DTS (Digital Theater System)
DTS е другото емблематично име в професионалното и домашното кино, заедно с Dolby Digital. Форматът DTS е разработен от едноименната компания, като основните инициатори за създаването му са Universal Studios и прочутият Стивън Спилбърг. Дебютът на формата е с филма „Джурасик парк” и с 876 киносалона през 1993 година. А първият филм с DTS звук за домашна употреба е издаден на лазердиск през 1997 година и също е „Джурасик парк”.
В професионалното кино разликите между DTS и основният му конкурент Dolby Digital са значителни. Докато при Dolby Digital звукът се записва на филмовата лента, при DTS звукът е поместен на отделен диск, който се възпроизвежда от отделно устройство, като се синхронизира с тайм-код от лентата. Така, при DTS звукът е по-качествен и няма опасност да се повреди от кино-машината, през която лентата преминава многократно, но от друга страна пък е необходима много по-сложна и по-скъпа апаратура.
При домашното кино, разликите не са толкова съществени. И DTS звукът се записва в цифров вид на DVD диск например, като се използва същата конфигурация на звуковите канали, както при Dolby Digital – 5.1 канала: предни ляв и десен за основните звуци, централен за диалозите във филма, съраунд ляв и десен за пространствените ефекти и обкръжаващия звук, и суббасов за нискочестотната част от звуковия спектър. Разликата е в начина на кодиране на информацията. DTS използва метод за кодиране, наречен DTS Coherent Acoustics, като записът се осъществява при по-висок битрейт (скорост на обмен на данните) – до 1500 Kbit/s. Това дава основание на мнозина почитатели на DTS да твърдят, че при DTS звукът е по-качествен и реалистичен, отколкото при Dolby Digital, където битрейтът доста по-малък – до 640 Kbit/s. От Dolby пък твърдят, че техният метод за кодиране AC-3 е по-ефективен и се получава съизмеримо звуково качество при по-нисък битрейт. Още повече, че освен първите DVD дискове с DTS звук, при които битрейтът беше максимален – 1536 Kbit/s, почти не се издават дискове с толкова висок битрейт – типичният битрейт сега е 768 Kbit/s, при който предимствата на DTS вече не са толкова осезаеми. Има и още една интересна техническа подробност – в първоначалните спецификации на DVD стандарта, DTS звукът въобще не е заложен. Той се добавя по-късно към DVD стандарта, но като допълнителен звукозапис, който може да се избира от потребителя и което означава, че на диска трябва задължително да има и още поне един канал с AC-3 или LPCM звук.
Но това са по-скоро технически подробности. За нас, като крайни потребители, по-важното е, че и DTS предлага качествен и въздействащ пространствен звук, както и това, че днес вече всички рисивъри и системи за домашно кино стандартно се оборудват както с Dolby Digital, така и с DTS съраунд декодери.
DTS-ES
DTS-ES е по-нов и по-разширен вариант на DTS формата, който се появи в отговор на увеличаване броя на каналите при системите за домашно кино и е подобен на EX варианта на Dolby Digital. Основно, DTS-ES е 6.1-канален формат, при който към 5.1-каналната DTS конфигурация е добавен още един канал – заден. Така пространственият ефект е много по-реалистичен и по-добре позициониран. Форматът се поддържа и от 7.1-каналните системи, но при тях към двата задни ляв и десен канали се подава един и същи сигнал (моно).
DTS-ES има две разновидности – DTS-ES Discrete 6.1 и DTS-ES Matrix, в зависимост от начина на записване на звуковата информация върху носителя. При DTS-ES Discrete 6.1, всичките 7 канала (6 основни и 1 суббасов) са записани отделно на носителя, т.е записът е с 6.1 дискретни канала. При DTS-ES Matrix, записът е 5.1-канален, като информацията за задния канал е закодирана по матричен метод в информацията за другите канали. Тук разликата с подобния Dolby Digital EX формат е съществена, тъй като при Dolby форматът е само матричен, а няма вариант с дискретни 6.1 канала.
DTS Neo:6
DTS Neo:6 е подобен на Dolby Pro-Logic IIx формата. И той по същия начин използва двуканални (стерео) източници, от които генерира 5.1- или 6.1-канален пространствен звук, като същевременно извършва и определени обработки за оптимизиране на звуковата картина.
DTS 96/24
Форматът DTS 96/24 е предназначен за почитателите на висококачествения звук. При него се възпроизвежда свръхпрецизен 5.1-канален 24-bit/96 kHz звук – с по-широка честотна лента и по-висока динамика (за сравнение, звукът при CD е 16-bit/44,1 kHz). По принцип, и без този специален DTS формат е възможно запис и възпроизвеждане на 24-bit/96 kHz звук, но с много ограничения. Например, DVD-Video диск може да съдържа запис на 24-bit/96 kHz звук, но само 2-канален. А многоканален 24-bit/96 kHz звук може да се запише на DVD-Audio диск, но пък за възпроизвеждането му е необходим специален съвместим плейър. DTS 96/24 решава тези проблеми (по-точно премахва тези ограничения), като дава възможност за запис на висококачествен 5.1-канален 24-bit/96 kHz звук на DVD-Video диск или на видео-частта на DVD-Audio диск.
