Progress: Едва 44% от българските разработчици създават софтуер, ориентиран към човека

През последните години технологичният напредък е огромен – ставаме свидетели на развитието на изкуствения интелект, напредъка на биотехнологиите, Интернет на нещата (Internet of Things – IoT), виртуалната (VR) и смесената (MR) реалност.

Въпреки това обаче все още много дигитални решения и уебсайтове не са еднакво достъпни за всички. Често интерфейсите на приложенията са тромави, а функционалностите им – не могат да се ползват от хора с различни физически и ментални способности.

На проблема обръщат внимание от технологичната компания Progress с проучването „Създаване на софтуер с човека в центъра: Състояние на пазара“, проведено сред над 700 разработчици на приложения и ИТ ръководители в организации с над 250 служители от 13 държави.

Какво показва допитването и как Европейският акт за достъпност ще повлияе на софтуерната индустрия у нас – отговорите на тези въпроси дава Лилия Месечкова, старши вицепрезидент “Управление на продукти – дигитални преживявания” в Progress в специално интервю за PixelMedia.bg.

Въпрос: Представете ни подробности за проучването на Progress. Какви са методологията, обхвата и основните изводи от него?

Отговор: В Progress искахме да изследваме по-добре пречките, с които технологичните компании се сблъскват при разработването на софтуер, направен с мисъл за човека. Заедно с Insight Avenue проведохме глобалното проучване „Създаване на софтуер с човека в центъра: Състояние на пазара“, в което участват над 700 разработчици на приложения и ИТ ръководители в организации с над 250 служители от 13 държави, сред които и България. Анализирахме подхода и нивото на зрялост на бизнеса при създаване на приложения, ориентирани към човека, на фона на нарастващата значимост на достъпността на дигиталните продукти и услуги.

Резултатите потвърдиха това, което вече виждахме в индустрията и от нашия личен опит в разработката на софтуер и работата ни с клиенти. Мнозинството от участниците от България (90%) посочиха, че създаването на софтуер, поставящ човека в центъра, е по-важно сега, отколкото е било преди две години. Въпреки това само 44% адресират тази нужда чрез различни инструменти, обучения и политики и продължават да инвестират в тази посока. Като най-големи предизвикателства те посочват кратките срокове, в които е необходимо да създават софтуерни продукти, както необходимостта да отговорят на очакванията на клиентите. Около половината посочиха още и трудността в определянето на степента на достъпност, както и сложността и липсата на гъвкавост в процеса по разработка.

Въпрос: Какви са най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват хората с увреждания при използване на уебсайтове? И как достъпният софтуер може да подобри техния живот?

Отговор: Най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват хората с различни възможности, са липсата на алтернативни форми на съдържание, съобразени със слухови и зрителни проблеми, на адаптивно съдържание за помощни технологии (например четци на екрани на локални езици, разпознаване на символи и синтез на речта), на ясна и структурирана навигация.

Много често уебсайтовете и приложенията изискват повтарящи се натискания или задържане на бутони, което не е съобразено с хората с двигателни проблеми. Краткото време за действие, например при попълване на формуляр, не е подходящо за хора с когнитивни затруднения, които се нуждаят от повече време.

Дигиталните приложения, разработени с мисъл за нуждите на човека, са лесни и интуитивни за използване, достъпни за всички, с богата функционалност.

Въпрос: Кои са основните предизвикателства, пред които са изправени компаниите при създаването на софтуер, ориентиран към човека, и как могат да го преодолеят?

Отговор: Съществува ясна необходимост от самооценка и анализ, за да знаят сами за себе си компаниите къде се намират спрямо нивото на зрялост в дизайна и разработката на софтуер, който залага човешките нужди и различия на първо място.

Виждаме и неяснота около инструментите и процесите, които биха помогнали за по-достъпен софтуер – компаниите мислят за изкуствен интелект и машинно обучение, чатботове, помощни технологии за двигателни увреждания, проверка на цветовия контраст и др.

Нуждата от обучение и икономически ефективни подходи също е пречка.

Въпрос: Какви решения и иновации вече се прилагат в софтуерната индустрия в България за създаването на софтуер, който е достъпен за всички потребители, независимо от техните възможности?

Отговор: В допълнение на изпълнението на съществуващите стандарти за достъпност компаниите ще се възползват все повече и от възможностите на изкуствения интелект. Чрез него разработчиците и ИТ специалистите могат да интегрират елементи, които да помогнат на потребители с различни възможности да имат по-добро потребителско преживяване. Например изкуственият интелект може автоматично да превежда на писмен или устен текст на жестомимичен език, както и чрез компютърно зрение да описва в реално време какво има на дадено изображение.

Важно е достъпността на приложенията да се тества с потребители с различни възможности и да се събира обратна връзка, която след това да се интегрира. Поведението на потребителя трябва да съответства на функционалностите на приложението. Работата по достъпността на софтуера не спира – тя трябва постоянно да се развива.

Въпрос: Как Европейският акт за достъпност ще повлияе на софтуерната индустрия в България и какво означава това за компаниите?

Отговор: По същество актът подчертава значението на стандартите за уеб достъпност на съдържанието, разработени от Световния уеб консорциум, и изисква компаниите да адаптират своите уебсайтове спрямо тези насоки. Освен, че достъпността е изключително важна за хората с различни възможности, тя може да донесе и още много други ползи на бизнеса в посока обхващане на по-голям брой потребители, както и възможност за по-големи иновации, развитие на бизнеса и подобряване на социалната отговорност.

Въпрос: Можем ли да очакваме увеличение на инвестициите в достъпен софтуер от страна на бизнеса и ако е така, защо това би било от полза за него?

Отговор: Определено. Всъщност нашето проучване показва, че над половината от участниците смятат, че инвестирането в софтуер, ориентиран към човека, е от съществено значение в следващата една година. Също така компаниите осъзнават нуждата от допълнителни обучения, по-добра екипна работа и ефективност. Съвместната работа с партньори и доставчици, които приоритизират приобщаването и разнообразието в ежедневните си работни процеси и цели, също се откроява като необходимост.

Ползите за компаниите, които инвестират в достъпен софтуер, са много – грижа за потребителите, която се отплаща многократно, повече пазарни възможности, положително влияние върху приходите, повишено доверие. Инвестицията в софтуер, ориентиран към човека, се отразява благоприятно и на репутацията на бранда, и на задържането на служители.

Въпрос: Посочете успешни примери за компании, които са интегрирали достъпността в своите процеси на разработка на софтуер?

Отговор: Има много примери за успешно интегриране на достъпността в разработката на софтуер. Това е всеки път, когато видим асистивни технологии в приложения, които помагат на хората с различни възможности да четат и пишат, да чуват и да предават своите мисли, да виждат, да запомнят информация и т.н. Внедряването на технологии, способстващи това, не е еднопосочна улица и е необходимо да се случва с много тестване – вътрешно и с реални потребители.

Оказва се, че само 49% от компаниите по света имат интегрирано тестване за достъпност в процеса си по разработка на софтуер. Малко повече от половината приложения в момента (59%) – отново според данни, идващи от нашето проучване в ИТ индустрията в целия свят – отговарят на критериите за достъпност, което е изключително малко. Необходимо е компаниите да поемат отговорност и да инвестират в разбиране на проблема, обучение на хората си и технологии, за да имаме повече примери за човешки насочени дигитални преживявания.

Въпрос: Как Progress работи за насърчаване на достъпността в рамките на организацията и индустрията като цяло?

Отговор: На първо място ние самите инвестираме постоянно в надграждане на достъпността на софтуера, който създаваме, за да изпреварваме развитието на технологичната среда и очакванията на потребителите. Например, ноември 2023 г. бяхме сред първите обявили WCAG 2.2 за Progress Telerik и Progress Kendo UI само месец, след като стана препоръчвания стандарт в индустрията. Всички компоненти на уеб диаграми осигуряват вградена достъпност и навигация от клавиатура, за да направят визуализациите на данни достъпни за всички, независимо от възможностите на потребителите. Това е само малка част от примерите. Правим това за всички наши продукти.

В допълнение се стремим да създаваме и осведоменост сред бизнеса и хората за значението на достъпността. Проучването „Създаване на софтуер с човека в центъра: Състояние на пазара“ е част това. Много често колеги от Progress от целия свят изнасят лекции по темата, пишат статии и блогпостове. Достъпността е в основата на приобщаващите дигитални преживявания и вярваме, че това не е просто полза за бизнеса, а правилното нещо от човешка гледна точка.

Повече за Лилия Месечкова

Лилия Месечкова има близо 20 години опит в управлението и създаването на решения за дигиталния бизнес, ръководенето на глобални екипи и постигането на силни бизнес резултати. Като старши вицепрезидент „Управление на продукти – дигитални преживявания“ в Progress тя ръководи екип от над 300 човека и отговаря за стратегическото управление и развитие на продуктите за дигитални преживявания на компанията Вдъхновява се от заряда на екипа и възможността да има принос в развитието на таланти.

Лилия се присъединява към Progress през 2011 г. като софтуерен разработчик и през годините заема различни лидерски позиции. Преди това като част от други международни компании тя успешно ръководи редица проекти за разработка на сложни софтуерни приложения с екипи в различни части на света. Лилия има бакалавърска степен по информатика и магистърска степен по електронен бизнес и електронно управление от СУ „Св. Климент Охридски“.