На специална пресконференция във Вашингтон американски учени обявиха, че са открили доказателства за съществуването на гравитационни вълни, предсказани от общата теория на относителността на Айнщайн още преди 100 години. Вълните са засечени от детекторите на американската обсерватория LIGO.
Многобройните слухове, които вълнуваха научната общност от есента на миналата година, се потвърдиха. На 14 септември 2015 г изследователите са засекли гравитационни вълни от сливането на черни дупки с маси 36 и 29 наши Слънца, в един голям обект с тегло 62 слънчеви маси. Липсващата маса се е превърнала в енергия на гравитационните вълни, които след 1,3 милиарда години са достигнали до Земята. По този начин учените застреляха два заека – потвърдиха съществуването както на черните дупки, така и на гравитационните вълни.
“Ние можем да чуем гравитационните вълни. Ние можем да чуваме Вселената”, – казват учените като сравняват откритието със стъпването на човек на Луната.
Съгласно теорията, гравитационните вълни възникват от движението с ускорение на масивни космически обекти, например, черни дупки или пулсари. Гравитационните колебания се разпространяват в пространството-време подобно на вълни. Колебанията на малките обекти са толкова незначителни, че те на практика не могат да бъдат засечени от съвременните уреди. Докато масивните обекти, подобни на черните дупки покриват с мрежа пространството време. Тази мрежа от една страна разтяга пространството, а от друга го свива достатъчно забележимо за съвременните точни прибори.
Един от тях е лазерно-инферометричната гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) в САЩ. Тя представлява две станции, отдалечени на няколко хиляди километра една от друга. Всяка станция има две разположени перпендикулярно рамена с дължина 4 км. В тях във вакуум се пускат лазерни лъчи. Изместването на лъча регистрира неуловимите гравитационни вълни.
Съществуването на подобни колебания върху тъканта на пространството-време беше предсказано през 1916 г от общата теория на относителността на Албърт Айнщайн.
Търсенето на експериментални доказателства за съществуването на тези вълни започва през 1969 г, когато физикът Джоузеф Уебър обявява за своя успех. Според него, той е успял да улови гравитационна вълна с помощта на детектор от алуминиеви цилиндри с дължина два метра. Този експеримент никой не е успял да повтори, затова и изводите на Уебър са отхвърлени.
През 1974 г Джоузеф Тейлър и Ръсел Халс откриват двойната звездна система PSR B1913+16. Тя косвено потвърждава съществуването на гравитационни вълни. Размерът на орбитата на системата се свива, което свидетелства за загуба на енергия заради излъчването на гравитационни вълни.
През 2014 г работещите на Южния полюс с телескопа BICEP2 астрономи обявиха, че са намерили доказателства за съществуването на гравитационни вълни. По-точно те са намерили слабо влияние, което би могло да бъде следствие от нормални гравитационни вълни, разпространяващи се във Вселената от момента на Големия взрив. Но учените сгрешили – засеченият от тях сигнал е породен от междузвезден прах.
В началото на 90-те години в САЩ одобриха изграждането на обсерваторията LIGO – две еднакви станции в щатите Вашингтон и Луизиана. През 2002 г детекторът започна работа, но до 2010 г не даде никакви обнадеждаващи резултати, затова беше решено да бъде спрян за модернизация. През септември 2015 г обновената станция заработи и даде резултати, които са обявени публично през тази година.
