post

Българското комиксово списание “Дъга” едва ли има нужда от представяне. Хиляди български фенове са израстнали с историите за Добромир, Янтар, Дарко, Бубачко, както и с познавателните поредици “Великите географски открития”, “Светът на животните” и още много други. Днес, когато на пазара у нас е пълно с чуждестранни издания, повечето фенове са категорични, че “Дъга” по нищо не отстъпва на най-добрите световни образци. През последните години някои от художниците в “Дъга” се обединиха в опит да възродят традициите на българския комикс и ако съдим по нарастващата аудитория по събитията им, по всичко личи, че успяват. Pixelmedia.bg взе интервю с един от знаковите български художници на комикси Петър Станимиров, под чиито пръсти са се родили поредиците Янтар, Островът на съкровищата, Бубачко и много други, за да ни разкаже за новосъздаденото начинание “Проектът Дъга”, издадената наскоро “Над Дъгата 2”, както и за други негови скорошни инициативи.

ВЪПРОС: Да започнем с най-актуалното събитие в българския комикс живот – излизането на “Над дъгата 2016”, чиято премиера беше преди броени седмици. Какъв е интересът към списанието?

ОТГОВОР: Не мога да нарека “Над дъгата” списание, защото това означава периодика. “Над дъгата” според мен е авторски комикс – албум, създаден за наше и на верните ни почитатели удоволствие.

След опита с първото издание, ние – “Проектът Дъга” установихме, че имаме твърда фенска маса от бившите читатели на списание “Дъга”, които ни приемат такива, каквито сме сега, а не преди 25-6 години.

На изложбите съпътстващи първото издание идваха цели семейства, това означава, че има поне 3 поколения, които харесват и възпитават децата си да харесват комикси. Това е вдъхновяващо! И за “Над дъгата 2” ние създадохме истории точно за тези хора от 20 до 60 годишни.

Искам още веднъж да обясня, че този албум го финансираме сами. Това означава, че го рисуваме в свободното си време, а ние сме много ангажирани хора и почти нямаме такова. Разполагахме само с 7 хиляди лева, с които да покрием разходите по хартията и печата и нито стотинка повече. Без реклама, без твърди корици, без хонорари. Всичко останало беше ентусиазъм и труд. Въпреки това успяхме да направим двойно по-голямо(136 страници) и по-качествено издание. Още преди излизането на албума “Над дъгата 2” някои хейтъри казваха, че изданието им е скъпо – 35 лева, за справка първото издание беше 80 страници и струваше 20 лева. От 8 юни досега съм чувал само положителни отзиви, така че за мен всичко е наред.

ВЪПРОС: В изданието бяха започнати няколко доста интересни нови комикс истории, включително и вашата “Дамга”. Кога да очакваме тяхното продължение?

ОТГОВОР: В България няма професия художник на комикси, всички ние ги рисуваме за удоволствие и го правим като хоби в свободното си време, така че не мога да се ангажирам да определям каквито и да е срокове. Това, че излезе “Над дъгата 2” със сигурност означава, че ще има и “Над дъгата 3”, но кога, само Господ знае.

Petar Stanimirov2

ВЪПРОС: Бихте ли разказали и за други ваши проекти, които развивате в момента?

ОТГОВОР: Официално работя по два големи проекта, които запълват всичкото ви време. Това са поредицата “Върхове” на издателство “Изток-Запад” където илюстрирам и оформям по един класически роман всеки месец, досега за близо 3 години съм нарисувал илюстрациите на 30 романа, а също така и поредицата “Пръстенът на нибелунга” на издателство “Кибеа”, там всяка година излиза по една богато илюстрирана от мен книга, работата по всяко заглавие от тази поредица ми отнема между 4 и 6 месеца. Досега са излезли “Рейнско злато” и „Валкирия”, а в момента рисувам “Зигфрид”. Издателство “Кибеа”, също така подготвя за печат моя книга с 64 страници комикс истории на тема “Изкуството като приключение”. От същото издателство предстои да излезе още една моя книга – “Първи 10 стъпки в комикса”. Това е една богато илюстрирана лекция за това как се прави комикс.

През есента в Сърбия предстои да излезе 8-ми комикс албум от поредицата “Вековници”, който е рисуван само от български художници и аз имам сериозно участие в него. Другата година предстои 2 Национална изложба на българския комикс и работата по организацията и вече започна.

Petar Stanimirov 7

ВЪПРОС: Вие сте един от основните художници в любимото комиксово списание на българската публика – “Дъга”. Като голям негов почитател не мога да не ви попитам, имало ли е написани, но неиздадени продължения на популярните истории. Вероятно хиляди български фенове са се питали как ще продължат историите за Добромир, ЕЛО, Янтар, Справедливите и още много други.

ОТГОВОР: Мога да отговоря само за нещата, по които съм работил аз. Янтар го прекъснахме още навремето, защото темата се беше изчерпала. Д-р Светослав Славчев правеше сценариите по свои разкази, а те свършиха. Последният епизод на “Островът на съкровищата” не беше публикуван и оригиналите изчезнаха при ликвидирането на издателство “Спектър”.

Дори и да има написани и непубликувани епизоди, все пак за един комикс последната дума има неговия художник и ако той е преценил, че не си заслужава да работи по темата, значи край. В момента в България няма издател, който може да си позволи да заплаща адекватно труда на комикс-художник. Това означава, че никой от художниците на списание “Дъга” няма причина да дорисува стари истории.

Освен това съществува факторът Ревност! Това е ревноста на феновете на Дъга към любимите им истории. Те си искат старите истории нарисувани по стария начин и не искат да разберат, че са изминали близо 30 години и художниците, които са рисували тогава не сме вече същите. Всеки от нас се е развивал, остарявал, помъдрявал или оглупявал, променил е и стил и мислене. Някой дори вече ги няма …

Според мен, трябва да забравим носталгичните спомени за старата Дъга и да се опитваме да я върнем пак такава, каквато беше. Не съществува никакъв архив на издателството, печатът беше много лош и не могат да се извадят фототипни копия, много малко художници си пазят абсолютно всички оригинали, а и доста от тях починаха и има проблеми с авторските права.

Petar Stanimirov

ВЪПРОС: А какво попречи издания като “Дъга” и “Чуден свят” да продължат да съществуват и след промените? Интересът към тях беше голям.

ОТГОВОР: „Дъга“ и “Чуден свят” бяха държавни издания. Те печелеха много, но и даваха много на тези, които ги правеха. Алчността на търговците и целенасоченото унищожаване на българската култура от държавата накараха след промените тези хора да се спасяват всеки както може и за две-три години българските комикси изчезнаха напълно. Всеки от художниците на „Дъга“ започна да прави всичко друго, но не и комикси. Въпреки всичко с някои от колегите художници от списанието опитахме самостоятелно да раздвижим стагнацията на комикс пазара в страната: „Рикс“ (Сотир и Пенко Гелеви), „Рико“ (Божидар Димитров), „Плеяда комикс“ (Петър Станимиров и Димо Стоянов), „Маг“ (Георги Гаделев) и други. За съжаление, нещата спираха обикновено след първия, максимум втория брой. Пазарът не ни пожела.

ВЪПРОС: Може би мнозина от читателите не знаят, но вие имате и над десетгодишен опит в сферата на видеоигрите като арт директор на “Хемимонт Геймс” и сте участвали в едни от най-запомнящите се български гейм проекти. По какво се различава създаването на видеоигри от останалите видове визуално изкуство, с които сте се занимавал?

ОТГОВОР: След като бизнесът с български комикси умря някои от нас успешно се включиха в гейм индустрията. Аз лично не намирам особена връзка между комиксите и видеоигрите, освен че много игри и филми се правят по комикси. При мен в правенето на компютърни игри ме привличаше най-вече създаването на светове, които в един момент заживяват свой собствен живот, но както в киното това е екипна работа и славата се дели от всички, а провалите от шефовете. В 10-те проекта, в които участвах, слава Богу нямахме тотален провал, напротив, много от заглавията, в които съм участвал станаха платинени. Това мисля ,че означава милион копия. Но всичко това за мен е вече минало, може би малко съжалявам, че не участвах в създаването на “Виктор Вран”, това е играта, която исках да направя през всичките тези години от престоя ми в Хемимонт геймс.

Прави ми впечатление, че много млади хора от гейм индустрията се занимават и с комикси, но просто няма къде да се реализират.

Petar Stanimirov 4

ВЪПРОС: Днес комиксите изглежда са бързо развиващ се бранш в световен мащаб. У нас има публика и интерес към този тип изкуство, но като че ли хубавите български проекти са малко и феновете четат предимно популярни чуждестранни франчайзи. На какво се дължи това и какво според вас може да се направи, за появата на повече български проекти?

ОТГОВОР: Мисля, че един от проблемите на съвременния български комикс е липсата на издателства и спонсори и каквато и да е адекватна помощ от държавата. Друг основен проблем са слабите сценарии. У нас никога не е имало истински професионални сценаристи, много художници погрешно смятат, че това е лесна работа и се опитват сами да правят и сценариите, което в повечето случай води до трагични резултати. Истинският сценарист на комикси трябва да се отгледа и възпита. Да е наясно с режисурата на панел, страница, разтвор и епизод и с темата по която работи. У нас единствено Сотир Гелев се е занимавал подробно с правенето им и е наясно как се пишат истински сценарии за комикс.

Значи:
Първо: да се потърси помощ от държавата и да се осигурят спонсори.
Второ: да се създадат специализирани издателства.
Трето: да се създават школи за художници и сценаристи.

Тези повече от 20 години тотална липса на периодични наши комикс издания се отразиха пагубно и върху пазара и върху почитателите. Сега отново трябва да създадем и традиции и пазар и публика за български комикси. Именно това е и основна цел на сдружение “Проектът Дъга”, на което аз с гордост съм член! Ето това, което аз и приятелите ми от сдружението направихме досега:

2011 – Създаването на секция Комикс към СБХ ,
2012 – Албум “Над дъгата”, изложба “Над дъгата”,
2013 – Първа национална изложба на българския комикс, каталог на изложбата,
2014 – София Комикс Експо – първата голяма международна изложба на комикси в България, каталог на изложбата,
2016 – Албум “Над дъгата 2”, изложба “Над дъгата 2”
и всичките десетки изложби с комикси, които направихме през тези години в страната и чужбина.

Бел. ред.: Повече за “Над Дъгата 2” можете да прочетете тук.

2 thoughts on “Интервю с Петър Станимиров от “Дъга” пред Pixelmedia.bg

  1. Pingback: Петър Станимиров от “Дъга”: Отново трябва да създадем традиции, пазар и публика за български комикси

  2. Pingback: Над дъгата II (Колонката на Стоян Христов) | Сборище на трубадури

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *