Android – печелившият избор
Живеем в епохата на смартфоните и устройствата без истинска операционна система постепенно свиват своя пазарен дял до изконната си аудитория – най-възрастните и консервативни потребители, нуждаещи се просто от телефонна слушалка, в която да говорят, и нищо повече.
За всички останали въпросът не е дали телефонът им трябва да бъде с операционна система, а каква точно да е тя.
От другата страна на уравнението са производителите на мобилни устройства, които трябва да направят трудния избор за софтуерната платформа на предлаганите от тях модели. От този избор до голяма степен зависи и съдбата на въпросните устройства.
Историята изобилства от примери за компании, чиято недалновидност при избора или разработването на операционна система обрича на провал иначе съвсем нелоши (от хардуерна гледна точка) устройства. Нещо повече – в динамичния свят на мобилните комуникации само една грешна стъпка, едно неправилно решение по отношение на операционната система може да доведе до сериозен срив в позициите на дадена марка.
Най-пресен и красноречив пример в това отношение са последните неволи на Nokia – компанията, която в стремежа си да поправи стари грешки непрекъснато допуска нови и от едноличен лидер в мобилната индустрия за съвсем кратък период от време успя да затъне дълбоко и да изгуби инициативата на пазара.
Големият победител на мобилната сцена днес се нарича Android и тези, които заложиха на него още от самото начало, спечелиха най-много. Nokia избра различни операционни системи и това вече и коства много. LG и редица други производители се фокусираха върху Android и не сбъркаха.
Един от често срещаните коментари относно нежеланието на Nokia да се обвързва с Android е, че компанията не иска да загуби своята идентичност и да се превърне в поредния производител на телефони със сензорен дисплей и операционна система на Google, които по нищо не се отличават един от друг.
Иронията в случая е, че други марки съумяха да предложат уникални устройства, базирани именно на Android.
Два от тези смартфони, които ще останат в историята на мобилните комуникации като носители на авангардни функции и характеристики, са модели от серията Optimus на LG.
Става въпрос за LG Optimus 2X – първият двуядрен смартфон, и за LG Optimus 3D – първият смартфон с Tri-Dual архитектура, чийто дисплей позволява гледане на триизмерни изображения без очила.
След срещата с Optimus 2X, ето че дойде време да разгледаме и новия Optimus 3D, около който в последните седмици се разрази същинска истерия. Дали тя е оправдана, или е просто поредния маркетингов балон, четете по-надолу.
3D без очила
Когато гледаме даден обект, лявото и дясното ни око виждат различни части от него, поради разстоянието между очите и произтичащото от него отместване на гледните точки. Картината, т.е. информацията от всяко око, достига посредством очния нерв до мозъка. Там двете различни изображения (от лявото и от дясното око) се комбинират в общ триизмерен образ, в който обектите добиват своята дълбочина.
3D технологиите в киното не правят нищо повече от това – да осигурят различен образ за лявото и за дясното око на зрителя, така че картината да „оживее” в дълбочина. Този ефект се постига чрез поставянето на специални очила, които са така конструирани, че да пропускат до всяко око само онази част от образа, която е предназначена за него.
3D очилата са отлично решение за големия киносалон. Те вършат работа и вкъщи, пред 3D телевизора (макар повечето хора да определят носенето на очилата в домашни условия като не особено практично и удобно).
Използването на очила обаче е абсолютно неприложимо при работа с мобилни устройства (представете си само как трескаво ровите в джоба на дрехата си, за да измъкнете заветните очила и да погледнете тримерния екран на телефона, докато ходите по улицата или пътувате сутрин в метрото).
Ето защо, LG Optimus 3D разполага с т.нар. автостереоскопичен дисплей. Зад тази объркващо сложна и дълга дума се крие простото определение – 3D дисплей, който работи без очила.
За целта екранът на телефона има специално покритие, което „разделя” двете изображения така, че едното от тях да е видимо за лявото невъоръжено око на зрителя, а другото – за дясното.
