post

Глобалната консултантска компания McKinsey представи резултати от последния си доклад “Възходът на дигиталните конкуренти: Как дигитализацията може да се превърне в следващия двигател на икономическия растеж в Централна и Източна Европа”. Докладът е подробно макроикономическо проучване, което по уникален начин измерва размера и темпа на растеж на дигиталните икономики на регионално ниво в десет държави: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Хърватия, Чехия.

Основните констатации включват:

Между 1996 г. и 2017 г. десетте държави от Централна и Източна Европа, разгледани в този доклад, отчитат средно 114% увеличение на БВП на глава от населението. Но през последните години традиционните двигатели на растежа започват да отслабват. Икономиките в Централна и Източна Европа, включително България, са по-слабо капитализирани в сравнение с по-напредналите западно-европейски (капиталът е с 80% по-нисък в сравнение с този в най-големите страни от ЕС), разходите за работна сила нарастват с ниски и рекордно ниски нива – средно 5,2% през 2018 г. в България. Освен това производителността на труда изостава от Западна Европа.

Според анализа дигитализацията може да бъде следващият голям двигател на растежа в страната. С преодоляването на дигиталното изоставане със Западна и Северна Европа, България може да спечели до 8 милиарда евро допълнителен БВП до 2025 г. А за целия регион на ЦИЕ е 200 милиарда евро – почти размера на цялата икономика на Португалия през 2017 година.

При тази оптимистична прогноза, дигитализацията може да добавя по един процент годишно допълнителен ръст на БВП за България до 2025 г. И да доведе до ръст на дела на дигиталната икономика на страната от днешните 5.2% до 16% от БВП през 2025 г.

Днес дигиталната икономика в България вече представлява съпоставим дял в БВП, както в най-големите пет пазара на ЕС (6,7% срещу 6,9%)). Тя наистина изостава от най-дигитализираните северноевропейски страни (Дигитални лидери), като Швеция, където този дял достига 9.0%. Въпреки това, дигиталната икономика в България нараства повече от два и половина пъти по-бързо, отколкото в 5-те големи пазара на ЕС (8,2% спрямо 3,1%) през последните пет години. Тези данни потвърждават, че България може да претендира за титлата „дигитален конкурент“.

България е в добра позиция да се възползва от увеличената дигитализация. Икономиката е сравнително малка и отворена, подобно на другите дигитални конкуренти, както и дигиталните лидери , като разчита на търговия (за разлика от големите западни икономики в ЕС и техните големи вътрешни пазари). Съотношението на търговията към БВП в България – 131% през 2017 г. е сравнимо с 128% за дигиталните лидери и 137% за региона на ЦИЕ, което е значително по-високо от това на големите 5 пазара в ЕС (67%). България, заедно с останалата част от региона на Централна и Източна Европа, може да използва дигитализацията, като ефективно средство за навлизане в международни вериги за създаване на стойност. Комбинацията от отворен пазар и съсредоточаване върху дигитализацията беше успешна стратегия за растеж и при държавите дигитални лидери. Общите им ключови характеристики (размер, значение на търговията и отвореност) показват, че България е в много добра позиция да изгради подобен път към просперитета.

За да осъществи тези планове България трябва да ангажира всички отговорни фактори в дигиталната трансформация. Бизнесът трябва да  ускори приемането на дигитални инструменти, за да увеличи своите  продуктивност  и печалба. Също така да се възползва от дигиталните решения за изследване на потребителските нагласи  и да стъпи на регионални и световни пазари.

Публичният сектор може да играе важна роля в трансформацията чрез използване на дигитални технологии за постигане на по-бързи, по-плавни процеси и услуги както за компаниите, така и за обикновените граждани. Хората също трябва да са активни; инвестирането в учене през целия живот, което ще им позволи да се възползват от новите възможности на пазара на труда. Те трябва да са по-гъвкави в кариерата си.

Политиците могат да подкрепят процеса на много фронтове. Те могат да насърчат приемането на технологии както от публичния, така и от частния сектор. Могат да подобрят екосистемата за стартиращи фирми и възможностите за дигитални иновации. Те могат също така да подпомагат работниците чрез създаване на програми за движение, насочени към “преквалификация” и “повишаване на квалификацията” на работниците.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *