Петнадесет минути след събитието.
Страхил се събуди от тревожно усещане. Един поглед към часовника беше достатъчен за да изхвърчи от леглото.
– Мамка му, закъснявам за изпит! – каза на себе си.
Обу си панталоните, докато се опитваше да не обръща внимание на главоболието. По принцип ставаше рано, но вчера беше петък и си беше позволил да запие с приятели. Изкара си мега добре, само дето сега минаваше 10 часа, а изпитът му по история на стария свят започваше в 9:00 и освен това оня глупак – асистентът беше предупредил, че няма да пуска никой, който закъснее и с 5 минути. Тъпа история …
Докато излизаше от блок 57 в Студентски град вече беше успял да се разбуди, както и да премисли ситуацията.
„Ще кажа, че съм попаднал на зверско задръстване. Ми кво – пътят при Семинарията е в ремонт и колите се влачат като буболечки … Обаче тъпото е, че там наистина ще има задръстване и това ще ме забави още повече. Мога да хвана такси и да го накарам да … Чакай малко …“
Постепенно забави ход и започна да се оглежда във всички посоки. Нещо не беше наред …
Беше съвсем нормално за събота сутрин да няма много хора по улиците на Студентски град в София. Бъдещето на нацията изтрезняваше по общежитията, а някои студенти дори все още си допиваха, посрещайки почивния ден в неадекватни разговори за живота. Само че днес сякаш наоколо нямаше абсолютно никого … Нито една закъсняла компания не се прибираше по блоковете си, нито подранили колеги бързаха за лекции или изпити. Момчето от павилиончето за вестници също не беше вътре, въпреки че вече беше успяло да нареди новите броеве по рафтовете. Страхил надникна през прозореца, но не видя никого в тъмното.
Нито една кола не се движеше наоколо, макар, че в далечината пред Зимния дворец един голф изглежда беше със запален двигател и всеки момент щеше да тръгне. Страхил се огледа още веднъж и забърза натам. Излезе на улицата пред Зимния дворец и зяпна, без да може да каже, каквото и да било. Освен голфа, наоколо имаше поне няколко десетки леки коли, микробуси и други превозни средства със запалени двигатели и без нито един човек в нито едно от тях. Някои стояха подредени успоредно на тротоара, а други се бяха блъснали едно в друго или в околните стълбове и сгради. На стотина метра преди автобусната спирка един автобус 94 се беше обърнал малко след като беше взел завоя. Страхил се приближи до него и установи, че вътре също няма никакви хора.
– Мамка му …
Младежът вече знаеше, че днес няма да има изпит. Новата ситуация, в която се беше озовал обаче изглеждаше много по-сериозна и загадъчна, дори от античната история. Къде бяха изчезнали всички? Кога се беше случило това? Възможно ли беше да си правят някакъв номер с него? Погледна отново преобърнатия рейс и отхвърли тази мисъл. Може би тук се снимаше филм и той без да иска беше навлязъл на снимачната площадка … Или пък някаква промишлена авария или друга причина беше накарала всички хора да прекратят веднага това, с което са се занимавали и да се махнат от Студентски град, докато той е спял. А може би, ставаше въпрос за терористичен акт. Или таен правителствен експеримент. Или нападение на извънземни. Това естествено бяха глупости.
– Ехооо … Има ли някой??
Страхил изпита лека тревога от собствения си глас, който звучеше толкова самотен при липсата на други хора наоколо. Притича до ъглите на околните улици и след като се увери, че никъде не може да открие друг човек, взе решение… (Виж целия разказ на Technothriller.info)
Автор: Александър Александров
