Сред екипа на Pixel Media има големи привърженици на TED и освен с посещаването на почти всички TEDx формати, провеждани в България, можем да се похвалим и с това, че сме изгледали, изслушали и прочели повечето от конференциите и презентациите в тях от всички световни семинари.
Световната поредица, която в момента е собственост на частна фондация с нестопанска цел, е създадена през 1984-а с цел да популяризира „идеи, ценни за разпространяване”.
Историята на събития, провеждани под червеното трибуквено лого всъщност започват от акцент върху технология и забавление и дизайн (Technology Entertainment and Design), но с течение на времето събитията вече не се провеждат само на едно място и се отнасят до много по-широк кръг от теми, включващи всякакви изследвания и стигат не само до наука, а обхващат култура, любопитни факти, тенденции и сценарии за бъдещето на човечеството.
Форматът на TED представлява новаторски начин за поднасяне на информация, като всеки лектор има за това максимум 18 минути, а в последните години едни от най-интересните подобни презентации бяха на Бил Клинтън, Бил Гейтс, основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, както и много нобелови лауреати.
TED отдавна е много повече от събитие и от 2006-а всички лекции се предлагат за безплатно гледане онлайн под лиценза на Creative Commons, като все повече хора научават за тях и се запалват подобно на нас.
Едни от най-интересните презентации в TED са тези, свързани с бъдеще и технологии, а една от последните – на Mary Lou Jepsen – експерт дигитални екрани, определено ни накара да се замислим и помечтаем.
Преди години Mary за съжаление влиза в ролята и на пациент, претърпял операция на мозъка, но това не я отчайва, а я кара да се замисли още повече зад нови креативни идеи за екрани, свързващи темата с активността на човешкия мозък.
В момента Mary работи за Google в проекта Moonshot (https://www.solveforx.com/moonshots/), но изследванията си е започнала много преди да започне работа в компанията. В лекцията си, която тя имаше на TED през март тази година, тя разказа интересни неща относно преживяванията си и въпросите, които човек си задава когато претърпи подобна операция.
Години наред тя експериментира с огромни дози хормони, които трябва да приема, за да живее и така разбира как на практика се чувстват различни хора. Това, което се опитва Mary да направи с лечението си е да възвърне обратно своята творческа мисъл, нейния поток от идеи. Тя споделя в лекцията си за TED, че подобно на много хора мисли предимно в образи и именно това я е накарало да се опитва в работата си да създава модели и прототипи, които да прехвърлят мислите на човек, образите от главата му на екрана на компютър – при това за кратко време.
Това би променило много. Какво би се случило, ако филмов режисьор, способен да използва само своето въображение, започне да създава филм. Или пък музикант да получава и записва директно музиката, звучаща в главата му. Историята на цялото човечество би се променила с работещо изобретение в тази насока, а единствената пречка в момента е недостатъчно високата резолюция на системите, използвани за сканиране на човешкия мозък.
Тази разработка на практика е част от нова група технологии, наречена Brain Computer Interface, позволяващи да управляваме компютър или нещо друго само с помощта на мозъка, каквито в последно време бяха представени като част от няколко големи проекта в САЩ, Япония и някои европейски страни.
Преди известно време на събитие, отново свързано с конференциите TED- TEDxSofia дори успяхме да видим нещо подобно. За първи път в България успяхме да видим работеща система, която само с поставянето на главата на потребителя на електроди, засичащи мозъчните сигнали успяваше да контролира виртуален куб на екрана.
Десетки посетители на TEDxSofia успяха да изпробват сами системата, убеждавайки се в нейните възможности. Според създателите на технологията, в бъдеще тя ще спомогне не само да преместваме виртуални предмети и аватари, а също и да управляваме редица физически обекти – от щорите в дома ни, до инвалидни колички (посредством съответните контролери).
В момента по важната задача работят не малко хора в различни краища на света, но най-близко до крайния резултат са учени от Харвард, използващи fMRI (технология за функционално магнитно-резонансно изобразяване). Магията идва от това, че според изследванията дейността записваща от човешкия мозък когато вижда нещо и тази когато само си го представя е почти идентична.
В лабораторията на Джак Галант в Кал Бъркли, учените вече са успели да декодират мозъчни вълни в разпознаваеми визуални образи. Като част от експеримента на участниците в него е възложено да гледат стотици клипове от YouTube, докато мозъците им биват сканирани. След това на същите пускат нов клип, като компютърът използва данните от предния тест и сравнявайки ги с мозъчната активност на потребителите показва дигитално какво те гледат. Както можете да видите и на снимките към статията – въпреки че образът не е пределно ясен – учените определено не само са на прав път, ами са и много близко до крайната цел.
Въпреки че резолюцията, с която системите сканиращи мозъка е нараснала няколко пъти през последната година, учените все още не са направили решаващата крачка, която ще позволи на технологията да работи.
Но за нея трябва още работа. В момента специалистите в областта залагат основно на технологията със сканиране на мозъка чрез магнитни MRI (ядрено магнитен резонанс), но може би има и по-добро решение. Тепърва се използват различни методи, включващи нанотехнологии, с които всъщност ще се създават не по-големи, а по-качествени магнити.
Разработките в тази част на науката също изобилстват. По-рано тази година учени от Калифорнийския университет в Бъркли предложиха идеята за принципно нова конструкция на интерфейса “мозък-компютър” – т.нар. “невропрах”, наночастици, които да бъдат “разпръснати” по мозъчната кора, да обменят с нея сигнали и да ги предават на компютър с помощта на ултразвук.
Всяка “прашинка” в тази система ще се състои от силициева микросхема, електроди за връзка с невроните и система за превръщане на ултразвуковите вълни в електрически сигнали и обратно. Специален ултразвуков предавател, който също се намира в черепа, ще ги снабдява с енергия, ще събира информация и ще предава навън данни.
BCI интерфейсът позволява най-вече управлението на устройства и комуникацията само с помощта на мисълта, но „свалянето на изображения” от съзнанието също би било достъпно по този начин.
Със сигурност обаче бъдещето и това, което сме си представяли само допреди време е пред нас. Дали след 5 или 15 години това просто ще се случи. И интересното е – как ще използваме технолгият, за да развием себе си, да подобрим човечеството.
Съвсем скоро със сигурност ще е възможно дори да прескочим езика и общуваме директно с човешка мисъл, а на какво ще сме способни след това? Може да се окаже, че стъпката ще разшири чувствително уменията ни за мислене и общуване – следващата стъпка в развитието на човечеството.
Всички лекции от TED можете да гледате на TED.com, а „Could future devices read images from our brains?” можете да видите на този линк.