интелект в образованието; осигуряване на безопасен и управляем достъп до технологии; въвеждане на училищни политики и процедури; практическа методическа подкрепа за учителите и целенасочена квалификация.

“Това изследване не показва просто, че изкуственият интелект вече присъства в българското училище. То показва, че системата навлиза в нов етап, в който спонтанната употреба трябва да бъде превърната в осъзната педагогическа практика. Големият въпрос вече не е дали ученици и учители ще използват изкуствен интелект, а как училището ще създаде ясни правила, смислени учебни задачи и среда, в която технологиите подкрепят ученето, без да изместват човешката връзка, критическото мислене и отговорността”, сподели д-р Лъчезар Африканов.