През 1967 г САЩ, Великобритания и Съветският съюз подписаха договора “За космическото пространство”, към който впоследствие се присъединиха над 100 държави. Една от главните цели при съставянето на документа беше спиране на надпреварата във въоръжаването между СССР и САЩ, тъй като той налага ограничения върху всички видове дейности в космоса, освен строго научните.
В договора се казва, че “Луната и другите небесни тела могат да се използват от всички държави-участнички в споразумението изключително за мирни цели”. И всичко щеше да е добре, но проблем създава една от точките – за дейността на неправителствените организации в космоса. В нея се казва, че работата на частните компании “изисква авторизация и постоянен контрол” от страна на властите. Тази точка се появява в договора благодарение на САЩ, тъй като СССР настоява космическите изследвания да се провеждат само от държавата. Сега точката създава проблеми в частните компании, например SpaceX, които искат да развиват технологиите като NASA.
Тъй като тези компании планират да работят там, където досега не е имало предприятия, те повдигат въпроси, за които авторите на договора не са могли да се сетят преди 50 години. Например, кой може да работи в космоса? Може ли частна компания да добива минерали на астероид, а след това да ги продава? Кои страни ще регулират тази дейност?
“Ние планирахме мисия и получихме достатъчно инвестиции, но в края на 2015 г просто забуксувахме, – казва д-р Ричардс, директор на компанията Moon Express, който смяташе да тества първият роботизиран апарат за кацане на Луната. – Всеки искаше да ни каже “да”, но за това просто нямаше механизъм”.
Конгресът на САЩ вече се занимава с тези въпроси и ги повдига на международно ниво. Ако американските власти не подадат ръка на бизнеса, компаниите ще се преместят в други страни, например в Люксембург, където неотдавна въведоха закон, разрешаващ на частни компании да добиват полезни изкопаеми на астероидите.
“Преди договорът изглеждаше съвсем хипотетично, – казва Фабио Тронкети, професор по право в Технологичния институт Харбин в Китай. – Но сега се появяват компании, които се отнасят към космоса сериозно. И това променя всичко”.
