Нашата страна предлага разнообразни възможности за практикуване на ловното хоби, както във връзка с местата и терените за тази дейност, така и по отношение на разрешените за отстрелване видове. Разбира се, България не е част от африканската савана, където туристи от цял свят се стичат на сафари и се опитват да заслужат някой от най-търсените трофеи. Оставяме настрана колко злоупотреби се извършват в този бизнес и колко вреди се нанасят на природата и на видовото разнообразие.
Това може да се случи и тук, но за щастие трофейното ловджийство у нас не е чак толкова популярно. Да, и тук пристигат любители на хобито от цял свят, които искат да си тръгнат с рога от елен или с глава на глиган. В България все пак няма толкова застрашени видове, които да са изправени пред реалната опасност да станат обект на стрелба. Но трябва да сме напълно наясно за условията за лов в България – кои животни изобщо не трябва да бъдат преследвани или пък за кои има много стриктни ограничения, що се отнася до периода, в който отстрелът им все пак е разрешен.
Какъв дивеч има в България?
На територията на държавните и частните стопанства може да се осъществява както групов, така и индивидуален лов. Разрешава се отстрел на постоянно живеещи в страната видове при спазване на сроковете и правилата за това. Има възможност да се ловуват и мигриращи животни, като за целта трябва да се изиска специално разрешение за конкретен срок, в който е позволено да се осъществява такава дейност.
Най-общо, разрешените за отстрел видове в България могат да се разделят в следните категории:
- Едър дивеч;
- Дребен дивеч – бозайници и птици;
- Хищници.
Обикновено интересът е най-голям към едрия дивеч, при който може да се направи допълнително разделение на подкатегории.
От една страна, в тази графа спадат кухорогите, които населяват горите, като благороден елен, сърна, лопатар, муфлон.
Към едрия дивеч се числи и дивата свиня, която също е част от разред чифтокопитни, но при нея и сроковете, и спецификата на лова са по-различни, в сравнение с рогатите. А и глиганите са по-честа цел на ловния излет, тъй като за този вид има по-отворен режим, поне що се отнася до подборния отстрел.
Когато говорим за дребен дивеч, в този списък поставяме дивия заек, но също така и бялка, язовец, нутрия, ондатра.
В страната има разнообразие от птичи видове, за които също важат времеви рамки, в които могат да бъдат отстрелвани. Сред най-популярните крилати представители са дивата патица, фазанът, яребиците, пъдпъдъците.
А що се отнася до хищнците, то в тази категория поставяме животни, които поне в нашите традиции не се преследват заради възможността да се използват за храна. Това са вълкът (реално е едър дивеч), чакалът, лисицата, порът и други.
Кои са защитените видове?
Забранено е да се ловуват животни, които попадат в т.нар. Червена книга. Това са видове, които са застрашени на територията на страната и съответно с цел тяхното опазване не се позволява преследването им. Има малки изключения, ако става дума за конкретни екземпляри, които могат да повлияят негативно на популацията, да разнасят зарази и т.н.
Списъкът със защитените видове в България е публикуван от Министерство на околната среда и водите, като е доста дълъг и може да търпи чести промени. Сред потенциалните жертви на лова могат да попаднат животни като кафявата мечка, рис, европейска дива котка, видра, златка, невестулка, дива коза и т.н. Забранени за ловуване са птици като корморан, пеликан, доста видове орли и соколи, също така чапли и щъркели, а не са малко защитените и от семейство Патицови.
Задължително трябва да сме наясно към кои видове изобщо не трябва да насочваме пушката. Нерядко те се намират в обособени резервати, в които така или иначе няма право да се извършва ловна дейност. Но дори и извън тези зони да се посяга на защитени видове е забранено и може да доведе до сериозни санкции.
Какви са сроковете за ловуване в България?
Важно е да знаем не само какви животни можем да ловуваме, но и кога е разрешено да го правим, както и какви ловни оръжия можем да използваме. Когато става дума за подборен отстрел, свързан с подобряване на качеството на популация, както и с отстраняване на ранени, болни, заразени и опасни животни, това може да се случва целогодишно. Такива примери можем да дадем за дивата свиня, най-вече за мъжките екземпляри. Хищниците като лисицата, черния пор, чакала, вълка също могат да бъдат обект на дейността през цялото време, както и птици като скорец, сврака, сива врана.
Но за повечето видове все пак има съществени ограничения, свързани с размножителните им периоди. При много видове едър дивеч разрешеният срок, особено за женските, е в рамките на 2-3 месеца от годината. По кошута например може да се стреля само от 1 октомври до 31 декември. За женската сърна интервалът е дори по-кратък (1 септември-31 октомври). Подобни лимити можем да открием и при доста видове птици, като там крайният срок все пак може да достигне до края на януари (например за яребица) или февруари (фазан).
Задължително е да се запознаем подробно с разрешените срокове, и то не само за да не нарушаваме закона с риск да си навлечем санкции. Спазването на тези правила е особено важно за запазване на животинското разнообразие и численост на популацията.