Ако се спазват всички срокове и начертани перспективи в стратегическите документи, в следващите 3-4 години ще има работещи решения и България ще има реално електронно управление. Това каза в интервю за БТА народният представител от ГЕРБ и член на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС Павел Христов.
В Народното събрание и в комисиите на парламента се обсъжда регулаторната рамка, която трябва да побере целия спектър на електронното управление на държавата и неговите аспекти.
Христов обясни, че се предвижда да има звено – единна структура, която да извърши интегритета между различните структури. Това ще бъде Държавна агенция “Електронно управление”, която ще бъде на подчинение на министър-председателя.
В средата на следващата година ще можем конкретно да говорим какво предстои стъпка по стъпка, чисто технологично – кои електронни услуги, кога ще можем да ползваме, като реалната ми прогноза е, че това ще е възможно от 3 до 4 години, каза Христов, цитиран от investor.bg.
За последните 15 години средствата, които са разходвани за електронно управление, са може би над 3 милиарда лева за всички звена и структури на държавната администрация, каза Христов. Той подчерта, че разходваните пари не са отишли на вятъра, голяма част от системите функционират и днес.
Към момента интегрираните услуги (електронен обмен на информация между различните ведомства) за съжаление или липсват, или са изключително малко, коментира Христов. Като успешен модел той спомена този на правителството в рамките на 41-то НС, когато министърът на транспорта Ивайло Московски създава дирекция “Електронно управление” към министерството и изпълнителната агенция “Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ЕСМИС).
Според статистиката в момента има малко над 3 хил. административни услуги, които се предоставят от различни ведомства. От тях около 60-70 процента са свързани с вадене на удостоверения, които важат от едно ведомство пред друго, разкри Христов.
По думите му този целият процес ще бъде автоматизиран, системите ще бъдат свързани и това също е заложено в законовите промени. След влизането им в сила, след като заработи Държавната агенция “Електронно управление”, има шестмесечен срок за одит на всички звена в държавната администрация, каза той.
През 2017 г. и 2018 година влизат в сила всички промени, които сме приели в момента, каза Христов. В тези периоди трябва да се случи одитът, подготовката на всички технологии, необходими за успешната реализация на модела. За пример Христов посочи Закона за българските документи за самоличност, който мина на първо четене, и който третира частта, даваща възможност идентификацията да бъде част от личните ни карти.
Реалната реформа, която се предлага с пакета закони, е най-добрата форма на административна реформа, който може да се случи в държавата, защото решава проблемите не само по вертикала, но и създава условия за хоризонтален обмен на информация, смята депутатът. Само от дублирани функции и издаване на удостоверения от едно до друго ведомство на година може би са над 10 млн. човекочаса, каза Христов.
