Пандемията от Covid-19 вероятно ще промени начина на работа на света повече, отколкото всяко друго отделно събитие в нашия живот. Тя доведе до съществени промени в нагласите и очакванията както на служителите, така и на работодателите. Но доколко тази промяна ще бъде трайна, и къде ще видим устойчива трансформация, изследва световният лидер в областта на HR решенията Adecco Group с последното си проучване Resetting Normal: Defining the New Era of Work. То е проведено през май сред 8000 служители и топ мениджъри на възраст между 18 и 60 години, които досега са работили в офис.
„Светът на работата никога няма да се върне към “нормалното“, което познавахме преди да настъпи пандемията. Внезапната и драматична промяна в начина на работа ускори нововъзникващите тенденции като гъвкаво работно време, нуждата от високо ниво на емоционална интелигентност при лидерите и преквалификация, до такава степен, че те вече са фундамент за успешното развитие на компаниите. В момента, в който много държави излизат от фазата на остра криза на пандемията, работодателите имат възможността да преразгледат изцяло традиционните практики на работното място, които до голяма степен не са променяни още от индустриалната революция. Изследването ни показва, че очакванията на служителите вече са в разрез с утвърдените процеси на пазара на труда. С настъпването на новата ера на работа, сега е точното време за установяване на по-добри норми, които ще дадат възможност за по-продуктивна работа и за цялостното по-успешно функциониране на отделните компании.“, коментира Ален Дехейз, главен изпълнителен директор на Adecco Group.
Изследването показва, че работният свят е готов за нов „хибриден“ модел на работа, като за три четвърти (74%) от анкетираните служители комбинацията от офис и дистанционна работа е най-добрият начин занапред. Според тях най-оптималният модел на работа е за прекарване на половината от времето в офиса (51%), а другата половина на отдалечено работно място (49%). С този модел са съгласни и топ мениджърите в компаниите, като почти осем от десет (77%) от тях заявяват, че компаниите им ще получат предимство като се адаптират към новите работни процеси, които пандемията Covid-19 налага.
Друг интересен извод от анализа на отговорите на анкетираните вероятно сигнализира за края на фиксирания 8-часов работен ден и 40-часовата работна седмица. Според анкетираните (69%) постигането на поставените цели, а не работното време трябва да бъде основният фактор за тяхната оценка. Голяма част от топ мениджмънта на компаниите (74%) също е съгласен, че продължителността на работната седмица трябва да се преразгледа.
Изолацията по време на пандемията показа още, че е нужен нов набор от лидерски умения, които ще останат изключително важни за съвременното лидерство и занапред. Емоционалната интелигентност се очертава като определяща черта на днешния успешен мениджър, като пандемията извади на преден план и важността на меките умения (soft skills) при лидерите на компаниите.
Подобно на желанието за по-добра адаптивност към новите работни процеси, изводите от проучването показват и „универсален „апетит“ за масово усъвършенстване. Шест от десет анкетирани казват, че дигиталните им умения са се подобрили по време на изолацията, докато други две трети (69%) търсят допълнително усъвършенстване на познанията и уменията си. Някои от тези умения включват дистанционното управление на хора (65%), меките умения (soft skills) (63%) и креативното мислене (55%). Това ускорено придобиване на нови умения по време на пандемията е оценено като много позитивен знак.
Последната тема, която разглежда проучването е за доверието и отговорностите в новия работен свят. Компаниите бяха изправени пред предизвикателството да подкрепят служителите си по време на кризата и в резултат на това доверието в корпорациите се е увеличило. 88% от анкетираните казват, че техният работодател отговаря или надвишава очакванията им за адаптиране към предизвикателствата на пандемията. Но с това засилено доверие, идват и повишени очаквания. Докато бъдещето на труда е колективна отговорност, 80% от служителите смятат, че техният работодател е отговорен за осигуряването на по-добър режим на работа след преразглеждане и възстановяване на нормите, в сравнение със 73%, които казват, че правителството е отговорно. 72% са съгласни, че това е индивидуална отговорност, а 63% вярват, че е в ръцете на профсъюзите.
