Лъчезар Панчев: Викинският шах ни учи да не се предаваме, дори ситуацията да е безнадеждна

Преди броени дни Лъчезар Панчев стана европейски шампион по викингски шах, наричан още хнефатафл.  Събеседникът ни е родом от Кюстендил и работи като държавен служител. На 36 години е, семеен. Обича да чете книги и да слуша музика, обича природата и животните, играе тафл и понякога, за удоволствие, кара мотор. Също така създава проекти, дизайн за тафл дъски и фигури. Повече за играта и личното си постижение ни разказва самият той.

-Здравейте, Лъчезар! Само преди дни спечелихте световната титла по хнефатафл или т.нар. викингски шах. Разкажете ни повече за възникването и особеностите на тази игра.

-Хнефатафл започва своя живот в Скандинавия. Той вероятно се развива от римската военна игра, наречена ludus latrunculorum, която на свой ред е произлязла от petteia, игра на гърците. В скандинавската си форма, хнефатафл е пренесен чрез търговия и набези на Британските острови, Исландия, Франция, Германия, Украйна и Гренландия. Дъски, фигурки и литература за много варианти на играта са били открити в различни части на Северна Европа. Хнефатафл процъфтява до появата на шаха.

Точно както хнефатафл заменя по-ранната римска игра, така шахът заменя хнефатафл като модерна игра за всички класи. Към тази атака се прибавя и сравнително новата игра на табла: срещу тази двустранна инвазия, хнефатафл останал с малки шансове. Хнефатафл продължава да се играе в отдалечени райони след загубата на популярност и именно от този късен период произхожда и най-солидната ни информация за него. Подробни данни получаваме от една игра в Уелс през 16-ти век и в Лапландия през 18-ти век.

След това обаче светлината угасва за сто години, докато през 19-ти век играта се възражда с Кримската военна тема. През ХХ век играта се преоткрива все повече и повече. Археолозите са намерили много игрални дъски и фрагменти, историците са хвърлили светлина върху стари пасажи, за които преди се е предполагало, че се отнасяли за шаха, а реконструктори са използвали цялата тази информация, за да изградят правила за вариантите, играни на различните по размер дъски. Фабрики и модерни индустрии произвеждат комплекти за играта, като някои дизайнери дори са създали нови такива, вдъхновени от хнефатафл.

Хнефатафл не е точно известна дума днес. За повечето хора, които виждат тя да се играе, това е новост. Но в момента той е може би толкова популярен, колкото някога е бил след викингската епоха. Превърнал се е в добре познат не само сред феновете на древните настолни игри, но и сред хората, интересуващи се от викингска история: не само професионални археолози и историци, но и ентусиасти любители, участващи във възстановки. Турнирите стават все по-чести, като най-добре познати са тези, провеждани ежегодно на Фетлар, един от Шетландските острови на Шотландия.

Има много дъски, направени с търговска цел, разнообразни по размери и правила, всеки комплект има своите особености, освен външния вид.

Поради новостта на играта и броя на вариантите, също така е обичайно за хората да правят свои собствени дъски. Ако някой търси в интернет снимки на хнефатафл, ще види колкото се може повече домашно приготвени комплекти, показани като комерсиални. Времето за направата на тези дъски добавя особена стойност за собствениците им, което прави играта още по-приятна.

Една популярна версия на хнефатафл е създадена в края на 80-те години, в която се използват формовани парчета върху платнена дъска. Тя е любимата на музейните магазини, а също така е била продавана в миналото във верига от магазини, специализирани в продажбата на странни, носталгични стоки и такива от стария свят. В тази версия има цар и дванадесет защитници, борещи се срещу двадесет и четири нападатели, като нейните правила са били използвани в много подобни варианти.

-С какво се отличава от класическия шах? На какво ни учи и за какво трябва да бъдем подготвени?

-По-лесно е да ви кажа с какво си приличат, тъй като разликите са много повече. И двете са настолни игри, които се играят от двама опоненти, походово, ход след ход. При тафъла черните започват първи, за разлика от шаха. Фигурите в тафл се движат както топовете в шаха, по права линия, хоризонтал и вертикал, до срещане на препятствие или края на дъската, няма прескачания, заобикаляния, ограничение в хода като при пешките, например, само от едно поле, Г-образни ходове като при кончето. И тук има пленяване на фигури, но то се нарича фланкиране, тъй като пленената фигура е плътно обградена от две стоящи непосредствено до нея противникови. След като бъде пленена, полето й остава празно, за разлика от шаха. Има различни версии на тафл, много модификации и варианти.

-А как се запалихте Вие самият? Това не е твърде популярно занимание, особено по нашите ширини. Как Ви намери и с какво Ви плени?

-Научих за хнефатафл (в буквален превод Кралска табла) случайно, докато се ровех в интернет сайт за викингски принадлежности, където той беше показан като артикул. Поръчах си един комплект и започнах сам да се уча от Гугъл как се играе. Там открих и сайтове, където можеш да играеш срещу съперници и така постепенно навлязох в детайлите на играта и започнах да ставам все по-добър. Много съм запален по историята, особено на римляните, викингите и прабългарите. Затова и прегърнах много силно идеята за стратегическа игра – битка на викинги! Това ме плени тотално! Така и взех решението да популяризирам този спорт у нас и за целта основах спортен клуб – първия и единствен за момента в България.

-Носи ли послание, което е важно е чуем?

-Посланието е никога да не се предаваме, дори и когато смятаме, че ситуацията ни е безнадеждна! Да се борим докрай и да се стремим към победата с цялото си сърце и душа! В живота често се оказваме в неравностойно положение и в трудни ситуации, но със силата на вярата в собствените си възможности, можем да постигнем успех, както го правят белите обсадени и два пъти по-малобройни фигури на дъската за тафъл.

-Бихте ли споделил повече за европейския турнир – в какво се състоя, срещу колко опоненти се изправихте?

-Европейското първенство се проведе онлайн, както и другите турнири на Световната федерация по тафл, за улеснение на участниците. Сайтът, на който се провеждат турнирите на федерацията, е собственост на датчанина Ааге Нилсен, който също е състезател. Всеки регистриран играч може да се запише за участие на турнира. Няма награден фонд, поради липсата на средства, все пак тафл за момента не е силно популярен. Партиите се играят винаги по две срещу всеки опонент – с бели и черни, това е задължително условие. За Европейското се записаха общо 12 участници, но един от тях – французин, не направи нито един ход и беше отстранен. Така аз се състезавах срещу 10 играча, което означава общо 20 партии. За победа получаваш 1 точка, равен резултат 0.5 т., загуба – 0 точки. От 20 възможни точки, аз събрах общо 19, завършвайки само с една загуба от националния (републиканския) шампион на Англия. Вторите – защото се оказаха двама – завършиха с по 14 точки. Можете подробно да разгледате партиите и целия фейс на турнира на сайта, в сектора Tournaments European Championship Tournament 2017, Copenhagen Hnefatafl 11×11 (2017-02-19, tourn. 75). Аз играя с псевдонима OdinHimself.

След това се проведе и America-Europe Tournament 2017, Copenhagen Hnefatafl 11×11 (2017-04-18, tourn. 79), където победих и в двете партии шампиона на Северна и Южна Америка Алти Пиирсо. Но все пак трябва да отбележа, че най-утвърдените имена, гросмайсторите в тафъла, не взеха участие на турнира. Предполагам, че пазят тайните си за Световното първенство наесен. По принцип турнира беше отворен за всички континенти, без Северна и Южна Америка, но се явиха само европейци, затова от Междуконтинентален стана просто Европейски. В турнира взеха участие двама германци, двама братя от Великобритания, поляк, украинец, играч от Беларус, датчанин, норвежец, испанец и аз. Състезателната версия на хнефатафл се казва Копенхагенска, именно защото е създадена от датчанина. Първоначалната версия за начинаещи се нарича Фетларска, по името на шотландски остров, където са проведени първите турнира преди десетина години. Но в нея има доста ремита, затова е измислена копенхагенската, за да се елиминира почти напълно шанса за равен резултат. Освен това най-разпространените варианти на тафл са Ирландската, Уелската и Финландската табли, кралската шотландска табла Ард – Ри, морските битки в различните им вариации и други. Постоянно се експериментира с нови различни версии, но основните си остават най-играни.

