Последните промени в Закона за ДДС и Наредба Н-18 доведоха до редица казуси, свързани с отчитането на продажбите на стоки и услуги. Когато наредбата е била одобрена за първи път едва ли е имало много въпросителни за това кога следва да се издава касова бележка (фискален бон). Но практиките се промениха и сега нито начините на плащане са само два (кеш или чрез банков превод), нито бизнес моделите са такива, каквито са били преди 20 години.
Опитвайки се да догонят тази промяна, МФ и НАП наложиха напълно нови изисквания за отчитане на продажбите. Голяма част от бизнеса бе хванат неподготвен, тъй като ключовите промени в Закона за ДДС бяха прокарани чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за митниците (ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г.). След това те бяха уточнени с промените на Наредба – 18, която вече ще се отнася не само за документиране на продажбите с касов бон при плащане в брой, но и за предварителната регистрация на софтуера за управление на продажбите и за регистрация на електронните магазини.
Основната промяна е въвеждането на изискване за отчитане на продажбите почти в реално време (с 5 минути забавяне) и отпечатване на QR код на касовите бележки, позволяващ той да бъде проверен от клиента с мобилно приложение. Според новите правила служебните бонове се забраняват. Заради това се налага подмяната на касовите апарати. Всеки регистриран по ДДС търговец трябва да модифицира или смени фискалното си устройство до края на март 2019 г., а всички нерегистрирани по ДДС – до края на юни следващата година.
Както и досега, извършените продажби на стоки или услуги в търговски обект се отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фиксално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, банков превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Дали това означава, че при наложения платеж чрез куриерски компании не следва да се издава касова бележка?
Към този въпрос се добавят и нови. Те най-често засягат софтуера за управление на продажбите, който трябва да се свърже с всички фискални устройства и принтери, намиращи се в търговския обект. Съгласно Закона за ДДС “Софтуер за управление на продажби в търговски обект” е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Тоест един и същи софтуер може да се третира като софтуер за управление на продажбите или не в зависимост от това как се извършва плащането. Това може да се създаде редица затруднения, тъй като съгласно чл. 118, ал. 14 от ЗДДС всеки производител или разпространител на софтуер е длъжен предварително да декларира в НАП, че софтуерът отговаря (най-общо) на Наредба Н-18 и не позволява да се заобиколи изискването за отчитане на продажбите чрез касова бележка (въпреки, че производителят не може да знае дали се плаща в брой), например, чрез изтриване на записи. Идеята на НАП е, че когато в търговския обект се извършват плащания в брой или на ПОС терминал, софтуерът да бъде свързан с фискалното устройство.
Дали това се отнася само за софтуер, който следи движението на стоките, като генерира документи като стокова разписка или приемо-предавателен протокол?
Това е важна промяна, тъй като търговците използват различни програми за управление на складови запаси, за отчитане на работа или дори само за издаване на фактури, които са платени по банков път и нямат връзка с фискални устройства.
Изискванията към софтуера, чийто производител или дистрибутор трябва да декларира предварително, че са спазени, за да попадне той в списъка на НАП, са подробни. Сред тях е изискване за поддържане на интерфейс на български и съхрaняване на информацията на територията на ЕС (при облачни услуги). Това изключва редица доставчици на чужди безплатни програмки. Техните производители едва ли имат стимул да декларират софтуера си пред НАП. Съгласно Приложение № 29 към Наредбата, всеки софтуер за управление на продажби в търговски обект следва да има конфигуриран „одиторски профил”, по аналог с администраторския профил, но с права само за четене. Тъй като софтуерът за управление на продажбите е част от интегрирани ERP системи се поражда съмнение, че това може да доведе до разкриване на информация, която е търговска тайна, както и до лични данни. Освен това се иска да бъде представен и сорс кода, който е интелектуална собственост на разработчика (за софтуер, който се инсталира при клиента).
Кога използваният софтуер подлежи на одобрение от НАП – например, как следва да се процедира, ако се приемат плащания с банкови карти и се ползват популярните готови системи за онлайн магазини? Трябва ли да се подава искане пред НАП, ако се използват таблици в Excel за следене на складови наличности или фактуриране?
Друго ново изискване на наредбата е всяко лице, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин трябва да се регистрира в НАП (Приложение № 33 към наредбата).
Понятието „електронен магазин” е дефинирано в Закона за ДДС. Това е „интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане „.
Трябва ли да се регистрират лицата, извършващи спорадични продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин (не по занятие) или чрез платформа за продажба на ненужни лични вещи?
Отговори на тези и подобни въпроси ще търси форумът „Практически проблеми на електронната търговия“, който ще се проведе на 29 ноември с участието на представители на НАП, адвокати и данъчни експерти. Пиксел Медия е медиен партньор на събитието. (Повече подробности – на economix.bg)