Резолюцията на 4,3-инчовият екран е 800 х 480 пиксела, но в 3D режим всяко око вижда онези 400 х 480 пиксела, които са предназначени само за него.
Без да задълбаваме в излишни технически детайли, ще се спрем на тези особености на автостереоскопичния дисплей, които са от най-важно практическо значение при работа с него.
Дисплеят показва 3D образ само в хоризонтално направление, т.е. когато е в панорамен (landscape) режим. Ако го изправите вертикално, т.е. в портретна ориентация, 3D ефектът изчезва напълно.
Дори при хоризонтална ориентация на телефона, 3D ефектът силно се влияя от ъгъла, под който гледате към екрана. Ако дисплеят е точно под прав ъгъл спрямо вашия поглед, имате отличен 3D ефект. При завъртане наляво или надясно, 3D ефектът бързо намалява и изчезва. В конкретния случай с екрана на LG Optimus 3D, има общо 5 различни зони, от които ще виждате изображението като тримерно – една широка централна зона на 3D видимост, когато сте точно перпендикулярно срещу екрана, и по още 2 сравнително тесни зони от ляво и от дясно.
Качеството на тримерното изображение от автостереоскопичен дисплей събира противоречиви отзиви – някои хора остават във възторг от него, други твърдят, че е далеч от реализма на екрана в големия киносалон, гледан през 3D очила.
Според нас дисплеят на Optimus 3D изглежда впечатляващо, но сам по себе си той не е онази отличителна характеристика (т.нар. killing feature), която да открои телефона и да провокира масовия интерес към него.
Проблемът не е в самия дисплей, а в липсата на съдържание за него. Относително слабото разнообразие на 3D филми и игри, които са достъпни на този етап, превръща 3D екрана в една скъпа и рядко използвана по предназначение прищявка.
И тук идва дръзкият ход на LG, който придава завършен вид на Optimus 3D и го превръща в едно наистина уникално устройство – двете камери, монтирани в корпуса на телефона, са способни да записват снимки и видео в 3D формат.
Снимай триизмерно
Как най-лесно може да бъде компенсирана липсата на достатъчно 3D съдържание? Като предоставиш на потребителя възможност да заснеме свое.
Създаването на 3D снимки и видеоклипове с камерафон е нещо ново, интересно и изключително забавно. Възможността да заснемеш хора или други обекти в 3D и веднага след това да ги видиш върху екрана на телефона (при това – без да слагаш специални очила) е функцията, която прави разликата между този телефон и всички останали.
Двете камери, монтирани върху гърба на Optimus 3D, имат резолюция от по 5 Mpxl всяка. Чрез тях улавяте и записвате стереоскопични 3D изображения или видео.
3D снимките са с разделителна способност 1, 2 или 3 Mpxl. Те са в Side by Side формат, т.е. в един общ файл се записват едно до друго двете изображения – за лявото и за дясното око.
3D снимките имат файлово разширение JPS. Може да ги отваряте и разглеждате с произволна програма за обработка на изображения дори върху 2D монитор, защото представляват най-обикновен JPEG, който съдържа две разположени една до друга снимки. Това означава, че при заснемане на 3D изображения в най-високата възможна резолюция от 3 Mpxl, получавате графичен файл с размери 4096 x 1536 (две „слепени” снимки, всяка от които е с 2048 x 1536 пиксела).
При 3D видеото също има избор между три резолюции – HD (1280 x 720), D1 (720×480) или VGA (640×480). Ако отворите MP4 файла на някой 3D видеоклип върху 2D монитор, ще видите че във всеки кадър с резолюция 1280 х 720 пиксела всъщност се съдържат две отделни изображения с резолюция 640 х 720, които формират различен видеопоток за лявото и за дясното око.
Тъй като двете камери са разположени хоризонтално по дългата страна на телефона, 3D снимките (както и видеоклиповете) могат да бъдат само с пейзажна (landscape) ориентация.
Обърнете внимание, че снимането в 3D води до някои ограничения, с които не сте свикнали да се съобразявате досега.
