Павлина Върбанова е създател на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила в българския език „Как се пише?“. За себе си споделя, че прави паралелно много неща, което ѝ позволява да придобие по-цялостен поглед за езика. Паралелно с професионалната си работа на коректор и редактор, Павлина развива сайта „Как се пише?“, който в момента съдържа 1510 въпроса и техните отговори.
Въпрос: Какво ви провокира да направите първия сайт, посветен на българския правопис kaksepishe.com?
Идеята за него възникна покрай личния ми блог, посветен на българския език. В блога има отделна страница, където читателите могат да задават езикови въпроси, а аз им отговарям. Тъй като понякога тези въпроси се повтарят, реших, че е добре да ги поместя някъде и питащите веднага да виждат отговорите. Това беше първоначалната идея. Споделих я с двама мои приятели – Ани и Мишел, които я приеха радушно и казаха, че в българското интернет пространство има нужда от такъв сайт. И наистина, засега той е единствен по рода си – служи като справочник за правописа, пунктуацията и граматическите правила в българския език. Няма друг сайт, в който информацията да е надеждна, сверена с официални източници, каквито са изданията на Института за български език при БАН.
Въпрос: Кой е екипът, който реализира проекта?
За създаването на „Как се пише?“ ни помогнаха много хора, но основната работа свършихме аз и Милен Петрински. Аз съм отговорна за всяка буква от съдържанието, а Милен – за техническата част. Ако сайтът работи добре, ако потребителите се ориентират бързо и лесно намират нужната им информация, това до голяма степен се дължи на него.
Въпрос: Кои са най-често срещаните езикови проблеми, с които се сблъскват потребителите на сайта?
Всеки ден получавам разнообразни въпроси в пощата на сайта – като започнем от слятото, полуслятото и разделното писане и стигнем до коректната употреба на кавичките. Прави ми впечатление, че освен прословутото правило за пълния и краткия член, още едно граматическо правило много затруднява съвременните българи – за употребата на бройна форма при съществителните от м.р., които означават предмети. Трябва да правим разлика между названията на лица (т.е. хора), които заслужават форма за мн.ч., и названията на предмети, които заслужават бройна форма: десет депутати, но десет сайта. Трудно е обаче да ги разграничаваме автоматично, особено когато говорим.
Въпрос: Какво е мнението Ви за преподаването на български език в училище?
За съжаление, българският език в училище се преподава твърде скучно – предимно като система, като правила, които трябва да се спазват, и никъде не може да се промъкне онзи, живият език, на който всички ние говорим в ежедневието си. В училище се изучава най-вече книжовната форма на езика. Това няма как да не отблъсне децата. Когато езикът се преподава като суха материя, как да ти стане интересен? А той е толкова многолик!
Понякога се питам защо така едностранчиво и схематично възприемаме езика. Дали не ни е страх да го видим в неговата пълнота? Езикът е много пъстър и в него по безкрайно много начини могат да се съчетаят краен брой елементи (думи, граматични форми, синтактични конструкции), но и тези елементи непрекъснато се променят. С това е интересен езикът – предлага ни огромно разнообразие и съчетания от елементи. Невинаги обаче успяваме да подберем онези думи, граматични форми и изрази, които да си тежат на мястото в конкретната речева ситуация. По различен начин общуваме например у дома, в училище, на работа или ако ни поканят на официален прием, да речем.
Въпрос: Положително или отрицателно е влиянието на чуждиците върху българския език?
Много искам да избягам от разговора за езика, като използваме категориите добро и лошо,положително и отрицателно. По-скоро трябва да имаме предвид дали начинът, по който говорим и пишем, е адекватен на съответната ситуация. Аз съм либерална по отношение на чуждиците. Не виждам нищо лошо в това да ги употребяваме, ако чрез тях изразяваме по-добре мислите си и сме разбирани по-добре. Нека не забравяме, че езиковото общуване е двустранен процес. Трябва много добре да се изразим и много добре да ни разберат. Ако една чужда дума по-точно назовава това, което искаме да кажем, защо да не я използваме – само защото е чужда ли? За да покажем какви патриоти сме? Невинаги българската дума може да означи същото понятие, което означава чуждицата. Наскоро например ме критикуваха за това, че употребявам пунктуация (представяте ли си!); трябвало да я заменя с препинателни знаци. Но пунктуацията не е просто съвкупност от препинателни знаци, а включва и правилата за тяхната употреба.
От една страна светът се глобализира, но от друга, се страхуваме за нашия език – да не се промъкне някоя чуждица, за да не го “замърси”. За каква чистота на езика можем да говорим в днешно време? И кому е нужна тази чистота, на кого помага тя? За мен това е самоцел.
Въпрос: Влияе ли интернет върху съвременния правопис?
Интернет безспорно влияе много не само върху правописа, но и върху българския език изобщо. Езиковедите, които се занимават с изследването на специфични интернет жанрове (чат, имейл, блог постове), отбелязват, че в тях по своеобразен начин се съчетават белези на устната и на писмената реч. А ние едва ли не очакваме от Facebook да се лее книжовна реч.
Да се замислим за малко как говорим ние всъщност. Много накъсано. Особено когато общуването е по-непринудено, нямаме време да оформим добре своите мисли и да им предадем завършен изказ. Времето ни притиска, бързаме, трябва да кажем всичко, което имаме за казване. И в интернет е така – изстрелваме това, което искаме да кажем, и много често не се връщаме да го поправим. Добре е обаче да се опитваме да сведем грешките до някакъв поносим минимум, защото читателят им обръща внимание и заради тях подценява съдържанието, дори може да се откаже да чете, ако текстът е написан неграмотно.
Въпрос: Как се променя българският правопис с времето?
Нашият правопис не е променян съществено от 1945 г. Има някои частични промени, които са отразени в официалните речници на БАН: първото издание е от 1983 г., следващото – от 2002 г., а последното – от 2012 г. За тези седем десетилетия, и особено през последните двайсетина години, българският език се е придвижил доста напред. Писменото общуване се пренесе в интернет. Езикът вече се практикува в съвсем различни условия, а нормата някак се прави, че не го забелязва.
Ето защо миналата година, на една среща, организирана от Представителството на Европейската комисия в България, представих и защитих тезата, че е необходим широк обществен диалог за българската книжовна норма изобщо, не само за правописа. Добре е, когато се определят правила, засягащи цял един народ, да се обсъди дали те са разумни и логични, защото от този народ, или поне от грамотните му представители, се изисква да ги спазват. Идеята ми е, когато се обмислят правилата, думата да имат не само специалистите от Института за български език, но и филолози от университетските центрове, хора, които имат живо отношение към езика – журналисти, редактори, писатели, преводачи, коректори, а също и експерти от други области.
Въпрос: Какво е посланието Ви към младите хора в България?
Надявам се, че не очаквате да ги назидавам за това, че са неграмотни, както май смятат повечето възрастни. Аз съм на различно мнение. Нашето време изисква друг тип грамотност, която бих определила като адекватно езиково поведение в един технологичен и глобализиращ се свят. Младите хора са по-изобретателни и по-находчиви от нас, по-възрастните. Доста по-умело се справят в новите житейски ситуации и по-бързо превключват между различни начини на общуване, между различни езикови кодове. Може би е хубаво да обърнат малко повече внимание на книжовната форма на езика, защото точно тя се използва в официалното общуване. Животът ще ги поставя в официални речеви ситуации и ако си служат добре с книжовния език, това ще им донесе само полза.
Иначе, нека да бъдат смели и да продължават с речевите експерименти! Езикът винаги се нуждае от свежест.
Въпросите зададе Мария Иванова