Терминът лабораторни стъкларски съдове се използва за описване на широк спектър от научно оборудване.
Всъщност стъклото е много гъвкаво вещество, което може да бъде обработено в голям избор от форми и размери чрез формоване, рязане и най-често издухване.
Тъй като е изключително издръжливо, устойчиво на топлина и химикали и може лесно да се стерилизира, стъклото е най-предпочитаният материал за научни експерименти. Наред с това, благодарение на факта, че е прозрачно, позволява експериментите да бъдат наблюдавани.
И все пак, когато се работи със стъкло в лабораторни условия, е важно да се вземе предвид неговите ограничения по отношение на термичен удар и механично напрежение. Например когато се създава екзотермична реакция, е важно експериментът да се провежда в подходящ съд, като колба на Ерленмайер. Също така е важно да се избягва затоплянето на обемно оборудване върху нагревателните плочи, тъй като това може да доведе до счупване.
Лабораторна стъклария и механична устойчивост
Може да звучи изненадващо, но на атомно ниво стъклото е еластичен материал. Това означава, че когато стъклото е поставено под напрежение, то ще се деформира благодарение на своята атомна свързваща структура. Промяната не е постоянна и когато напрежението бъде премахнато, стъклото ще се върне към първоначалната си форма.
Якостта на стъклото е относително ниска и всякакви повреди, като пукнатини или драскотини, само ще намалят това допълнително. Затова когато се провеждат експерименти, които изискват температурни промени, трябва да се избере най-подходящата стъклена посуда. Кварцовото стъкло може да издържа на много високи температури и може да се използва, когато стандартните лабораторни стъкларски съдове, изработени от боросиликатно стъкло, не са подходящи.
Лабораторна стъклария и химическа устойчивост
Обикновено лабораторните изделия са изработени от борсиликатно или натриево стъкло. Борсиликатното стъкло има висока термична и химическа устойчивост и е предпочитано за стъклени съдове, които се използват за пряко нагряване или за съхранение на разтвори.
Натриевото стъкло се използва по – скоро при продукти, при които дългосрочното излагане на химикали е малко вероятно. Лабораторните стъкларски изделия обикновено се произвеждат от борсиликатно стъкло, което е устойчиво на повечето видове киселини. Всъщност стъклото обикновено е силно химически устойчиво, но е уязвимо на алкални вещества с 9,0 или повече PH. Алкалите атакуват повърхността на стъклото, разрушавайки връзките между силициев диоксид и кислород. Стъклената повърхност се разтваря и цялостната структура на оборудването е нарушена.
Много е важно лабораторните стъклени съдове да се поддържат безупречно чисти. Първо се почиства в студена вода, след което посудата се слага в дезинфектант, който се смесва при правилното съотношение на разреждане. С помощта на четка се махат всички остатъчни материали, залепнали по повърхността на стъклото. След това се накисва отново или се използва ултразвукова вана.