В 3D режима няма функция Zoom. Не може да приближавате или отдалечавате някой от обектите в кадъра само чрез натискане на бутон, трябва физически да се приближите или отдалечите от него. Най-добър 3D ефект се получава, когато заснеманият обект се намира на разстояние между 0,5 и 2 метра от обективите на двете камери.
Вместо Zoom имате плъзгач за увеличаване и намаляване дълбочината на 3D ефекта. Това е много важна функция, която трябва добре да опознаете и да използвате, защото има пряко и силно отражение върху начина, по който изглеждат вашите собствени 3D произведения.
3D режимът е изключително капризен по отношение на светлината. Модерните камерафони правят доста добри снимки дори при оскъдно осветление, но за 3D е нужна светлина, и то много. Ако опитате да снимате 3D в сумрачна обстановка, изобщо няма да останете доволни от резултата.
Освен че за 3D е нужна повече светлина, тя трябва да бъде и много по-равномерно разпределена. Насочената светлина създава остри сенки, които се отразяват негативно върху 3D ефекта и реализма на изображението. Когато снимате стандартно видео с LG Optimus 3D, може да използвате светлината от вградения LED, но при преминаване в 3D режим той автоматично се изключва, именно защото насочената светлина създава проблеми за постигането на 3D ефекта.
Не на последно място, при преминаване в 3D режим трябва да жертвате и част от резолюцията. В 2D режим камерафонът на LG записва статични изображения с резолюция до 5 Mpxl и Full HD видео (1920 х 1080). В 3D режим максималната резолюция на снимките е 3 Mpxl, а на видеото – HD (1280 х 720).
Накратко казано, при преминаването към 3D ще трябва да се откажете от функцията Zoom, светлината от вградения LED и част от резолюцията. Реалистичното 3D изображение напълно оправдава всяка една от тези жертви.
Трудно е да се даде обективна оценка на качеството на 3D снимките и видеоклиповете, записвани с Optimus 3D, поради простата причина, че няма алтернативни варианти, с които те да бъдат сравнени. LG Optimus 3D е първият и засега единствен 3D камерафон в България (а и не само тук), той няма конкуренция и е без алтернатива.
В днешно време изключително рядко се среща продукт, който има ясно изразено предимство пред останалите и е в състояние да запази това предимство за достатъчно дълъг период. LG Optimus 3D е първият и засега единствен 3D смартфон на европейския пазар и монополът му едва ли ще бъде нарушен в следващите няколко месеца. Устройството е уникално и това не подлежи на съмнение.
3D игри
Геймърите винаги са били основен двигател на технологичната индустрия. Някои от най-революционните открития и технологии са намерили своето първо приложение именно в света на игрите.
LG Optimus 3D ще спечели сърцата на геймърите с възможността за истинско 3D преживяване върху екрана на смартфона, който спокойно (и без преувеличение) може да се нареди до актуалните гейм конзоли и платформи.
Optimus 3D идва с предварително инсталирани четири страхотни 3D игри – Nova, Asphalt 6, Lets Golf 2 и Gulliver’s Travels.
В средата на юли LG и Gameloft представиха още 14 3D игри, които в най-скоро време ще бъдат достъпни за сваляне директно чрез иконата 3D Games на LG Optimus 3D, при това – на преференциални цени.
Списъкът с 14 нови игри е изграден само от хитови заглавия. Той включва Assassin’s Creed: Altaïr’s Chronicles, James Cameron’s Avatar, Ultimate Spider Man: Total Mayhem, GT Racing: Motor Academy, Shrek Kart, Modern Combat 2: Black Pegasus, Real Football 2011, Star Battalion, N.O.V.A. 2 – Near Orbit Vanguard Alliance, Dungeon Hunter 2, Fishing Kings, BackStab, Eternal Legacy и Shadow Guardian.
При игрите, както и при 3D снимките, може да регулирате дълбочината на пространствения ефект според собствените си вкусове и предпочитания.
