post

През последните години електронната търговия е сред най-бързо развиващите се браншове в България. Стотици проекти стартираха във всевъзможни браншове, улеснени от наличието на достъпни отворени платформи за изграждане на онлайн магазини, както и от бизнес модели като дропшипинг. И докато най-малките често препродават чужди стоки и само получават комисионна при реализирана продажба, то редица големи проекти поддръжат складове със стока за десетки или стотици хиляди лева и реализират сериозни обороти.

От Националната агенция за приходите решиха да въведат ред в този бързо – растящ сегмент и да създадат нова регулация, която да гарантира, че всички участници в него ще си отчитат стриктно продажбите и съответно ще си плащат данъците.

Целта безспорно е добра,

защото би позволила на коректните търговци да се развиват по-лесно, без да се налага да търпят нелоялна конкуренция от фирми, опериращи в сивата част на икономиката. Проблемът е, че от НАП са решили да регулират онлайн магазините чрез Наредба 18, която обхваща всички дейности с плащания в брой. Тя обаче е прекалено обширна и изобщо не взима предвид спецификата на електронната търговия и начина, по който тя се развива както у нас, така и в целия свят.

Наредбата вече влезе в сила и фирмите трябва в много кратки срокове (повечето от тях – до края на март) да приведат дейността си в съответствие с нея.

Какви са проблемите?

Най-общо въвеждането на Наредба 18 създава две задължения към онлайн магазините – да се регистрират в новосъздадения регистър към НАП, а за някои от тях – да бъдат регистрирани и като СУПТО или софтуер за управление на продажбите в търговски обект. Това понятие пък обхваща всички софтуерни системи, които по някакъв начин обработват продажби с плащане в брой – от ERP системите, до всяка платформа или плъгин за електронна търговия.

Така пред онлайн магазините има три варианта:

1. Магазини, които изобщо не подлежат на новата регулация.

В тази група попадат само онези проекти, които оперират единствено чрез плащания от крайния клиент по банков път и освен това не реализират офлайн продажби с касов апарат. Важно уточнение е, че дори и всички продажби в онлайн магазина да се заплащат по банка, ако фирмата има дори една друга продажба, осъществена с касов апарат – например в нейния офис или на друго място – тя подлежи на новата регулация. Също така, ако плащанията се извършват не само по банка, но и през PayPal, кредитна карта или друг електронен инструмент, фирмата отново трябва да се регистрира в НАП.

2. Магазини, които трябва да се регистрират пред НАП, но не са т.нар. СУПТО.

Към тази група спадат сайтове, които работят по модела дропшипинг (т.е. – при поръчка те препращат клиента към трета страна, доставчик на продукта или услугата, а самите те не приемат плащания в брой и не поддържат касов апарат), както и магазини, които използват т.нар. пощенски паричен превод, в партньорство с някоя куриерска компания. При тях куриерът издава касова бележка на клиента. Сайтове, които използват ERP система, също ще са в тази категория, стига самото ERP да е регистрирано като СУПТО.

3. Магазини, които трябва да се регистрират като СУПТО.

В тази категория попадат всички сайтове, които разполагат с вградена функционалност за плащане на поръчките – написана специално за тях (къстъм) или чрез плъгин, който приема кредитни карти или др. Възможно е за плъгините и ecommerce платформите да се допусне и една обща регистрация, но това още не е сигурно.

Речник:

ТО – Търговски обект

СУПТО – Софтуер за управление на продажбите в търговски обект

ФПр – Фискален принтер

ППП – пощенски паричен превод

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *