Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев при утвърждаване на държавния план-прием във висшето образование превес да имат техническите и природо-математическите специалности. Асоциацията е готова активно да подпомогне министерството при усъвършенстване на модела, по който бизнесът дава своите предложения при определяне на план-приема във висшите училища. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на дискусия за българското образование, проведена в рамките на заседанието на Общото събрание на АИКБ. Участие в събитието взе и ресорния министър Красимир Вълчев.
„От името на АИКБ искам да благодаря на ръководството на Министерство на образованието и науката за добрата ни съвместна работа през последната година. Считам, че за този период успяхме заедно да направим няколко изключително важни стъпки за решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна ръка в България. Готови сме заедно с представители на МОН да вземем активно участие и в информационните кампании за популяризиране на професионалното образование. В лицето на АИКБ Министерството може да е сигурно, че има надежден партньор”, заяви още Васил Велев.
Сред основните успехи в съвместната работа с МОН Асоциацията отчете институционализирането на резултатите от проект „Домино – за въвеждане на дуалното обучение в България”. В следствие на активното участие на представители на АИКБ вече има дванадесет одобрени специалности за дуално обучение, като шест от тях са предложени от АИКБ, сред които „Промишлена електроника”, „Автомобилна мехатроника”, „Машини и система с цифрово-програмно управление” и др. А първите работодатели, възприели дуалната система на обучениеq са членове на АИКБ.
Според Асоциацията има необходимост от въвеждане на нов механизъм за финансиране на висшето образование, което се заплаща от данъкоплатците. Финансов механизъм, който да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите. За целта трябва принципът „парите следват студента” да се промени. Не университетите да получават бюджетно финансиране, а студентите да получават на кредит средствата, необходими за тяхното обучение, които средства да внасят (по подобие на студентските такси сега) в избрания/приелия ги университет. Този кредит няма да се връща, ако завършилият висшето си образование специалист се реализира в страната за определен период. Студентите от дефицитни специалности следва да получават допълнителен кредит като несимволични стипендии, например 500 лева месечно.
По време на събитието беше представено и споразумението, което Министерство на образованието и науката и Асоциацията на организациите на българските работодатели ще подпишат, като допълнение към направените предложения за промени в законодателството. Чрез него ще се даде по-голяма възможност бизнесът да се ангажира с броя на паралелките, броя на учениците, профилите и специалностите на регионално ниво. В допълнение на това национално представителните организации на работодателите ще участват активно при формирането на държавния план-прием.
