Александър Александров
„Когато намериш себе си в нещо ново, вдъхновението не спира“ споделят създателките на проекта DigiPhysics – едно от първите по рода си начинания у нас, които смесват информационните технологии и изкуството по нов начин. Свързахме се с тях и в следващите редове ви представяме визията им за бъдещето на изкуството и за собствената им работа.
ВЪПРОС: Бихте ли представили себе си и проекта DigiPhysics?
ЯНА: Аз съм Яна Меламед и съм художник – сценограф и пътешественик. Също така написах книга – „Приключения на колело“, която ще излезе съвсем скоро на пазара.
ВЕРОНИКА: Аз съм Вероника Табакова и съм музикант и звуков артист. Последните две години създавам музика и звукова среда за различни спектакли, инсталации, видеа и др.
Проектът DigiPhysics започнахме през 2020 г., като това, което ни събра е страстта към пърформативните изкуства и интереса към интерактивните технологии. Най-общо казано в работата си изследваме връзката между физическо и дигитално, тяхната комуникация и развитие в контекста на различни видове изкуства.
ВЪПРОС: Занимавате се с нови форми на изкуство, които включват много иновации. Това ли е бъдещето на изкуството?
Не бихме казали, че нашата форма е особено нова, просто в България не е популярна и се развива по-бавно. Нашата цел е да я популяризираме, за да може все повече хора да разберат за нейното съществуване и нейните ползи за българската сцена. Вярваме, че в бъдеще българската публика все повече ще се сблъсква с дигиталното изкуство под различни форми.
Технологиите се развиват все по-бързо, с голям интензитет на развитие и самообновяване. Това неизбежно се отразява във всяка една сфера, по един или друг начин. Тепърва ни предстои да ставаме свидетели на намесата на технологичните иновации, както в изкуството, така и навсякъде другаде. Но в същото време всеки артист е важно да запази своята автентичност и оригиналност, и е ценно да направи съществения избор по какъв начин да използва технологиите – дали като средство, което да разширява възможностите ни или като средство, с което можем да злоупотребим и да бъдем абсолютно зависими и пристрастени към него.
ВЪПРОС: Какво ви вдъхновява да правите подобни нестандартни арт пърформанси?
ЯНА: Още като студентка много се запалих по спектакли с дигитална сценография. Това позволява пълна свобода на действие, но най-вече ме грабнаха динамичната визия и силното въздействие. Когато преди две години Вероника се свърза с мен и ми сподели идеята си за интерактивен пърформанс, веднага се съгласих. За мен това бе шанс да сбъдна своя мечта. Да не говорим, че цялостната ѝ концепция, която включва интерактивни звук и среда, които да се контролират от съвременен хореограф, страшно ми хареса. В процеса намерих нов начин за изразяване, който ме запалваше все повече и повече с напредването на работата ни. Когато намериш себе си в нещо ново, вдъхновението не спира. Също така много ме вдъхновява екипната ни работа.
ВЕРОНИКА: Имах щастието да уча магистратура в Англия и там се запознах с интерактивното и експериментално изкуство. Грабна ме изключително интересният процес на създаване на нещо ново, основано на безброй взаимовръзки. От това научаваш толкова много неща, които дори не си мислил, че съществуват. По този начин, много по-бързо и лесно намираш смисъл в ежедневието и всичко, което те заобикаля и така вдъхновението се задържа за много по-дълъг период от време. А с това време, вече можеш да създадеш нещо наистина голям и значимо, което не само обичаш истински, но и имаш щастието да го предадеш на публиката.
ВЪПРОС: Как ще изглежда изкуството, според вас, след десет години и в по-далечно бъдеще?
ЯНА: Хммм… Може би някой културолог или социолог ще даде по-добър отговор на този въпрос. На мен лично най-интересно ще ми бъде да следя как се развиват технологиите свързани с разработване на изкуствен интелект. Вече са доста популярни различни апликации и сайтове, където изкуствен интелект генерира изображения и анимации. Но това е много по-дълбока сфера, която според мен ще се развива все повече и повече. Може би софтуерното програмиране ще стане неизбежно не само за артисти, но и за всякакви хора, които създават различни продукти.
ВЕРОНИКА: Гледайки как се развиват нещата през последните 10 години, най-вероятно AI ще стане част от ежедневието ни и всичко ще е безжично, което много ще улесни всички артисти. Най-накрая няма всичко да се оплита с кабели, които да не можеш да разплетеш два часа… Със сигурност ще е много интересно, но до някаква степен и плашещо. Надявам се технологиите да не вземат превес и все пак да запазим човешките си качества и взаимоотношения.
ВЪПРОС: Съвсем наскоро представихте вашия интерактивен танцов пърформанс „Дом“ в Топлоцентрала. Какво представлява той? Има ли възможност да бъде видян другаде тепърва?
Пърформансът „Дом“ представлява една абстрактна ситуация на домашен „уют“, в който нашата героиня (танцьорка) е изолирана от външния свят и се себеопознава. Сблъсква се с различни аспекти на аз`а и ставаме свидетели на нейното личностно развитие.
Това осъществяваме чрез камера, която засича движеният на танцьора в пространството. Получените данни се обработват в софтуер и се разпределят към отделни аудио и визуални параметри. Всичко това зрителите могат да видят и чуят как се осъществява в реално време. Това прави и толкова специален пърформанса – всеки път е с различен характер и зависи от състоянието на танцьора.
За нови дати на пърформънса можете да следите нашите фейсбук и инстаграм страници.
ВЪПРОС: Какви нови проекти можем да очакваме от вас през следващите месеци?
2023 година се очертава доста интересна и динамична. В най-близко бъдеще ни предстои да направим една аудио-визуална атмосферна инсталация за РИМ Враца. Това е един доста вълнуващ проект, в който сме поканени от архитектурното студио „Ателие 3“, които създават цялостна концепция за представяне на експозицията „Врачански съкровища“.
През февруари предстои да направим аудио-визуален концерт в Топлоцентрала, с амбиент музика и записи от терен на различни места, които ще променят и влияят върху визуализациите и осветлението. На пролет започваме и нов проект върху три интерактивни инсталации, предназначени за хора от общностите на незрящите и глухите. По него ще работим до края на следващата година.
Имаме и още няколко проекта в личен план – Яна съвсем скоро ще издаде книгата „Приключения на колело“, а Вероника работи върху албум, който ще бъде издаден в края на януари.
