През последните 10 години българската икономика търпи сериозни промени. Преработващата промишленост постепенно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност. Броят на наетите лица в традиционни сектори като производството на облекла или мебели, намалява чувствително. В същото време, производството на машини, електрически съоръжения и автомобилни компоненти расте и съответно увеличава броя на наетите в тези сектори.
Най-големият ръст на наетите лица в единичен сектор обаче не е в класическата промишленост, а в сектор „Информационните и комуникационните технологии“ (ИКТ) – ръст от 31 хил. наети в периода 2009-2017 г. Към началото на 2019 г. този ръст продължава, като са добавени още около 8 хил. нови работни места в ИКТ сектора спрямо 2017 г., пише в свой анализ Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Секторът заслужава внимание не просто защото е най-динамичният в българската икономика, но и поради някои други фактори. Първо, ръстът в наетите в ИКТ е почти изцяло за сметка на информационни технологии – вече близо 50 хил. са наетите конкретно в ИТсектора, спрямо под 20 хил. преди 10 години. Второ, най-високите заплати в страната са именно в ИКТ сектора – средната заплата традиционно се движи около максималния осигурителен праг. Така е и през текущата година – средна заплата надмина 3000 лв. през месец март 2019 г. Трето, това е сектор, в който новите наети са предимно млади и квалифицирани хора.
Комбинацията от тези три фактора е изключително интересна, тъй като е нова за родната икономика. За първи път у нас се формира сектор в сферата на услугите, различен от туризма, в който голям брой млади хора могат да получават висока заплата, без задължително да бъдат на мениджърска позиция. Това е важно, тъй като слаб сектор на услугите – такъв, който обслужва само местното население и не успява да предлага високи заплати, е почти гарант за демографски проблеми. Градската среда у нас е най-динамична именно в тези места, където младите могат да намерят алтернативна заетост с високо заплащане.
Именно тези съображения – демографията и градската среда, правят и регионалния поглед към развитието на ИКТ сектора важен.
Кои са областите, които печелят от ръста на наетите в информационните технологии?
Тук отговорът за съжаление е кратък. При ръст от 31 хил. на наетите в ИКТ сектора за периода 2009-2017 г., регионалната разбивка е следната – ръст от 31 000 в София-столица, 1700 в Пловдив и 1100 във Варна. Всички останали области имат или незначително увеличение или дори спад на наетите в ИКТ сектора. Тази огромна концентрация в София е поредният фактор, който дърпа столицата напред, докато в страната процесите са много по-трудни.
Всъщност, един от важните въпроси пред регионалното развитие в България е доколко подемът на ИКТ сектора ще засегне и другите големи градове в страната? Той е важен не просто от гледна точна на доходи, а и от гледна точка на градската среда и спирането на отлива на млади хора, какъвто се наблюдава дори в градове от топ 10 в страната. Положителният пример за ефекта от разпростирането на ИКТ сектора от София към други градове е може би най-видим в Пловдив.
През 2008 г. наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 2250 души, като заплатата им е сравнително висока – около 1,4 пъти над средната за областта като цяло.. През 2017 г. обаче картината вече е друга. Наетите в ИКТ сектора в Пловдив са 4 хил. души, като заплатата им (средно 2050 лв. към 2017 г.) вече чувствително изпреварва другите сектори –2,3 пъти над средната за областта и 2,2 пъти над средната за преработващата промишленост в Пловдив. На практика, развитието на ИКТ сектора към Пловдив е довело до създаване на група от около 1 700 предимно млади хора, които са си намерили много високо платена работа в сферата на услугите. Алтернативата за голяма част от тях би била или поне двойно по-ниска заплата в друг сектор, или миграция към столицата или чужбина в търсене на високо заплащане.
Едва ли е случайно, че в същия период се променя и градската среда в Пловдив – последното, разбира се, е подкрепено и от други фактори. В другите големи градове обаче това като че ли още не се е случило. В Стара Загора например наетите в ИКТ сектора през 2017 г. са 690 души, като някакъв ръст се наблюдава едва през последните 2-3 години (в рамките на 70-80 души), а средната заплата в сектора едва изпреварва средната за областта. Някакви положителни тенденции има и във Велико Търново, където за 3 години (2015-2017 г.) има ръст от около 120 наети в ИКТ сектора и средна заплата в сектора от близо 1,6 пъти над средната за областта. Мащабите обаче все още са сравнително малки, за да говорим за осезаем ефект върху местната икономика и градска среда.
Както споменахме в началото, към 2019 г. ръстът на наетите в ИКТ сектора продължава, като новите наети след 2017 г. са в рамките на 8 хил. души. Все още няма данни какво е регионалното им разпределение и реално можем само да спекулираме. Безспорно огромната част ще са в София, най-вероятно ще се види ръст и в Пловдив и Варна. Не е ясно обаче дали други области са успели да се закачат към този ръст. Факт е, че в някои от по-малките областни градове в страната, в т.ч. в северозапада, има различни инициативи, които се опитват да развиват ИКТ сектора на местно ниво. Тепърва обаче ще видим дали те ще успеят да провокират по-сериозни процеси.
