Виртуална реалност, интерактивна телевизия, Интернет – неотдавна тези думи бяха разбираеми за нас колкото египетската писменост. Днес обаче подобни термини са се превърнали в част от ежедневието ни. Без съвременните комуникационни технологии съществуването на цивилизованото общество като цяло и отделния човек в частност е немислимо. Компютърните технологии силно навлязоха в живота на хората и кардинално го преобразуваха. Какво всъщност ни донесоха те? Освобождение или робство, добро или зло? Ето един почти философски въпрос за процесите, произтичащи в съвременното общество, над който си струва да се поразсъждава.
“Изкуственият” реален свят
Какво например сам по себе си представлява терминът “виртуална реалност”? Тази реалност предполага съществуването на изкуствен свят, с който човек да има възможност да взаимодейства – свят, създаден с помощта на техническа система. Виртуалната реалност е способна да стимулира органите и чувствата на потребителя, и да предизвика определени реакции в даден субект.
Погрешно се смята, че виртуалната реалност обхваща единствено технически аспект в живота на човек. Всъщност тя има нравствена и дори духовна страна. Вътрешната неудовлетвореност заставя човек да търси среда, в която посредством илюзия да се създаде чувство на цялост и удовлетвореност. Виртуалната реалност всъщност представлява ловка и желана подмяна на истинската реалност с цел подобряване на качеството на живота на човек.
Терминът “виртуална реалност” обозначава такъв вид реалност, която може да съществува както в потенциално, възможно състояние, така и в актуално, съществуващо, действащо състояние.
В наши дни виртуалната реалност се разглежда в два аспекта: хуманитарен и технологически. Хуманитарният аспект предполага концептуалната разработка на идеята за виртуален свят в такива области като философия, психология, педагогика, творчество, изкуство, култура, политика, икономика. Технологическият аспект на виртуалната реалност обхваща анализ на практическото използване на технологическите възможности на VR в комуникационната, военната, образователната, медицинската сфери.
Виртуалната реалност – любима тема на фантастите
В своя фантастичен роман от 1984 г. “Невромантик” писателят Уилям Гибсън говори за виртуалната реалност като за “киберпространство”. Той дава следното определение: “Киберпространството е съгласувана халюцинация, която всеки ден изпитват милиарди обикновени оператори в цял свят. Виртуалната реалност е графично представяне на бази данни, които са съхранени в общата мрежа от компютри, включени към мозъка на всеки отделен индивид”.
Въпреки че преди няколко десетилетия виртуалната реалност владееше въображението на фантастите, днес тя вече до голяма степен се е превърнала в част от нашата действителност. Тя преобразува отношенията между хората, убежденията и съзнанията им. Виртуалната реалност е сила, която може да бъде едновременно градивна и разрушителна.
Ако се замислим, човек е попадал в определен тип “виртуална реалност” и преди изобретяването на компютрите. Такъв вид реалност е съзерцаването на картина, гледането на филм или четенето на книга. Но съществува един много важен момент: при всички изброени случаи активността на човек е ограничена до позицията на зрител или слушател, т. е той не може да се включи като активен персонаж. Именно това променя “компютърната виртуална реалност” или “киберпространството”. Днес човек може да се пренесе в един изкуствен, но и същевременно истински (или поне в съзнанието му) свят – той може да се разходи на Марс, да участва в космически пътувания, да води звездни войни. Той може да получи нови възможности за поведение и мислене – да наблюдава, но и да преживява, да действа самостоятелно. Човекът вече може да живее във виртуалната реалност, сякаш тя е негова истинска действителност.
Предоставено от Кирил Йовев, https://lovelife.bg