И за да е пълна приликата с актуалните гейм конзоли, LG Optimus 3D има опция за връзка през цифров HDMI интерфейс към голям плазмен или LCD телевизор, върху който да играете при още по-голям комфорт.
Вграденият HDMI порт на LG Optimus 3D отговаря на стандарта HDMI 1.4, т.е. по него може да бъде предавано 3D съдържание. На практика това означава, че ако разполагате с 3D телевизор, няма проблем да свържете смартфона и да играете или да разглеждате заснетото с него 3D съдържание върху големия екран.
Мощен хардуер и авангардна Tri-Dual архитектура
Архитектурата на модерните смартфони все повече наподобява тази на персонален компютър. Двуядрени процесори, графични ускорители, двуканална памет – все термини, които сме свикнали да асоциираме с компютрите, вече се срещат и в списъка с характеристики на мобилните телефони.
В не толкова далечното минало двуканалната памет доведе до сериозен скок в общата производителност на компютрите. Съвсем накратко, и без да изпадаме в технически подробности, историята е следната – с повишаване бързодействието на процесора, в един момент се оказа, че „тясното място” в системата е връзката между него и оперативната памет. Ефектът от бързия процесор се тушираше от бавната комуникация между ядрото и оперативната памет – процесорът обработва данни, които извлича от паметта и после отново записва в нея и ако четенето и записът протичат бавно, това води до цялостен спад в производителността на системата. Грубо казано, двуканалният достъп до паметта е нещо като магистрала с двойно повече пътни платна – движението на данните по нея става по-бързо, без да се получават „задръствания”.
Доскоро се интересувахме само от процесора на даден смартфон, но сега, когато процесорите вече са достатъчно бързи, изниква въпросът как се осъществява връзката между тях и паметта на телефона.
Именно тук се крие още едно важно предимство на Optimus 3D – смартфонът на LG е първото мобилно устройство с Tri-Dual архитектура – двуядрен процесор, двуканална памет и два канала за обмен на данни между тях.
Tri-Dual архитектурата извлича най-доброто, на което е способен двуядреният процесор ARM Cortex-A9, представляващ истинското сърце на смартфона.
Процесорът ARM Cortex-A9 работи на тактова честота 1 GHz и използва PowerVR SGX540 графика и OMAP4430 чипсет на Texas Instruments.
Тяхното бързодействие се усеща отчетливо при работата с Optimus 3D, който реагира светкавично на всяка команда и с лекота борави с мултимедийно съдържание в 2D и 3D.
Издръжливост на батерията
Батерията е ахилесовата пета на всеки модерен смартфон. Устройствата могат да правят толкова много неща, че непрекъснато ни провокират да ги използваме – по работа и за забавление.
Навремето производителите на телефони посочваха на видно място времето за разговори и периода в режим на готовност, които издържа батерията на конкретния модел, и това бяха два от най-важните параметри на устройството.
В момента тези параметри са абсолютно без значение, тъй като никой не купува скъп смартфон, за да го държи една седмица „в режим на готовност”, а времето за разговори е само нищожна част от взаимодействието ни с мобилния телефон.
Днес единственият меродавен показател е капацитетът на батерията. При LG той е максимално висок – 1500 mAh, като на всички топ модели смартфони с голям сензорен дисплей. Как ще използва тези 1500 mAh и за колко време ще ги оползотвори, зависи единствено от потребителя.
Не е вярно, че модерните смартфони не могат да издържат и ден, без да се наложи батерията им да бъде зареждана – поставете Optimus 3D на бюрото си, не снимайте 3D клипове с него, не играйте на игри и не сърфирайте в интернет, и ще останете много приятно изненадани от издръжливостта на батерия. Но едва ли ще го направите, защото изкушенията са твърде големи и прекалено много на брой.
Едно умерено количество разговори в комбинация с непрекъснатата връзка към интернет, пристрастяващите игри и снимането на 3D видео в режим 720p (или „обикновени” клипове във Full HD) ще изцедят почти цялата енергия на заредената рано сутрин батерия още преди слънцето да е залязло.
