Деян Дянков
Религиозният фанатизъм в привържениците на Apple достигна връхната си точка с „канонизирането” на оттеглящия се лидер
Стив Джобс е гений. Никой не може да отрече това, което е направил, защото то е твърде значимо, за да бъде игнорирано. Силно му съчувствам за здравословните проблеми, които го принудиха да отстъпи от кормилото на Apple. Силно се дразня от хората, които използваха тази чисто човешка драма, за да засвидетелстват за пореден път своята религиозна преданост към една търговска марка.
Аз също имам любими марки и често избирам техните продукти от ирационални подбуди, но никога не съм си затварял очите пред недостатъците им и никога не съм бил част от секта, която в ням захлас благоговее пред идолите си.
Нека си го кажем честно и в очите – Apple не са филантропи, които се стремят да превърнат света в едно по-добро място за живот, и Стив Джобс не е месия, който с 5 хляба и 2 риби е успял да нахрани тълпата. Apple са компания, която се стреми да извлече максимална печалба от своите продукти, а Стив Джобс е човекът, който най-добре знаеше как да стане това. Не е нужно да го канонизираме, нито пък да възвеличаваме делата му отвъд реалната им стойност.
Под ръководството на Джобс Apple не само се превърна в лидер, но и се раздели завинаги с аурата на чистия технологичен романтизъм, останала от времето, когато продуктите и се правеха от фенове за фенове. Днес вече продуктите на Apple се правят от пресметливи бизнесмени за хора, чиито мозъци ежедневно са промивани с всички възможни средства на маркетинга и рекламата.
Зад булото на гениалния маркетинг вече се крие една друга компания, която няма нищо общо с Apple от 80-те години на миналия век. Всъщност, новият Apple е много по-близо до Microsoft и другите „алчни” корпоративни мастодонти, на които е бил контрапункт през годините, отколкото до собствения си първообраз.
И всичко това се случи под ръководството на Стив Джобс.
Да, той издигна Apple до върха, но пътьом жертва толкова много от ценностите, които сам преди това пропагандираше.
В момента Apple е затворена екосистема. Но не като оазис в пустиня, а като строго охраняван федерален затвор.
Компанията избра възможно най-рестриктивните варианти и лицензи, за да създава своя хардуер и софтуер.
iPod е единственият медия плейър, на който не може „просто така” да си прехвърлите няколко MP3-ки. Те трябва задължително да минат през бъгавия iTunes, чиято версия за Windows дълго оглавяваше личната ми класация за най-тромави и неудобни за работа програми.
iPhone е единственият смартфон от такъв клас, който няма слот за карта памет. Нужна ви е повече памет? Няма проблем, купете си нов телефон (разбира се, той отново трябва да бъде от боготворената марка).
Потребителите на Apple са обвързани, заключени и поробени с продуктите на компанията. Те дори не могат сами да сменят батерията на телефона си, а трябва да го изпратят до Apple, които да свършат това вместо тях (срещу съответното заплащане).
Корпоративната арогантност на Apple в най-чист вид пролича в отношението им към Adobe. Разбира се, ябълковите поклонници ще преглътнат и липсата на Flash – кротко, безкритично, без сянка да падне върху сияйния им възторг.
Apple обаче не вярва така безрезервно на своите религиозни фанатици, както те вярват в нея. Компанията прави всичко възможно, за да ги опази от чужди изкушения. Заваля канонада от съдебни искове – всеки смартфон със сензорен дисплей е копие на iPhone, всеки таблет е откраднал нещо от iPad.
Това същите Apple ли са, които искаха да разбият монопола на Microsoft и Windows PC?!
Компанията в момента не се ли стреми точно към това, срещу което преди години се бореше – установяването на тотален монопол?
И ако наистина iPad е толкова по-добър от Galaxy Tab, защо Apple просто не оставят потребителите сами да го изберат, а преследват таблета на Samsung из цяла Европа, опитвайки се да забранят продажбите му?
Чудя се защо никой от феновете на Apple не си задава тези въпроси.
А може би изобщо не трябва да се учудвам, след безрезервната подкрепа и пълната безкритичност, която те проявяват към продуктите на Apple, въпреки някои техни очевидни недостатъци и несъвършенства.
Ако някой друг телефон, а не iPhone 4, имаше проблем с връзката към мобилните мрежи, той щеше да бъде обект на ожесточена критика от страна на специалистите и на открити подигравки от потребителите. Вместо това, те се редиха по цяла нощ на опашки, за да си го купят. WTF?!
С премиерата на всеки нов модел iPhone, iPod или iКаквото-и-да-е, веднага излиза наяве и дългият списък на всички онези липсващи функции, които конкурентни устройства от същия или дори по-нисък ценови клас вече притежават.
Поклонниците на Apple тутакси игнорират всяка една от точките в този списък и се надпреварват да обясняват как тези неща първо, не са важни, и второ, не са им нужни. Обикновено в някой от следващите модели въпросните функции все пак се появяват, прокламирани от Apple като супер нововъведение, и същите тези хора се надпреварват да се възторгват от тях.
Искате примери? Примерите са десетки, ето само един от тях:
Излиза първият iPhone, без да има камера върху лицевия панел. По същото време десетки други мобилни телефони вече имат такава камера и могат да провеждат видеоконферентни разговори. Всички фенове на Apple се надпреварват да обясняват как това не е недостатък и подобна камера изобщо не е нужна, тъй като „кой би използвал мобилния си телефон за да провежда видеоразговори?!” В следващите модели въпросната предна камера се появи, излезе и FaceTime и всички вкупом се прехласнаха по гениалните „иновации” на Apple и сбъднатите им мечти да провеждат видео чат.
Гореописаният случай се повтаря с куп други пропуски в мобилните устройства на Apple – липсата на многозадачен режим, невъзможността за извършване на copy/paste, камера без светкавица и автофокус, няма поддръжка на MMS, няма опция за изпращане на контакт чрез SMS и какво ли още не. Всяка една от тези липси е приемана тихо и безрезервно от феновете на Apple (при положение че въпросните функции по същото това време са масово разпространени в други телефони), за да отприщи появата и нова порция от възторг и възхвала.
Изблиците на масова психоза и парадът на лудостта се проявяват с премиерата на всеки един нов продукт на Apple – виещите се от предишния ден опашки, победоносните възгласи и щастливите подскоци на най-нетърпеливите, добрали се първи до заветната кутия с ябълковото лого върху нея. Понякога си мисля, че за тези хора няма абсолютно никакво значение какво е съдържанието на кутията, стига любимото лого да грее от капака и.
Същите изблици на масова психоза виждам и днес, когато виртуалното пространство ехти от всенародната жалейка по повод оттеглянето на Стив Джобс. Кой знае, може пък той наистина да ходи по вода.
