post

Честа практика на управляващите по целия свят е да правят данъчните и осигурителни системи толкова сложни, че обикновения човек въобще не може да вникне в тях. По този начин той бива таксуван всеки месец, без въобще да знае колко.

Нека разгледаме каква е ситуацията в България. За целта ще използваме три термина:

  1. Нетна заплата – сумата, която влиза в джоба ви;
  2. Брутна заплата – сумата, която се вписва в трудовия ви договор;
  3. Разход за работодателя – сумата, която работодателят плаща общо всеки месец, за да работите за него.

Най-добре можем да илюстрираме цифрите с ТРЗ Калкулатор:

kalkulator

Източник: www.kik-info.com

Да предположим, че работодателят ви превежда по банковата ви сметка сума в размер на 1000 лв., т.е. нетната ви заплата е 1000 лв.

zaplati1

Това, което виждаме, е че работодателят следва да задели 1532,50 лв., за да може вие да получите 1000 лв. по сметката, т.е. вие трябва да заработите 1532,50 лв. + печалба за работодателя, за да получите 1000 лв.

Capture

Или с други думи, сума в размер на 53% от това, което получаваме като нетна заплата, отива в бюджета още преди да е дошла при нас.

Нека разгледаме какво се случва с останалите 1000 лв. Около 167 лв. от тях отиват за ДДС – в България ставката за ДДС е 20%.

Capture

Оставаме с 833 лв. Фирмите в България плащат 10% корпоративен данък. Да приемем, че фирмите, от които пазаруваме, работят с 40 % размер на печалбата преди данъци, т.е. от тези 833 лв. още около 33 лв. (833*40%*10%) отиват за корпоративен данък и оставаме с 800 лв.

Ако допуснем, че изминаваме по 1000 км. месечно с автомобила си, това означава около 100 лтр. гориво. Средно държавата облага с акциз около 60 ст. Всеки литър бензин и дизел, т.е. държавата получава още 60 лв. под формата на акциз /ако колата ви е оборудвана с газова уредба, сумата тук ще е около 3 пъти по-малка/. Оставаме със 740 лв.

Ако пушите и консумирате алкохол, държавата печели допълнително от вас, тъй като цигарите и алкохола са акцизни стоки, но да допуснем, че водите здравословен начин на живот.

Освен държавния бюджет, отделяме и суми за бюджета на общините в които живеем. Най-честите данъци, които плащаме са данък сгради и данък МПС, които ако допуснем, че са в размер на около 240 лв. годишно, трябва да заделяме за тях по 20 лв. месечно. т.е. оставаме със 720 лв.

Нека да видим какво стана с процентите до тук:

zaplati1

Работодателят заделя за нас 1532,50 лв. Преди да ни плати заплата внася от наше име в държавата 532,50 лв. – 35% от общите му разходи или 53% от нетното ни възнаграждение. След като получим 1000 лв. нетно възнаграждение по сметката си, ние внасяме в държавата данъци в размер на около 280 лв., 18% от разхода на работодателя и 28% от нетната ни заплата. Или сумарно, ако приемем, че харчим цялата си заплата и не спестяваме нищо, което не е толкова трудно да си представим, излиза, че държавата взима 812 лв. данъци от нас всеки месец – около 53 % от разходите за работодателя и 81% като процент от нетната ни заплата.

Някои хора ще кажат, че срещу данъците и осигуровките, които плащаме, ние получаваме пътища, пенсии, здравеопазване, полиция, администрации, и ще бъдат прави. Друг е въпроса дали сме доволни от това което получаваме.

Други ще кажат, че на запад процентно данъците са още по-високи, и те също ще бъдат прави.

Трети може да кажат, че сумите са занижени, тъй като държавата събира още куп други административни разходи и фирмите назначават много служители и правят огромни разходи, за да изпълнят изискванията за отчетност и удовлетворяване на законите на държавата. Те също ще бъдат прави.

Целта на тази статия не е да даде оценка на данъчната ни система, а да ви даде информация, която е била укривана или предоставяна по сложен начин до сега, за да можете вие да взимате информирани решения.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *