Преди няколко дни консултантската компания TBI info успешно завърши проект „Нови работни места”, реализиран с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси“. По проекта в рамките на два месеца бяха обучени и назначени на работа като програмисти 16 трайно безработни младежи. Управителят на фирмата Юлиян Маслянков сподели своя опит по реализацията на проекта пред технологичния сайт PixelMedia.bg.
Защо решихте да инвестирате в развитието на млади ИТ кадри?
При нас това е практика от 12 г. насам. Почти всички кадри, които работят при нас, сме си ги създали ние, тъй като знанието, което ни е необходимо, е много нишово и специфично. В България все още няма голям пазар на тези софтуерни системи, с които работим (Oracle, SAP). Няма и достатъчно специалисти, подготвени едновременно в двете сфери – застраховане и информационни системи. За това от първия ден на съществуване на фирмата полагаме доста сериозни усилия сами да изграждаме специалисти. Практиката ни показва, че е по-добре да залагаме на млади хора и да ги обучаваме. Излиза доста по-ефективно.
Как протече двумесечният курс на обучение на безработни младежи?
Говорейки за конкретния проект, трябва да уточним, че два месеца беше обучението в класна стая. Колегите, които започнаха работа при нас, продължават да се обучават. По Европейската програма, по която кандидатствахме и спечелихме финансиране, имахме ангажимент всички, които обучаваме да придобият професионална квалификация. В нашия конкретен случай това беше професионалната квалификация програмист. Тази диплома, която ние издадохме, е равносилна на следдипломна квалификация след средно образование. Реално през тези два месеца, частта за професионалната квалификация, обучаемите минаха за две седмици. Това беше доста засилено изучаване на алгоритми, C++, основи на програмирането и т.н. Там отпаднаха и няколко човека.
Как бе извършен подборът на участниците в обучението?
Ние почти нямахме филтър на ниво подбор. Единственото изискване беше да се знае английски език добре. Не сме имали изисквания за образование, квалификация и др. Това, което търсихме, е мотивация. Опитът, който имаме вече 12 години, ни помага да се ориентираме и да разберем дали човекът разсъждава по начин, който на нас ни е необходим. Грешките при подбора сме ги свели почти до минимум. 35 човека бяхме селектирали. Няколко от тях не се съгласиха да подпишат договорите за обучение и да започнат при нас. 28 подписаха договор и започнаха обучение на 07 май миналата година. В края на юни месец приключиха заниманията в класната стая, след което започна специализирано обучение на ABAP – езикът, на който се програмира в SAP. Това обучение продължи един месец. След него имаше специализирано обучения по застрахователните модули. То бе проведено от чужди лектори, тъй като в България такива специалисти не могат да се намерят. От тези 28 човека 16 подписаха трудов договор и продължиха да се обучават във Виена с персонални коучове по изпълнението на реални задачи. Практически от 01 юли те получават заплата и продължават да се обучават.
Смятате ли да предлагате IT специалисти, подготвени от вас, на други фирми?
Това, че в този проект ние сме успели да подготвим тези хора, не означава, че те ще могат да работят в друга фирма без допълнително обучение. Те познават модулите, които са изцяло специфични за това, което ние правим при нас. Това е много тясно профилирано обучение. Ние не сме имали никакво намерение да подготвяме човек бакалавър по информационни технологии, който може да си намери работа във всички фирми. Ние сме си подготвили кадър, който е със знанията, които са му необходими да си изпълнява задълженията при нас като програмист. Това е трудно приложимо извън нашата фирма. Голямата част от знанията могат да бъдат приложени, но ще е необходимо и допълнително обучение.
Защо избрахте да си партнирате точно с тези бюра по труда в София и Перник?
Избрахме ги по регионален принцип. Можехме да кандидатстваме с тази програма във всички бюра в цялата страна. Но тъй като нашия офис е в София, работихме с 4 бюра в София и това в Перник. Странното е, че не можеше за София централизирано да пуснем обява, че търсим специалисти. Това са 4 отделни подпроекта за четирите региона на София.
16 младежи вече работят при вас като програмисти. Смятате ли, че можете да мултиплицирате ефекта от проекта и колко специалисти можете да обучите за една година?
Не сме си поставили за цел да обучаваме кадри заради самото обучение. Ако трябва да сме конкретни – имаме външен изпълнител, който ги обучава. Това е доста сериозна компания, с която си партнираме вече 4 години и е обучила почти всички наши служители. Във фирмата в момента имаме 35 специалисти, които работят на ABAP. При постъпването 4 или 5 човека преди това са програмирали на този език.
Използват ли се ефективно възможностите на оперативните програми у нас?
Според мен не. В нашия случай ние сме ги използвали, смея да твърдя, доста ефективно. Политиката ни е такава, че наемаме хора и си ги обучаваме. Поради тази причина похарчихме още 350 хиляди лева само за първоначалното обучение, освен това, което получихме по проекта. Ние така или иначе щяхме да похарчим тези пари. Европейското финансиране определено ни помогна да намалим разхода, който така или иначе щяхме да направим.
Какво ще посъветвате компаниите, които искат да реализират кампания по европроект, подобна на вашата?
Да бъдат по-смели, да проучат добре възможностите, защото това е работещ механизъм. Ако трябва да съм честен, в началото подходихме малко скептично. Таргетът, който си поставихме в началото, беше след 6-те месеца да запазим 6 човека. Ние запазихме 16.
А какво ще посъветвате безработните млади хора, които търсят професионална реализация в България?
Много добре да преценят какво точно искат да правят. Аз съм убеден, че ако човек преследва целите си, обикновено по-късно отколкото на него му се иска и очаква, но те се случват. Така че да бъдат постоянни в това, което искат. Да си направят много добре сметката какво точно искат да правят и да бъдат последователни. Със сигурност възможности има. Аз съм убеден в това. И ние със сигурност ще продължаваме да даваме път и на други млади хора.
Интервю на Мария Иванова
