Athenauni.com е една от най-бързо развиващите се образователни онлайн платформи у нас през последната година. Проектът има за цел да либерализира достъпа до академично съдържание, а непрекъснато увеличаващите се потребители показват, че е на прав път. Разговаряме с неговия основател Лъчезар Динчев за развитието на идеята, за трудния път пред стартъпите в България и за перспективите пред edutech сегмента като цяло.
ВЪПРОС: Ще представиш ли Athenauni.com пред нашите читатели?
ОТГОВОР: Athenauni.com е абонаментна услуга, която позволява на потребителите си да четат неограничено академични книги, учебници, и статии. На базата на месечна такса, искаме да предложим достъп до разрастваща се библиотека, която да бъде персонализирана спрямо индивидуалния интерес или нужди. Заедно с библиотеката имаме за цел да предоставим различни функции за работа с текст, които както да улесняват процеса на академично проучване, така и да правят любителското четене по-приятно. Идеята е проста – искаме да позволим на хората да могат да четат неограничено, като не минават през излишни плащания и ограничения докато намерят правилните за тях материали, и всичко това да се намира в един удобен за потребителя интерфейс.
ВЪПРОС: Как се развива платформата през последните месеци?
ОТГОВОР: Последните месеци са доста вълнуващи за нас, защото покрай COVID-19 нуждата от дигитална алтернатива на пазара стана ясна. Регистрирахме най-големия си растеж откакто стартирахме платформата. В същото време повече хора влизат в кореспонденция с нас, за да ни разкажат за нуждите си и да ни предоставят свежи идеи за развитието ни. Цялостно активността, която видяхме по време на COVID-19 валидира идеята ни още по-силно и ни кара да вярваме, че все повече и повече хората биха искали да четат любимите и нужните им текстове онлайн. Стига ние да поддържаме уебсайта на достатъчно удобно за потребителя ниво, вярваме, че все повече хора биха оценили да имат тази алтернатива.
ВЪПРОС: На какво се дължи успешното развитие на проекта?
ОТГОВОР: Преди всичко то се дължи на гъвкавостта на нашият екип и софтуер. Това ни позволява ако се появи нова тенденция или ако нуждата за нова функция стане очевидна, да можем бързо да я внедрим и да задоволим потребителското желание.
Освен това не спираме да експериментираме с нови функции и да си играем с бизнес модела. Вярваме, че едно от големите ни преимущества, е че сме малък и сплотен екип, който не се страхува да рискува и който винаги се стреми продуктът да стане перфектен. Убедени сме, че успехът идва от това да слушаш истински пазара и желанието на потребителя, след което да намериш начин да го осъществиш.
Повечето неуспехи на стартъпи са в резултат не на това, че технологичният им екип или идеята им не са добри, а от това, че не кореспондират с търсенето на пазара и не решават реалните проблеми на потребителите. Ние вярваме, че какъвто и продукт да създадем, ако продължаваме да мислим за нуждите на потребителя и ги поставим в центъра на всичко, което правим, ще бъдем успешни.
ВЪПРОС: Какви са твоите съвети към други екипи, които сега планират да стартират своите старт ъпи?
ОТГОВОР: Съвет номер едно: Екипът е най-важното нещо в изграждането на един стартъп. Отнема доста време да събереш правилния екип и да се напаснете, но когато го има, продуктивността достига много по-високи нива. Бъдете меритократични в избора си на екип и не се страхувайте да разказвате за идеята си навсякъде, за да намерите правилните хора. Нашият екип например се запозна онлайн.
Съвет номер две: Трябва да се стараете MVP-тo (т.нар. minimum viable product) да бъде направено сравнително бързо и евтино, като доста бързо извадите изводи от тестването му – защото по този начин ще може да решите какво остава или се маха, дали идеята ви работи или не. Най-лошото нещо, което можете да направите, е да имате някакво предположение (дали пазарът ще отговори по някакъв начин, дали потребителя ще ползва продукта по даден начин, т.н.) и да не го тествате. Идеята е колкото се може по-бързо да се валидират предположенията, които правите и на базата на това да развивате продукта си.
Съвет номер три: В началото на един стартъп имате уникалния шанс да експериментирате, да тествате и да си играете с продукта. Пoлзвайте това време мъдро, тъй като то ще ви разкрие доста за бъдещето на продукта. А и щом потръгне, няма да може да си позволите големи итерации. Възползвайте се от това време, защото със сигурност искате да произведете продукт, който бихте ползвали и вие, ако не бяхте създателите му.
Съвет номер четири: Старайте се да бъдете възможно най-минималистични. Независимо дали става дума за MVP или за пълната версия на вашия продукт. Хората трябва интуитивно да могат да работят с него, без да имат нужда от напътствия или инструкции. Представете си, че продуктът ви ще се ползва от човек, който за първи път използва компютър. Това мисловно упражнение ще ви позволи да елиминирате излишни функции, които най-вероятно не са истински нужни за вашето MVP.
ВЪПРОС: Каква е визията ти за бъдещето на edutech сегмента през следващите месеци и години?
ОТГОВОР: В това интервю бих искал да коментирам повече българския сегмент, отколкото световния. Страхотно е, че има edutech стартъпи, които се борят с бюрокрацията в класната стая и училищата. Все повече прави впечатление, че в училищата и университетите се ползват платформи като Муудъл. Онлайн обучението става неизменна част от изживяването, както и трябва да бъде.
Би ми се искало да видя по-голяма подкрепа от Министерството на образованието и науката, които да работят в равни темпове с частния сектор по отношение на интеграцията на онлайн обучение. Мисля, че когато публичният образователен сектор признае нуждата от дигитализиране, тогава повече предприемачи ще откликнат, за да разрешат проблемите му. Точно тогава и ще видим появата на най-добрите решения. Секторът ще има светло бъдеще, стига да се признае тази нужда от дигитализация.
