Игор Илич: Изкуственият интелект ще увеличи продуктивността на бизнеса

Игор Илич е главен специалист по анализ на данни в Microsoft, който отговаря за изграждането на решения за изкуствен интелект във всички елементи на Office пакета на компанията. Той е част от развойния екип на софтуерния гигант в Сърбия. Преди да поеме AI звеното на Office, оглавявал анализа на информация в облачната платформа Azure на Microsoft. Признат специалист в областта на анализа на информация, завършва Белградския университет, от който има докторска степен за електро инженер и магистър по икономика.

Как изкуственият интелект (AIще промени ежедневието ни и каква част от тази трансформация вече се случва, тъй като през последните години има няколко големи пробива в тази посока?
Изкуственият интелект ще замени доста от дейностите, които извършваме в момента. Почти всичко, което извършваме механично, без да се налага да се замисляме за повече от секунда, може или ще може да се прави от AI. Един от най-добрите примери в тази насока е автономното шофиране, което е низ от подобни механични действия и време за реакция.

Изкуственият интелект ще окаже различно влияние на крайните потребители и на бизнеса. За крайните потребители тази промяна вече се случва. Още сега можете да купите кола, която да може сама да се управлява на магистрала или поне да паркира автономно без човешка намеса. Можете да отключите смартфона си само с поглед, да използвате програми за автоматично допълване на изречения и отметки, гласови асистенти и др. Това са на пръв поглед дребни неща, но оказват положително влияние върху вашите ежедневни дейности. Тази тенденция ще се засили през следващите години, точно как ще ни промени е трудно да се каже.

От бизнес гледна точка, изкуственият интелект драстично ще увеличи продуктивността. Много от дейностите, които в момента извършваме ръчно ще могат да се автоматизират чрез AI решения. Мога да дам примери от Office пакета на Microsoft, в чиято разработка участвам. Алгоритмите ще оценяват различни дейности, които потребителят прави и в един момент да ги правят те вместо него. Програмите сами ще разбират какво искате да предприемете като използват историята на вашите документи и проекти, които вече сте разработвали. Крайният резултат е, че Office пакетът сам ще прави препоръки на потребителите, които ще избират дали и как да ги приложат.

Това става възможно чрез разработването на все по-сложни алгоритми ли?
Донякъде. В голяма степен бързото развитие на AI през последните години се дължи повече на подобренията и разширяващите се възможности на хардуера и машините, което ни позволява да използваме тези алгоритми. Софтуерни технологии вече съществуват за постигането на доста от нещата свързани с AI, в момента всичко зависи от тяхното прилагане на практика.

Каква според Вас ще е посоката за еволюция на изкуствения интелект оттук насетне? Особено предвид факта, че хардуера се развива бързо, а софтуерът за изкуствен интелект е сравнително готова технология?
В момента алгоритмите стават по-мощни заради наваксването в областта на хардуера. Софтуерните технологии няма да се изменят значително спрямо това, което са в момента. Те ще останат почти същите. Доста работа по AI алгоритмите е вече свършена и ако имахме необходимата изчислителна мощ сега или преди няколко години, за да развием техния потенциал докрай – светът щеше да е различен. Но хардуерът все още има доста да наваксва в това отношение. Тоест програмите няма да стават по-сложни, по-скоро ще разполагаме с необходимите машини, на които да ги ползваме достатъчно ефективно.

Любопитен факт е, че голяма част от базовите алгоритми за AI, като например невронните мрежи, са описани още през 50-те години на миналия век. По това време все още е нямало компютри, които да могат да направят необходимите изчисления, и едва сега през последните пет години започваме да стопяваме разликата между хардуер и софтуер. Като се появяват все по-мощни и също толкова важно – компактни устройства, които да ползват тези програми.

Други важни фактори, които позволиха развитието на AI технологиите, са повишената свързаност – бързата връзка с интернет и достатъчно големият капацитет на мрежите за пренос на данни. Масовото налагане на облачните системи и решения също допринасят много в тази насока. Вече можете да решавате много сложни задачи и изчисления. Това, което не можете да подкарате на смартфона или компютъра, можете да го развитие чрез облачната инфраструктура например. Бързият интернет позволява тази обмяна на информация да става почти или дори в реално време, и да получавате почти веднага резултатите, независимо, че минават през отдалечени сървъри.

Цялото това развитие на технологичния свят – бърз интернет, облачни решения и мощен хардуер – направи възможен този скок в напредъка на AI системите. Но самите алгоритми и софтуерната база вече беше положена. Сега просто я надграждаме и оптимизираме, като истински пробиви при алгоритмите реално няма през последните десетилетия.

Тоест машинното самообучение на е плод на подобни технологични пробиви през последните десет години?
Има конкретни ключови разработки за развитието на AI технологията, особено при машинното самообучение, но те са прекалено специфични. Като например, конвулуционнитеневронни мрежи (Convolutional Neural Networks), но дори и те са базирани на определени принципи и елементи, развити преди половин век.

До голяма степен, AI в момента се опитва да наваксва със знанието, което се крие в огромните масиви от информация, която се събира и трупа през последните години. Основна част от нея – над 90% в момента само стои и се съхранява без да се анализира нормално. Рано или късно цялата тази информация ще се използва по един или друг начин от някой алгоритъм. Наличието на пълни исторически данни е ключов фактор за самообучението на програмите.

Microsoft Office вече предлага автоматични препоръки за хората – какво да направят с дадена презентация, как да позиционират или обработят даден елемент и пр. Ще могат ли потребителите да настройват допълнително тези функции, така че да са им по-полезни
Тенденцията е друга – самите модули ще разбират какъв тип потребител сте и ще могат да предложат варианти, които са подходящи за вас. Алгоритмите ще се учат на базата на вашето поведение и действия в програмата. Така техните препоръки ще стават все по-прецизни и по-практични. Този подход е по-добър, защото повечето потребители не се занимават с настройки, те не са толкова запознати с програмите. Затова е важно ние да направим това за тях.

А за по-напредналите потребители ще има ли такава опция – да избират какво да се автоматизира примерно? Например в PowerPoint, за да се направят сложни неща като анимации, се изисква доста повече прецизност и добавянето на елементи – ще може ли AI да помага това в бъдеще?
Примерът е доста добър, защото в момента базовите действия, които потребителите правят в PowerPoint са да сложат фон и/или картинка, надпис с кратък текст и това е. В бъдеще алгоритмите ще могат да правят обработки по начин, който все едно графичен дизайнер я е изготвил. При това без да използвате конкретен шаблон. Няма да се налага да нагласяте нищо, всичко ще става плавно и гладко.

Ако се върнем години назад, някои ще си спомнят за Clippy – забавният, но доста досаден на моменти, дигитален асистент в Microsoft Office. Той изчезна, но ще видим ли скоро негова много по-съвършена и функционална версия, като например интеграция с друга ваша разработка – асистентът Cortana?
Не работя по проекти с Cortana, но определено има възможности за подобни интеграции. Вярвам, че това ще се превърне в един момент в тенденция и практика на Microsoft, да се вкара дигиталния асистент във всяко приложение и система. Само че тя ще работи незабелязано в скритите от погледа процеси. Например, ако пишете нещо в търсачката на Word, реално там ще работи Cortana и ще събира, и предоставя данни за вашето поведение. Всичко това естествено ще бъде съгласувано с потребителите и те ще знаят каква информация се събира. Чрез нея ще се прецизират модулите. В един момент интеграцията между приложенията ще се развие до момент, в който ще можете да направите PowerPoint презентация изцяло базирана на текстов документ от Word. Без никакви допълнителни действия.

Разликата между Clippy и Cortana е, че няма да използваме някакъв визуален талисман, който да се натрапва пред очите на потребителите, а всичко ще се осъществява във фонов режим. Хората предпочитат нещата да се случват без да се налага да предприемат излишни действия или да се занимават с допълнителни неща, като дигитален асистент. Затова все повече Cortana се прехвърля и помага в скритите от потребителя процеси. Лично смятам, че в един момент това ще бъде съдбата на всички гласови асистенти.

Microsoft и Sony обявиха стратегическо партньорство, което обхваща различни елементи, но се споменава за развитие на изкуствения интелект и облачните услуги, особено бизнес платформата Microsoft Azure – до какво ще доведе комбинацията на двете технологии?
Въпреки че не съм част от този проект, съм запознат с базовите неща, по които колегите работят. Истинската сила на комбинацията между AI и Azure е, че ще позволи да се засилят възможностите на всички приложения, които са базирани на облачната платформа. Така могат да се вкарват в различни програми функции като гласово разпознаване например. Това ще се пренесе и в другите продукти на Microsoft. Например, в бъдеще ще правите тестови презентации пред камерата на лаптопа си и накрая системата ще може да анализира колко добре се справяте със задачата на база интонация, поглед, жестове и като цяло езика на тялото.

Повишената автоматизация на бизнеса ще трансформира начина по който работим, как това ще се отрази на заетостта и съществува ли заплаха за работните места?
Това е много добър въпрос, около който много се спекулира. Моето лично мнение, базирано на икономическата теория е, че автоматизацията не идва само с AI, тя се случва от индустриалната революция насам. В момента нямаме голям проблем с безработицата, въпреки, че редица професии са изчезнали. Хората се преквалифицират, обучават и адаптират спрямо ситуацията. Стотици професии не са съществували преди сто или двеста години, които имаме и са актуални в момента. Ще се създадат нови такива и част от хората ще се ориентират към тях. Мисля, че това ще се случи и ще бъде сравнително естествен процес.

Надявам се, че с автоматизацията ще се намали обема от работа, която извършваме в момента. Така ще може да постигнем по-кратки работни дни от по шест и защо не дори от по четири часа. Все пак е възможно да продължим със същото натоварване, но да правим различни дейности.

Кои умения ще са ключови и търсени през следващото десетилетие, когато автоматизацията започне да оказва влияние?
Бъдещето ще е насочено към все по-висококвалифицирани професии и по-добро обучение и умения, които те ще изискват. Въпреки това, мисля, че няма да намалее толкова търсенето към по-ниско квалифицираните дейности.

Кои точно умения ще са ключови е въпрос, на който все още никой не може да отговори конкретно. Това са професии, които в момента не съществуват и трудно може да се прогнозира кои ще са те. Например, анализаторите на данни не бяха част от пазара на труда преди няколко години, а сега са от най-търсените специалисти.

Последното е проблем дори за развитието на изкуствения интелект, защото има огромен недостиг на специалисти в тази област. Този фактор ще забави развитието на AI технологиите през следващите години.

Как виждате развитието на AI след 20 години?
Това е много труден въпрос. Със сигурност не мисля, че ще имаме съзнателен AI, който да имитира напълно човешкия интелект и самоопределение. Както и няма да има една машина или една програма, която да извършва всичко. Ще има много алгоритми и системи, които ще са тясно специализирани и интегрирани помежду си, за да извършват комплексни задачи. Заедно те ще увеличат мащабите на прилагане на AI в ежедневието ни, но няма да са задвижвани от централизирана система. Например, при автономните коли ще имаме програми за самото шофиране, за обстановката на пътя, за състоянието на автомобила, за комуникация с другите превозни средства и пр.

Written by 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *