От 2018 година всички нови обществени сгради ще трябва да са нулево-енергийни. От 2020 година пък това ще важи за всички нови сгради изобщо – не само за обществените. Това е посочено в Директивата на ЕК за енергийната ефективност на сградите.
Освен новите сгради, нулево-енергийни ще трябва да станат и старите – посредством „саниране“ в най-широк смисъл. До 2050 година всяка сграда на планетата трябва да бъде „нетно нулево-въглеродна“, категоричен е Световният съвет за зелено строителство (WGBC). Това е ключов фактор за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2º C.
Нови изисквания на фона на бърз растеж
Сградите са отговорни за около 40% от световното потребление на енергия. Към този момент по-малко от 1% от всички здания са нетно нулево-енергийни.
Преходът към нулево-енергийни сгради ще трябва да се осъществи в условията на силен растеж на строителния бранш. Според прогнозите на Международната агенция по енергетика, глобалният сграден фонд ще се удвои за около 30 години.
Това означава, че темпото на обновяване на сградния фонд ще трябва да се подобри „драматично“. Сегашната скорост на обновяване е по-малко от един процент годишно, а WGBC смята, че за да се постигне целта за нулеви-въглеродни емисии в сектора до 2050 г., обновяването трябва да се случва с три процента годишно, започвайки от 2017 г.
Как сградите стават нулево енергийни
Понятието нулево-енергийна сграда описва високоефективните сгради, които сами генерират енергията, от която се нуждаят или си я доставят от възобновяеми източници. Според евро-регулациите, „потреблението на енергия, близко до нулево, следва да се покрива до голяма степен от енергия от възобновяеми източници“.
Крайната цел е да се изравнят потреблението на енергия със собственото производство или, дори да се постигне състояние, при което сградите генерират повече енергия (от ВЕИ), отколкото използват.
Прозорците – ключов компонент на пасивната сграда
Предизвикателството с прозорците в нулево-енергийните сгради е огромно. Прозорецът е „ахилесовата пета“ на топлоизолацията. Това е мястото, откъдето се губи най-много топлина.
Това е и причината, поради която някои от първите пасивни къщи по света изглеждат нелепо: те са обвити в дебело „одеяло“ от топлоизолация, но имат малки „очи“ – прозорците им представляват маломерни отвори.
Ролята на прозоречните системи в един пасивен дом трябва да е свързана с осигуряването на висока степен на топлоизолация в съчетание с размер, който да позволява достатъчно дневна светлина да прониква в интериора, за да не се налага използването на изкуствено осветление през светлата част на денонощието.
За целта не е достатъчно да се монтират обикновени PVC профили. Прозоречните системи трябва да имат правилата конструкция, гарантираща необходимата якост за да изпълняват ролята си дори при големи размери. Още повече, че нулево-енергийните сгради все повече разчитат на тройни стъклопакети, което означава още повече тежест.
Санирането – остаряло, преди да е завършено
„Съвсем възможно е масовото саниране, което се извършва в момента, да се окаже технологично и енергийно остаряло само след 3 години!“ казва Владимир Войнов, управител на REHAU България. „Да, наистина, стъпката от старите дървени прозорци до поставяните в момента PVC прозорци е значима, но ни очаква още една много по-голяма крачка до достигане на актуалните европейски нормативни изисквания“.
За да отговори на динамичното развитие на сградния фонд на прага на новите евро-регулации за сградната енергийна ефективност, REHAU разработва прозорци, които намаляват енергийните загуби с до 76%. Наречени „GENEO“, тези прозорци осигуряват много нисък коефициент на топлопроводимост, което в съчетание с качествен стъклопакет може лесно да покрие стандарта за пасивна сграда.
Наред с това немската компания е разработва редица иновации в прозоречните системи, които подпомагат прехода към принципите на пасивните здания.
Вентилационни клапи за проветрение са част от технологиите, с които немските инженери се стремят да удовлетворят потребността от вентилация в нулево-енергийните сгради. Тези клапи осигуряват приток на чист въздух в интериора, без да се губи неговата топлина. Наличието на свеж, чист въздух е едно от ключовите изисквания за здравословната и комфортна среда на обитание в нулево-енергийните сгради.
Вграждането на фибростъкло в PVC прозорците пък отговаря на нуждата от по-висока якост, така важна предвид увеличаването на размерите на остъклението. Прозорците с вградено фибростъкло могат да са много по-големи от тези, изработени само от PVC, без това да води до изкривяване и технически проблеми. Става възможно вграждането на наистина големи прозорци и използване на тройни стъклопакети.
