Европейският съюз започва координирана битка срещу фалшивите новини в навечерието на изборите този месец за Европейски парламент. Според европейски служители обаче опасност винаги има и то в мащаби, непозната допреди няколко години.
Брюксел финансира организации, които проверяват фактите, като изгражда вътрешна служба за борба с дезинформацията от Русия, като въвлича в тази дейност редица социални медии като Facebook, Google, Twitter.
Facebook наприме откри в края на април “военна стая” за борба срещу фалшивите новини и по-късно разведе журналисти из своята централа в Дъблин. Според експерти по сигурността обаче може би е твърде късно да се изкоренят семената на съмнението, засети от зловредни кампании, опитващи се да подкопаят едни от най-големите (като брой избиратели) избори в света.
Oт своя страна служители на ЕС се оплакват от недостатъчно финансиране и институционални пречки и едва сега започват да се сблъскват с измеренията на проблема. “ЕС не може да има министерство на истината”, каза един от тях, цитиран от информационните агенции.
Като една от мерките за борба с дезинформацията, ЕС успя да убеди Google и Facebook да проверяват рекламите, свързани с изборите, на своите сайтове. Освен това двете компании заедно с Twitter и браузъра Mozilla се съгласиха да предоставят месечни сводки като част от кодекс за поведение на ЕС.
Според експерти обаче няма как да има на 100 % защита и проверки предвид огромният поток от информация, която се споделя всеки ден в социалните мрежи.
Като особено уязвима група те посочват хората над 55 г. Те са най-вероятни разпространители на фалшиви новини, защото те са израснали с доверие към печатното слово и приемат печатната информация за “чиста монета”, казват служители в ЕС, цитирани от БТА.
Много правителства в ЕС все още не са създали свои наблюдателни постове за дезинформация. Прехвалената “Система на ЕС за бързо оповестяване”, предназначена да обедини националните експерти в борбата срещу дезинформацията, се използва крайно рядко. “Тя нито е бърза, нито оповестява, нито е система”, каза служител на ЕС.
ЕС все пак се надява, че едно колективно усилие най-малкото ще накара всеки, който се опитва да се намесва, да плаща по-скъпо. “Ако някой иска да го прави, то все още е възможно”, каза Хели Тирма-Клар, посланик на добра воля на Естония за киберсигурността.