-Кои качества Ви помогнаха да получите това признание?

-Аз играя без да прибързвам, в главата си проигравам възможните комбинации и винаги се опитвам да предугадя идеите, стратегиите и ходовете на противника. Рядко греша, но се възползвам от грешките на противника като тигър, без прошка. Не играя заучени ходове, общо взето играта сама ме води. Не робувам на някакви стандартни схеми, опитвам се да съм креативен и иновативен.

-А каква е следващата цел? Световна титла?

-Разбира се, но ще бъде много трудно. На миналото световно се класирах първи в групата си и девети в света, но имах и по-големи шансове, а и все пак това беше първото ми участие на турнир по тафл. Тази година съм решил с подкрепата на един американски състезател, както и с помощта на Световната федерация, да изработя дъска, а може и фигури за нея, като награден фонд за бъдещия световен шампион. Идеята е настина добра, а и ще подтикне и повече играчи да вземат участие в турнира.

-Разказвате ли често за тази своя страст и намирате ли съмишленици? Как човек, който в момента чете това интервю и решава, че иска да играе, може да го направи? Има ли тенденция за налагането на хнефатафл у нас?

-При всяка възможност говоря за играта. Та нали идеята ми е да я популяризирам в България! Както казва едно от светилата в модерния тафл – бившия световен шампион Тим Милар от Великобритания – „Ние сме героите на хнефатафъловия ренесанс“! Вече съм известен сред тафл играчите по света и имам уважението им. Но в родния си град Кюстендил не успях да привлека сериозни играчи. Хората все пак проявяват интерес, дори има такива, които ме подкрепят и ми симпатизират.

От излъчването на репортажа за постижението, повече от десет души се заинтересуваха живо и вече играят на сайтовете, които им предоставих. Учат се, давам им съвети, помагам им. Всеки, който има желание да се научи да играе, трябва просто да посети Фейсбук страницата на клуба ми и да се свърже с мен, с удоволствие ще му помогна! Тенденцията за налагането на хнефатафл у нас е реална – клуб „Один“ даде началото и всички ние, които обичаме настолните игри, ще я направим реалност!

-Защо е хубаво да играем викингски шах?

-Защото развиваме мисълта си, защото се докосваме едновременно до отминала епоха на храброст и мъжество, на сила и доблест, създаваме една завладяваща комбинация от легенда и реалност! Такова хоби е хуманно, добре дошло на фона на тежкия и труден живот, изпълнен с престъпления и злини. При тафъла няма ограничения за любителите му, няма забрани за пол, възраст, етническа и расова принадлежност, вероизповедание и религия, политически убеждения и социално положение, той е игра за всички – един за всички и всички за един!

-Страстта към шаха тласкала ли Ви е към други негови разновидности?

-Разбира се, аз играя на най-популярните му варианти – Копенхаген и Фетлар версиите, морската битка „Кръст“ или – както е известна още като „Историческа“, Уелската и Финландската табли. Опитвал съм и други варианти, но обичам най-много тези, които се играят на 9х9 и 11х11 полета. 7х7 и 13х13 и по-големи игрални дъски не ми допадат особено – първите са доста опростени, докато другите разполагат с много фигури и стават доста сложни. Класическият шахмат е много по-популярен и развит от хнефатафл, с милиони последователи в цял свят, а и според мен той е по-сложна игра с милиони комбинации, но въпреки това тафл носи в себе си магията на викингската епоха – по-простичко, но в същото време достатъчно сложно, за да бъде играно векове наред до днес.