Технологиите изяждат света – това прозрение на гениалния програмист и рисков инвеститор Марк Андрийсън вече едва ли може да бъде подминато от някого. Всичко около нас се дигитализира с все по-бързи темпове и в началото на март едва ли имаше по-подходящо място да видим тази тенденция от Барселона. “Умните” коли, домакински уреди и домове бяха във фокуса на провелия се там Световен мобилен конгрес (MWC), който отново обедини всички технологични браншове, привличайки над 88 000 посетители.
Най-голямото технологично събитие в Европа и едно от най-големите в света събра впечатляващ dream team от мениджъри, предприемачи, визионери, учени и експерти от телеком бранша и редица други ИТ сегменти. Конгресът се организира от GSMA – световната асоциация на телекомуникационните оператори, сред чиито членове са имена като Vodafone, France Telecom, Deutsche Telekom, TIM, China Telecom и много други играчи в сектора.
Те от години използват форума, за да дискутират развитието на телеком бранша, спадащите приходи от гласови услуги, рисковете онлайн гиганти като Google и Facebook да им откраднат лъвския пай от приходите от мобилен интернет.
На Internet of Things се гледа като на решение
за много от проблемите на телеком индустрията. Причината е, че добавянето на свързаност към предметите около нас – от коли и сгради, до хладилници, кафеварки и дори дрехи – може да увеличи значително броя на мобилните абонати, прибавяйки към човешките десетки пъти повече неодушевени такива. Затова и логично една от водещите теми по време на дискусиите и на изложбените щандове на мобилния конгрес в Барселона, бяха именно Internet of Things (IoT) иновациите, а големи технологични компании като Xiaomi, Huawei, както и редица по-малки стартиращи фирми демонстрираха най-новите си разработки в тази област.
Клетъчните мрежи обаче не винаги са най-добрата алтернатива за развитие на IoT екосистема. За свързването на редица сензори и други по-малки устройства, които изпращат само кратки съобщения и не изискват голям обем данни, в някои случаи мобилната връзка е прекалено скъпа и енерго-неефективна. Това наложи появата на
алтернативни безжични стандарти като LoRa,
който позволява комуникацията на множество IoT устройства на километри разстояние с минимални разходи и почти без изразходване на енергия. Разбира се подобни технологии не са подходящи за стрийминг на видео или други ресурсоемки приложения. Те обаче са перфектни за сензори, които просто изпращат съобщения кога температурата е достигнала определено ниво, кога е отворена вратата на дома ни или кога е засечено движение в определено помещение. Приложения, които имат все по-значима роля в изграждането на IoT инфраструктура.
“Благодарение на такива отворени технологии като LoRa, интегрирането на интелигентни решения в домовете или офисите e все по-достъпно. Освен това то е инвестиция, която обикновено се изплаща в рамките на следващите от една до три години. Причината е, че умните сгради привличат не само с лукса, комфорта и улесненията си, а и с изключително полезните си функции, свързани със спестяването на енергия, сигурността и контрола на достъпа” – коментира Христо Атанасов, съосновател на IoT компанията qnectd, която разработва разнообразни решения за сградна автоматизация, “умни” домове, “умни” офиси и “умни” земеделие.
Фирмата има сериозна експертиза в развитието на технологии като LoRa, както и мрежи, базирани на този стандарт, като Helium. Тя предлага както безжична свързаност и мрежово покритие, така и разнообразни хардуерни продукти, софтуер и цялостни решения в тази област.
“IoT технологиите са в основата на “поумняването” на предметите около нас, които стават все по-свързани и взаимодействащи с хората. Тази революция не е самоцелна. Тя може да подобри значително живота ни, спестявайки време, енергия и други ресурси, улеснявайки ни в нашето ежедневие и създавайки една по-здравословна и устойчива среда за живот, работа и обучение” – добавя още Христо Атанасов от qnectd.
Неотдавна българската IoT фирма стартира националната кампания “Знаеш ли какво дишаш?”, посветена на качеството на въздуха в българските училища. Целта е чрез IoT сензори да се измерва качеството на въздуха в класните стаи, а в перспектива – и във всякакви други затворени помещения. “Искаме да създадем информираност, да се говори по темата и учителите, родителите, както и учениците да осъзнаят важността на въпроса за качеството на въздуха в класните стаи. Въпрос, който има важно значение както за здравето им, така и за тяхната мисловна дейност“ – посочва Христо Атанасов.
Той допълва още, че към момента са инсталирани стотици датчици за измерване на нивата на въглероден диоксид, влажност и температура в образователни институции в Русе и София. Данните, които са събрани от устройствата показват, че още през втория час нивата на въглероден диоксид в класните стаи достигат над 2000 частици на милион при оптимални нива от 400 до 1000 частици на милион. Тези повишени нива оказват сериозно влияние върху качеството на обучение, защото мозъкът има нужда от постоянен приток на кислород, за да работи добре.
