Възможно е развитието на изкуствения интелект да измени из основи финансовата индустрия и да предостави на клиентите по-персонализирани услуги. Такава технологична революция обаче съдържа в себе си сериозна опасност, смятат експертите на Световния икономически форум и консултантската компания Deloitte.
В своя доклад „Новата физика на финансовите услуги“ авторите от Форума и Deloitte изследват редица сценарии за това, как технологиите за изкуствен интелект и машинно обучение могат да бъдат използвани в бъдеще и до какви последици може да доведе това.
Те отбелязват, че изкуственият интелект променя набора от характеристики, който е длъжен да притежава успешният бизнес в областта на финансите. Ако доскоро успехът зависеше в голяма степен от портфейла от предложения, в бъдеще напред ще излязат преди всичко компаниите с най-голяма база данни. Причината е, че на изкуствения интелект са необходими колкото е възможно повече знания с цел повишаване на ефективността.
Вместо „масово производство“, т.е. разработването на стандартни пакети от услуги и тяхното разпространение сред клиентите, ще се появи по-персонализиран подход, възможен благодарение на технологиите на изкуствения интелект.
Възможно е банковите сметки да изчезнат в традиционната си форма. Вместо решенията на даден човек как да изразходва спестяванията си, може да се появи алгоритъм, който автоматично ще разпределя средствата на клиента. Някои от тях например ще бъдат използвани за погасяване на кредита и намаляване на лихвения процент, други ще бъдат заделяни като спестявания или инвестирани във финансови продукти. И накрая, парите на клиента могат да бъдат изразходвани за ежедневни нужди.
Всичко това ще се базира на автоматичния анализ на големи обеми данни за всички финансови възможности и отговорности на клиента. Сега обаче прилагането на такъв сценарий на практика е невъзможно, тъй като на финансовите институции е забранено да извършват операции без съгласието и знанието на клиента.
От своя страна, застрахователните компании ще могат не само да реагират бързо на застрахователни инциденти, но и да работят върху „клиентите“, изграждайки няколко „линии на защита“. Например с помощта на интелигентни сензори ще предупреждават клиента, че е оставил прозореца отворен и се очаква дъжд според прогнозата за времето.
Ако се установи заплаха, застрахователното дружество ще може също да предложи на клиента включване на допълнителна точка в застрахователния договор. В случай на дистанционно отчитане на щетите с помощта на сензори, застрахователната компания автоматично ще извършва застрахователни плащания.
В същото време авторите отбелязват, че за обучението и ефективната работа на изкуствения интелект е необходима по-пълна картина, т.е. достъп до голям обем данни. И в случая става дума не само за базите, които са на разположение на една финансова институция. В бъдеще за нуждите на ИИ ще трябва да бъде създадена единна база данни. Ясно е, че такава база данни трябва да има много точки за достъп, тъй като на пазара има много играчи. И следователно мястото й за съхранение най-вероятно ще бъде облачен сървър, превръщайки я в желана цел за хакери, които само с една успешна масова атака могат да създадат хаос в цялата световна финансова система, заключават авторите на доклада.