Това едва ли е проблем, тъй като телефонът се зарежда през абсолютно стандартен MicroUSB порт, т.е. може да бъде зареден навсякъде, където има компютър и такъв кабел, или пък USB зарядно устройство за какъвто и да е друг телефон.
Дизайн
LG Optimus 3D е доста близък като дизайн до модела Optimus 2X, за който писахме неотдавна. Същият изчистен облик, същото меко и изключително удобно за хващане гумирано покритие върху задния капак, същата метална лента с гравиран върху нея надпис, която се простира по цяла дължина на гърба.
Разликите са в детайлите, които придават характерния и непогрешим облик на Optimus 3D.
Първо, той е с около 5 милиметра по-голям на дължина и ширина в сравнение с Optimus 2X, и с един милиметър по-дебел от него. Разликата в размерите е неизбежно следствие от по-големия екран на телефона – при Optimus 2X той е с диагонал 4”, а при Optimus 3D – 4,3”.
Металната лента, която прекосява задния капак, при Optimus 3D е по-тънка и отместена в ляво. Надписът „With Google”, гравиран върху лентата на Optimus 2X, е заменен с „3D stereoscopic” – най-отличителното предимство на Optimus 3D.
Горният край на лентата достига обективите на двете 5-мегапикселни камери, които са отговорни за заснемането на стереоскопичното 3D.
От горната страна на корпуса са разположени бутон за включване и стандартен жак за слушалки.
Отляво един до друг са монтирани конекторите на цифровите USB и HDMI интерфейси, покрити с удобни защитни капачета.
Отдясно е разположен традиционният сдвоен бутон за усилване/намаляване на звука, а на няколко сантиметра под него е мястото на специалния 3D бутон.
3D бутонът е монтиран точно там, където обикновено се разполага бутона за снимане при камерафоните. Той представлява голямо улеснение за потребителя, тъй като извежда най-важното предимство на телефона – работата в тримерен режим, на един клик разстояние.
Софтуер и потребителски интерфейс
LG Optimus 3D идва с инсталиран Android версия 2.2.2 (Froyo) с опция за бъдещ ъпдейт до версия 2.3 (Gingerbread).
В 2D режим интерфейсът и приложенията са на практика идентични с тези на Optimus 2X – добре познатият Android, освежен с няколко полезни (но не революционни) дизайнерски решения на LG и обогатен със специфични за телефоните на LG програми (App Advisor, LG World и т.н.).
Ситуацията става коренно различна при натискане на „вълшебния” 3D бутон.
Поради липсата на какъвто и да е стандартен 3D интерфейс в Android, LG са били принудени да разработят свой собствен и са се справили блестящо.
Посрещат ви красиви анимирани 3D икони, които се въртят в кръг при плъзгане на пръста хоризонтално, по дължината на екрана (както вече няколко пъти отбелязахме, 3D ефектът е видим само при пейзажна ориентация на дисплея).
Всяка една от тези икони буквално кипи от живот и сякаш ви подканва да я докоснете.
Толкова силен възторг у потребителите е успявал да изтръгне само първият iPhone (и донякъде – iPhone 4 с въвеждането на ретина дисплей). Усещането за нещо революционно ново и различно, ефектът „уау!” върху лицето на всеки, който го види – телефоните, които са в състояние да го предизвикат, се броят на пръстите на едната ръка, и Optimus 3D попада сред тях напълно заслужено.
Време е за отговор
… на въпроса, който поставихме още в началото – „Заслужава ли LG Optimus 3D цялата шумотевица, която се вдигна около него?”
Да, определено.
Тепърва ще стане ясно как обикновеният потребител възприема нахлуването на 3D технологиите в мобилния телефон и дали модели като Optimus 3D ще се превърнат в масово явление на пазара или ще запазят елитарния си статут в очите на гийковете.
Едно обаче е ясно още от сега – Optimus 3D е сред онези уникални устройства, които имат потенциал да променят облика на мобилната индустрия и да се превърнат в родоначалници на съвсем нови клонове от нея.