Пазарът на широколентов достъп в ЕС достига коефициент на проникване от 24% през 2009 г. В България проникването на броудбенд достъпа е над 2 пъти по-ниско от средното за ЕС.
Коефициенът на проникване у нас e едва 12% към юли 2009 г., и около 14% в средата на тази година, по предварителни данни на КРС. Това представлява най-ниското съотношение в целия ЕС.
Алтернативните оператори продължават да срещат значителни бариери за навлизане на DSL пазара. В резултат на това, пазарните дялове на алтернативните оператори на фиксирания пазар в България са ниски и не отчитат съществена промяна през последните години.
В рамките на ЕС повечето линии за широколентов достъп се базират на DSL технологията. В България ситуацията е противоположна. Доминиращата платформа е представена от локалните мрежи (LAN) с 54% дял в броудбенд пазара, докато достъпът през DSL заема едва 31% от широколентовия пазар.
Причините за различното сегментиране на пазарите на широколентов достъп в България и ЕС от гледна точка на доминиращата платформа са комплексни. Една от причините е, че монополът на историческия оператор и контролът върху изградената инфраструктура задържат разрастването на DSL пазара. Друга причина е активното ползване на интернет за сваляне на съдържание (в много случаи – при нарушаване на авторски права) от местни източници.
Скоростта на интернет достъпа в ЕС се увеличава, но едва около 23% от високоскоростния интернет достига скорост над 10 Mbps. В резултат на специфичната структура на броудбенд достъпа, доминиран от LAN, в България средната скорост на достъп е по-висока, но съществува значителна разлика между интернет скоростта при национален и международен трафик.
В ЕС през 2009 г. и в началото на 2010 г. цените на дребно на широколентовия достъп се понижават чувствително, основно заради подобряване качеството на услугата или повишаване на скоростта за същата цена, както и заради активното маркетиране на пакетни оферти, предлагащи в едно интернет, телевизия, мобилни или фиксирани телефонни услуги.
В България поевтиняването на широколентовия достъп се дължи основно на силната конкуренция в LAN сегмента, докато конкуренция в DSL сегмента на практика не съществува.
Според данни на Евростат около 26% от домакинствата в България разполагат с броудбенд достъп в сравнение с около 56% в ЕС-27. Относително ниският дял на броудбенд достъпа на домакинствата се дължи поне частично на все още ниската степен на либерализация на броудбенд пазара, особено в сегмента на DSL достъп.
Наблюденията показват, че в страните с по-конкурентни пазари на DSL достъп по-голям процент от домакинствата ползват широколентови линии. В резултат на забавената либерализация на пазара в България само 8% от домакинствата ползват DSL достъп, дял, който е близо пет пъти по-нисък от същото съотношение в ЕС.
Предоставянето на пълен и съвместен необвързан достъп до абонатните линии в ЕС отчита значителен растеж и се превръща в основна форма на достъпа на едро за новонавлизащите участници на пазара. По последни данни на Европейската Комисия 59% от DSL линиите на алтернативните оператори се основават на предоставянето на пълен достъп, а над 15% се реализират чрез съвместен достъп. Същевременно едва 1% от DSL линиите на алтернативните оператори в ЕС се осъществяват през собствена мрежа.
За разлика от повечето страни в ЕС обаче, в България нарастването на броя на новите DSL линии се дължи изцяло на експанзия на историческия оператор.
Разходите за пълен и съвместен достъп в България остават по-високи от средните стойности за ЕС, въпреки постепенното им намаление за последните 5 години. Към октомври 2009 г. средните общи разходи за пълен и съвместен достъп в ЕС възлизат съответно на 9,75 евро и 3,53 евро, при 4,83 евро и 10,05 евро месечно в България.
В рамките на ЕС пазарният дял на историческия оператор на пазара на фиксиран широколентов достъп постоянно се свива след 2003 г., като понастоящем е около 45%. В някои страни като България обаче пазарният дял на историческия оператор остава близък до 100%.
Страните, в които историческият оператор има доминиращ дял на DSL пазара като България, се характеризират с нисък дял на DSL технологията в широколентовия достъп и слабо проникване на броудбенд достъпа като цяло.
Пазарът на пакетни оферти в България разполага със значителен потенциал за растеж. Нещо повече, текущите пазарни тенденции в посока разширяване дела на пакетните оферти се отразяват значително върху нивото на конкуренция в броудбенд сектора и създава нови предизвикателства за националните регулаторни органи.
ЕК счита, че е необходимо да бъде изследвано до каква степен пазарът на достъп на едро позволява на алтернативните оператори да предлагат пакети, които са конкурентни на пакетите на историческия оператор. Контролирайки инфраструктурата и разполагайки с достъп до широка клиентска база, историческият оператор се намира в благоприятна изходна ситуация за активна експанзия в този сегмент, което би могло да влоши конкурентната среда.
Въпреки че общият дял на пакетните услуги в България към момента е относително нисък, делът на пакетните оферти при новоприсъединените ползватели е значително по-висок. Въпросът е доколко участниците на пазара ще бъдат поставени в конкурентни условия при привличането на нови клиенти.
Регулаторна практика в България: фактор за състоянието на пазара
Възприетият от България модел за развитие на конкурентен телекомуникационен пазар се базира на регулиран достъп до инфраструктурата (мрежата) на предприятията със значително въздействие върху пазара. По исторически причини, това към момента е Българската телекомуникационна компания.
Регулативна намеса се налага поради това, че историческият оператор е разгърнал и поддържал за дълъг период от време мрежата си в условията на защитен от държавата монопол. Той се е ползвал от защитата на изключителни права и е финансирал инвестиционните си разходи благодарение на доходи получавани поради монополното си положение на пазара.
Освен това, гъстотата на покритието, което предоставя инфраструктурата на абонатната линия не може да бъде достигната в краткосрочна перспектива от алтернативните оператори при икономически задоволителни за тях условия.
Под „конкурентен проблем” се разбира всяко пазарно поведение на предприятие със значително въздействие върху съответния пазар, чрез което се цели конкурентите да не се допуснат да навлязат на пазара или да се изтласкат от пазара, или да се експлоатират потребителите.
Така например, предприятие, което оперира както на пазара на едро, така и на вертикално свързания с него пазар на дребно, може да използва например предимствата, генерирани от господстващото си положение на пазара на едро, за да ограничи възможностите на конкурентите си на пазара на дребно.
Това прехвърляне може да става чрез отказ от достъп, чрез редица процедурни и технически забавяния и затруднения на достъпа, или чрез определяне на цени, които биха ограничили възможността за навлизане на алтернативни оператори. Същевременно, предприятието с господстващо (монополно) положение няма стимул да бъде ефективно и да прави инвестиции, които да подобрят качеството и да намалят цената на предоставяния достъп на трети страни.
Прегледът на регулаторните действия на местния телекомуникационен пазар показва сходни развития в почти всички области на регулиране. Основна характеристика е хронично изоставащото действие на регулатора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) предприема действия в късен момент с оглед на приетите в законодателството срокове за старт на различните реформи. Така не се предвижда време за съдебен контрол над решенията на регулатора, който е право на всеки от потенциално засегнатите участници на пазара.
В резултат, регулаторните мерки влизат в сила между 6 и 18 месеца след първоначално предвиденото в нормативната уредба.
В по-дългосрочен аспект, редица мерки по либерализация на пазара биват неколкократно забавяни от самия законодател. Така например, задължението за предоставяне на необвързан достъп до абонатните линии бе забавено с над година (вместо от октомври 2003, едва в началото на 2005).
При два съществени проблема за създаването на ефективна конкуренция – условията за необвързан достъп и тарифните планове за т.нар. „пакетни услуги” (интернет, фиксирана и мобилна телефония) – КРС не действа навременно и решително, се налага намеса от Комисията за защита на конкуренцията.
КЗК установява „ценова преса” от страна на вертикално интегрирания исторически оператор (цените на едро за достъп на други оператори са по-високи от цените на дребно за собствените клиенти).
По отношение на тарифните планове за пакетни услуги, КЗК възприема подход, при който де факто отказва да се намесва. Основен аргумент за тази позиция е в липсата на доказателства, показващи действителен ефект върху промени в поведението на потребителите и съответно – въздействие върху конкуренцията. Според нас в използвания подход от КЗК има съществени противоречия от гледна точка на икономическата теория.
В скорошно решение например от юли 2010 г. КЗК заема обобщаваща позиция, според която: „Наличието към настоящия момент на високи цени на терминиране в различните мрежи пречи на потребителите да упражняват свободен избор на оператор, като определят предпочитанията си на базата на това в чия мрежа са повечето от техните събеседници, а не на базата на по-добрите условия за провеждане на разговори. Поради това, към момента при така установените цени на терминиране, провеждането на промоции, респ. предлагането на пакети и/или планове не може принципно да доведе до привличане на нови клиенти.”
Така Комисията на практика отхвърля всякаква възможност да има нарушения на правилата за конкуренция чрез определяне на цени от операторите, включително чрез крос субсидиране на услуги при господстващо положение в един от сегментите, и на практика се отказва от намеса в защита на конкуренцията в сектора.