DTS-HD High Resolution Audio
DTS-HD High Resolution Audio е едно от най-новите разширения на DTS формата. Той осигурява до 7.1-канален висококачествен 24-bit/96 kHz звук. DTS-HD High Resolution Audio е включен като допълнителен (опционален) звуков формат при Blu-ray Disc и HD DVD дисковете, с константен битрейт съответно 6,0 Mbit/s и 3,0 Mbit/s. Той е и алтернатива на разгледания по-долу DTS-HD Master Audio формат, когато на диска няма достатъчно място.
DTS-HD Master Audio
DTS-HD Master Audio, известен още като DTS++ или DTS-HD, поддържа теоретически неограничен брой канали, които при необходимост могат да се преобразуват до 5.1 конфигурация, ако съответното устройство не разполага с по-голям брой канали. Форматът осигурява многоканален 24-bit/96 kHz звук с изключително високо качество, като при записа се използва специален метод за компресия без загуба на качество (lossless), т.е. възпроизведеният звук е точно такъв, какъвто е оригиналният саундтрак. DTS-HD Master Audio също е включен като допълнителен (опционален) звуков формат при Blu-ray Disc и HD DVD дисковете.
THX
THX не е формат за съраунд звук (като Dolby Digital и DTS), а по-скоро стандарт. Той е разработен в през 1983 г. от Томлинсън Холмън (Tomlinson Holman) от компанията Lucasfilm на Джордж Лукас. Не се знае точно откъде произлиза наименованието THX. Според някои, това е съкращение на “Tom Holman eXperiment” или на “Tom Holman’s Crossover”, а според други, наименованието е взето от първия филм на Джордж Лукас “THX 1138”. А пък самата поява на стандарта THX е свързана с третия филм (епизод 6) от “Междузвездни войни” – “Завръщането на джедаите”, като целта е била осигуряване на оптималното му озвучаване.
Най-общо казано, THX стандартът представлява набор от изисквания, на които трябва да отговарят продуктите – от самите филми до възпроизвеждащите и обработващите устройства (DVD плейъри, процесори или рисивъри, усилватели и др.), кабелите, озвучителните тела и дори помещенията. Продуктите, които отговарят на тези изисквания (а изискванията са много строги) носят престижния THX сертификат и се означават най-често като “THX Certified” или “THX Digitally Mastered” за филмите. Изискванията обхващат както самата конструкция на продуктите, така и наличието в тях на определени системи за обработка на звука – честотни филтри, еквалайзери и др., а THX сертификатът е гаранция за възпроизвеждане на възможно най-качествения филмов звук (според днешните критерии и стандарти).
THX Ultra и THX Select
THX бързо става популярен в домашното кино (също и в професионалното, но това е друга тема), а THX сертификатът се превръща в символ на високо качество и престиж. Тъй като изискванията на THX стандарта са изключително високи и строги, а техниката, отговаряща на тях, не може да се използва в малки стаи, каквито всъщност са повечето домашни помещения, през 1999 година Lucasfilm THX представя два нови стандарта – THX Ultra и THX Select. Стандартът THX Ultra е предназначен за големи помещения – с площ до 40 кв.м. и височина 2,50 м., и на практика дублира тогавашния THX стандарт. При новия стандарт THX Select изискванията са леко занижени, за да може да се използва и при малки и средни помещения – до 30 кв.м. и височина 2,50 м., каквито има почти във всеки дом.
Развитието на THX не спира дотук. През 2001 година е представен стандартът THX Ultra2, а през 2005 година – и стандартът THX Select2. Двата нови стандарта са предназначени за 7.1-канални системи, като за по-оптимална обработка на звука са предвидени отделни режими за музика и за кино-звук, а при THX Select2 – и за игри.
THX Surround EX
THX Surround EX е разработен съвместно от Dolby Laboratories и Lucasfilm THX. Той е домашната версия на формата Dolby Digital Surround EX, който се използва в най-модерните киносалони. Първоначално форматът се използва в рисивърите и усилвателите за домашно кино, по лиценз на Lucasfilm, а от 2001 година Dolby Laboratories започва да го отдава лицензионно под името Dolby Digital EX. С други думи, THX Surround EX и Dolby Digital EX по същество представляват един и същ формат.
След утрешния ден
Както пространството е безкрайно, така и развитието на пространствения звук ще е безкрайно. Появяват се все по-нови формати и все по-нови модели устройства, които ги поддържат. Въпросните формати не са просто маркетингов трик за стимулиране ръста на продажбите, а предлагат съществени подобрения във възпроизвеждането на пространствения звук, който става все по-автентичен, по-прецизен и в крайна сметка – по-въздействащ. Така те наистина пренасят магията на киното у дома, като дават възможност всеки да я изживее в уюта на своето жилище.
