Седем организации, които представляват високотехнологичния бизнес, изразиха „категоричната си позиция против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг“. Публикува ме я без редакторска намеса:
„Организациите, представляващи високотехнологичния бизнес, сред които:
· Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии – AIBEST;
· Алианс на технологичната индустрия – АТИ;
· Българска асоциация по информационни технологии – БАИТ;
· Българска асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ;
· Българска предприемаческа асоциация – BESCO;
· Българска работодателска асоциация иновативни технологии – БРАИТ;
· ИКТ Клъстер,
изразяваме категоричната си позиция против въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг (МОД).
Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и анализ на цялостния ефект върху българската икономика.
Вярваме, че правителството споделя разбирането за това, че за България е стратегически важно да създаваме добра среда за развитие на високотехнологичен бизнес, който е експортно-ориентиран и има ключова роля във формирането на средната класа и постигането на по-голям ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни. Изграждането на тази среда е комплексна тема, свързана с подобряване достъпа до инвестиции, подобряване на регулаторната рамка и подобряване достъпа до висококвалифицирани кадри, в това число и така належащите реформи в образователната система. Конкурентната и уредена данъчно-осигурителна система е важна част от цялостната рамка, в която се развива бизнеса.
Така предложената от Министерството на финансите автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД, особено във вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото.
Въпреки сериозния ръст на високотехнологичните индустрии, които вече отговарят за повече от 20% от брутния вътрешен продукт на страната, разходите на компаниите ни нарастват през последните две години с над 30% на годишна база. На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизнено необходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда.
Въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на МОД ще има негативно отражение както върху разходите на работодателите, така и върху нетното възнаграждение на всеки един високотехнологичен специалист. Напомняме, че и в момента всеки зает в нашия сектор внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средното за страната.
Според национално представително проучване на Агенция Насока над една трета от младежите се ориентират към образование и кариера в тази сфера. ИТ и телеком секторът безсъмнено е с нарастващ дял на представителност на интересите на младите хора и ключът към справянето с демографската криза. Повишаването на данъчната тежест върху ИТ и телеком талантите е контрапродуктивно и опасно послание към високообразованите и висококвалифицирани професионалисти, избрали да останат в България и бъдат двигател на потреблението в редица сектори на икономиката.
В същото време глад за таланти и миграция в нашата индустрия има от поне 10 години насам. Наложилият се от COVID пандемията начин на работа от дистанция допълнително влошава ситуацията, защото нашите ИТ специалисти още по-лесно могат да работят за компании от по-развитите икономики по цял свят т.е. те мигрират към чужди работодатели, без да им се налага да се релокират.
Това несъмнено ще рефлектира негативно и върху ролята на ИТ бранша за подпомагане процеса на дигитализация на българската икономика и обществото, чието ускорено развитие е приоритет в НПВУ (индексът DESI и предпоследното място на страната).
На този фон е добре да се мисли как да се стимулира развитието на високотехнологичната индустрия чрез разработване на данъчни облекчения, да се поощри нейния принос за цифрова трансформация на българската икономика, да се увеличат инвестициите в иновативни разработки, а защо не и да се мисли за диференциран подход за намаляване (или освобождаване за известен период) на осигуровки и данък общ доход в бранша, както е в редица други източноевропейски държави.
Призивът ни е правителството да се откаже от инициативата за въвеждане на автоматична формула, чрез която да се повишава ежегодно максималният осигурителен праг. Оценяваме, че разговорът продължава и вярваме, че е ключово важно да се разбира, че борбата с високата инфлация все още не е приключила и не сме постигнали икономическата стабилност, за която би помогнало по-доброто планиране на данъчно-осигурителната политика на страната.
Апелираме преди да се обсъжда каквото и да е увеличение на МОД, да бъдат предложени редица по-ефективни конкретни мерки за попълване на хазната и подобряване благосъстоянието на българските граждани като например:
o Изсветляване на цели сектори от българската икономика;
o Запазване на талантите в страната;
o Изграждане и промотиране на бранд „България“ в чужбина с цел привличане на инвестиции;
o Популяризирането ни като държава на развитието на Изкуствен интелект и фокус върху предотвратяването на възможните негативни последствия върху пазара на труда;
o Осигуряване на адекватно на нуждите на бизнеса образование;
o Създаване на адекватни условия и целенасочена политика в областта на здравеопазването и социалните услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;
o Предотвратяване на демографската катастрофа чрез последователни и целенасочени мерки и политики;
o Възстановяване на върховенство на закона;
o Разработване на секторни политики – особено такива, насочени към секторите, които работят за износ, тъй като те са източник на постоянен прозрачен приход в икономиката на страната.“
