post

Развитието на мобилните комуникации се дели на поколения, които маркират различните техноологии, използвани през годините. Първите мобилни мрежи са аналогови и се причисляват към поколение 1G (First Generation), от което е например стандартът NMT 450 (Nordic Mobile Telephone 450 Mhz) на българския оператор от близкото минало Мобиком. Следва навлизането на второто поколение – цифровите мрежи, каквито са стандартите GSM и CDMA2000.

Третата генерация или 3G се отличава с широколентова връзка. Към нея се числи стандартът UMTS и др. Четвъртата, към която най-популярен стандарт е LTE, увеличава значително скоростта за пренос на глас, видео и данни. Петото поколение 5G, което предстои да навлезе през следващите години, все още няма изявени стандарти. То би трябвало да обезпечи развитието на Internet Of Things, виртуалната реалност, умните градове, свързаните коли и др.

С популяризирането на мобилните услуги дискусията за тяхното развитие също придобива масов характер, а с предстоящото навлизане на 5G възникнаха и редица въпроси, свързани с безопасността на новата генерация мрежи за хората и за околната среда. Европейският съюз е сред регионите, най-активно дискутиращи тези аспекти, а българският евродепутат Иво Христов вече предложи да бъде проведено изследване за здравословните и екологични ефекти от 5G на европейско ниво.

“Към момента ЕС не разполага с оценка на риска за човешкото здраве от въвеждането на 5G технологията. Европейската комисия зае позиция, че такава оценка не е необходима, въпреки предупрежденията на част от научната общност. Намирам това за безотговорно. Поради тази причина отправих предложение към научния панел на Европейския парламент – SТОА, да изготви изследване за потенциалните ефекти върху здравето и околната среда от въвеждането на 5G мрежите. Неслучайно в редица европейски страни има протести срещу прокарването на технологията. Брюксел трябва да се научи да се вслушва в притесненията на хората, а не да действа технократски.”

Това заяви Иво Христов, който е член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент, както и член на Панела за бъдещето на науката и технологиите (STOA) – научният инструмент за изработване на политиките на Европейския парламент. Той направи изказването на организираното от него събитие на тема: “Разгръщане на 5G технологията в ЕС – възможности и предизвикателства”. В дискусията се включиха българският еврокомисар Мария Габриел, представители на Европейския парламент, телекомуникационния бранш, научни организации и медиите.

В рамките на събитието бяха обсъдени всички аспекти на навлизането на новото поколение телекомуникации – развитието на умните градове и други футуристични технологии, свързани с 5G, напредъкът на Европа спрямо други региони като Китай и САЩ в тази област, създаването на надеждни регулации, развитието на публично – частни партньорства, както и потенциалните ефекти върху здравето на населението.

“Това се възприема като естествена еволюция, тъй като светът, в който живеем, е все по-свързан. Същевременно, Европа изостава в разгръщането на и внедряването на 5G, а тази инфраструктура има потенциал да създаде стратегическо предимство и да направи икономиката на Съюза по-конкурентоспособна, от което ще спечелим всички” – добави още Иво Христов.

Българският евродепутат припомни, че през 2016 г. Европейската комисия е приела план за действие, който предвижда стартирането на 5G търговски услуги до 2020 година. В него е заложена целта покритието да обхване всички градски зони и основни пътни артерии до 2025 година. От лятото на тази година официално започнаха тестовете на мобилната мрежа от пето поколение и в България.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *