Според Проучването на EY за атрактивността на Европа към инвеститорите, преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Европа бележат 4% спад за първи път от шест години насам и са общо 6,356 през 2018 г. Независимо от този спад, нивата на инвестициите остават на второто си най-високо ниво от 2000 г. насам. Нагласата на инвеститорите, обаче, е песимистична, като едва 37% от компаниите, обект на проучването, предвиждат повишаване на атрактивността на Европа през следващите три години.
Технологичният сектор, обаче, отказва да се подчини на тази тенденция. През 2018 г. броят на проектите от ПЧИ скача до рекордно ниво от 1,227 (увеличение от 5% спрямо предходната година). Растежът се движи основно от компании от САЩ, от където идват 37% от дигиталните проекти за ПЧИ в Европа през миналата година. ПЧИ са силни също и в традиционни за Европа сектори: през 2018 г. общият брой на проектите в транспорта, машиностроенето и химическата промишленост се увеличава с 4% до 1,729 проекта.
„Въпреки че европейският пазар продължава да бъде привлекателен за глобалните инвеститори, основно благодарение на големината и разнообразието си, в момента наблюдаваме ефекта от Брекзит и други събития, свързани с политическа и икономическа несигурност, които водят до влошаване на оптимизма на инвеститорите спрямо Европа. През последните три години историческо конкурентното предимство на Великобритания спрямо ПЧИ ерозира, до голяма степен заради Брекзит. Въпреки че конкурентните предимства като гъвкавият пазар на труда и върховенството на закона, продължават да съществуват, несигурността, която е налице вече три години, кара инвеститорите да търсят други възможности за инвестиции. Подходът на „изчакване в очакване на резултат“ по отношение на преговорите за Брекзит вече не е актуален за инвеститорите“., коментира Анди Болдуин, управляващ съдружник на EY за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка.
„Франция продължава да напредва по линия на ПЧИ, независимо, че това се случва с по-бавни темпове. В момента тя се изравнява с Великобритания, но ако програмата на реформи на Макрон продължи, вероятно ще успее да я изпревари през финансовата 2019 година. Инвеститорите, обаче, са обезпокоени по отношение на лидерството на основния играч и зависимостта от него. В Германия проектите за ПЧИ, които задвижват експортната машина, забавят темпо заради притесненията за потенциална търговска война в резултат от асиметричния търговски баланс“.
„За да продължи да привлича ПЧИ и да запази инвестиционната енергия, Европа трябва да продължи да развива силните си страни: защита на неприкосновеността на данните, плановете за единен дигитален пазар и стабилен данъчен режим. Европа трябва да продължи да инвестира в технологии и да предоставя достъп до гъвкава и квалифицирана работна сила, което представлява двигателят на ПЧИ. Това означава на първо място инвестиции в дигитални умения за бъдещето и създаването на физическата инфраструктура, от която се нуждаят технологичните компании, като например супер скоростна интернет свързаност. Европа бележи огромен напредък, но все още има какво да направи, за да запълни пропуските в технологичните умения и в регулацията на технологичния сектор. Ако може да се постигне това, Европа ще привлече повече инвестиции, ще създаде повече работни места и ще се радва на икономически просперитет.”
Европейското състезание в областта на технологиите
Европейският технологичен сектор е в пика на своето развитие – броят на новите ПЧИ се увеличава до рекордно високо ниво от 1,227 през 2018 г. (нарастване от 5% спрямо предходната година). Като цяло през последните пет години ПЧИ се увеличават повече от два пъти – от 510 на 1,227. Проучването е категорично, че дигиталният сектор е най-важният двигател за бъдещия растеж на Европа (39% от инвеститорите са убедени в това), следван от чистите технологии (25%) и енергетиката и комуналните услуги (21%).
През 2018 г. Великобритания е привлякла по-голямата част от ПЧИ в европейския дигитален сектор (288), въпреки спада от 10% спрямо предходната година. Германия и Франция следват с малка разлика, привличайки съответно 218 и 171 ПЧИ в дигитални проекти (+2% и -2% спрямо предходната година). Ирландия (72 проекта) и Испания (70 проекта) също са сред петте най-популярни дестинации в дигиталния сектор.
В България ПЧИ в дигиталния сектор са 15, като така страната ни изпреварва някои държави членки на Европейския съюз като Дания, Италия, Чехия, както и Турция.
На въпроса кои градове предлагат най-добра възможност за създаването на следващ технологичен гигант, инвеститорите нареждат Лондон на 4-то място в света, след Сан Франциско (Силициева долина), Шанхай и Пекин. Берлин се нарежда на 7-мо място в света и на 2-ро в Европа, докато Париж – на 12-то в света и на 3-то в Европа. Инвеститорите посочват Лондон, Берлин, Париж, Стокхолм и Амстердам като петте най-атрактивни технологични хъба в Европа.
Болдуин споделя: „Със стабилния си, бърз растеж и силната си привлекателност за инвеститорите от САЩ, технологиите са огромният залог на Европа. Сближаването на технологиите, процесите, данните, активите и хората създава центрове по иновации в цяла Европа. Свидетели сме на това как големи европейски градове, които привличат хора с актуални умения извличат ползи от индустрии като селско стопанство, производство, финансови услуги, здравеопазване, транспорт. За да се конкурира с огромните суми, които се инвестират в технологии в САЩ и Китай, Европа трябва да се разграничи и да засили своята конкурентоспособност. Европейските компании и държавни лидери трябва да се фокусират върху създаването на конкурентна и стабилна среда, основана на балансирани регулации. Правителствата и бизнеса трябва да обединят сили и да действат целенасочено, за да се справят с недостига на квалифицирани кадри в Европа и да подсигурят подходящите технологични умения на съществуващата работна сила“.
Технологичните умения спомагат за вземането на инвестиционни решения
94% от анкетираните инвеститори посочват за „изключително важно“, или „важно“ условие за избор на следващата инвестиционна дестинация наличието на работна ръка с технологични умения. Те посочват също качеството на образованието и разходите за персонала като други ключови фактори за избор на местоположение на инвестициите.
Болдуин казва: “Наличието на дигитални умения се посочва като най-важен фактор за перспективите за растеж и рентабилност. Европа трябва да гледа на това като на възможност и да създаде среда, която привлича таланти с изключителни дигитални умения. В момента европейските компании търсят конкретно хора с умения в областта на киберсигурността, големите бази данни и анализа на данни, изкуствения интелект и роботиката. Недостигът е именно на хора с подобни умения, които са от критично значение за дигиталната трансформация. Ако компаниите не отдадат същия приоритет по отношение на кадрите, какъвто отдават на дигиталната трансформация на бизнесите, те са изправени пред сериозен риск да се превърнат в морално изостанали компании”.
