Петя Димитрова
Разказ в маршрутка
Тази история я посвещавам на всички онези демони, които стоят заключени в гардероба и ме будят нощем.
Да се возиш в маршрутка в София си е доста creepy. Много рядко се налага да се кача в подобно превозно средство, но един прекрасен слънчев ден и това се случи.
Не мога да определя точно дали бях попаднала във Formula 1 или Scary movie. Истината е някъде там…
Ето и цялата история, цветно, в картинки.
Поради обстоятелства, принудили ме да закъснея днес за работа, и неуспявайки да се натъпкам в нито един автобус, направих рязко и непоколебимо движение за стопиране на маршрутка. Но маршрутките в днешно време не са това, което са…
Първо не успях да си отворя вратата и се наложи един младеж да ми съдейства в тази сложна и критична ситуация. Влизам и шофьорът ми крещи: „Удряй силнооооооо“. Aз се засилвам, първи път – неуспешен, втори път – неуспешен, полагайки неимоверни усилия, третото набиране се получи. Заемам небрежно стойка „щъркел” и забивам нокти в тапицерията на седалката до мен. Оглеждам се суетно в страничното огледало и решавам да си сложа червило. В този момент всички гледат лошо и цъкат, а шофьорът ни изненада като наби рязко спирачки. Явно отмъщаваше за всичко, което са му причинили жените в този живот. Звънят телефони, пищят деца, блъсканица, крака и един мъжки басов глас на разсъмване: ”Абе този лакът, малко ми е влязал в ребрата“. Възмутена гражданка от другата страна: “А пък вие защо така сте се разпищолил?”. И тук на лента, за части от секундата, пред погледа ми минаха кадри от видео визитката на Мария Гроздева за участието и във Vip Brother 3, в която тя градеше образ на майка героиня. Save the Cheerleader, Save the World.
Следва продължение…
