До скоро технологиите за виртуална и добавена реалност се считаха за иновация и тепърва навлизаха в различни сфери като забавление, образование, изкуство, наука и пр. За някои от тях обаче те бързо се превърнаха не просто в новост, а в норматив, вдигайки високо летвата на очакванията. Проучванията на пазара сочат, че индустрията ще претърпи драматичен ръст в следващите няколко години и ще се превърне в една от най-бързо развиващите се в световен мащаб.
Несъмнено една от сферите, които са най-силно повлияни от VR и AR технологиите, и на които никога няма да гледаме по същия начин, е тази на видео игрите. Постигнатата разлика в качеството на графиките, възможностите на конзолите и цялостното потребителско изживяване само за последните няколко години е значителна. Истинският gamechanger обаче е именно виртуалната реалност, която промени начина на игра и бъдещето на гейминга.
Първоизточник на съвременните VR шлемове e HMD (head-mounted display) системата The Sword of Damocles. Тя е разработена още през 60-те години на миналия век от американския компютърен специалист Айвън Съдърланд и негови колеги в Масачузетския технологичен институт MIT. Системата показвала опростени графики на базата на движенията и погледа на гледащия, чрез устройство, което се прикрепяло за главата му. Поради размерите и тежестта на механизма, той се спускал с механична ръка от тавана и поради това получил и името си HMD (монтиран на главата дисплей).
Макар да звучи примитивна, тази система е била твърде напредничава за времето си и не достигнала до широко приложение в продължение на десетилетия. Едва в края на миналия век тя намира отражение в разработките на гейминг гигантите Сега и Нинтендо, които се опитват да възродят VR технологията през 90-те години. Техните първи опити обаче също не се увенчават с успех.
Липсващото звено между тези първоначални опити и настоящия вид на системите за виртуална реалност се крие в история, подходяща за холивудски сценарий. През 2010 г. тийнейджърът от Калифорния Палмър Лъки започва да разработва свой прототип на HMD шлем в гаража си. Неговата цел е както да подобри техническите характеристики на устройството (триизмерен образ и широкоъгълен обхват на картината), така и външния вид, размера и теглото на самия шлем. Палмър кръщава прототипа си Rift и стартира кампания в платформата за набиране на финансиране Kickstarter, като първоначално възнамерява прототипът да се продава като сглобяем комплект за виртуална реалност. Проектът му обаче привлича много по-голямо внимание и популярност от очакваното.
Rift успява да събере близо 2,5 милиона долара финансиране, а Лъки създава компанията Oculus. Впечатляващият старт на компанията не остава незабелязан от гигантите в сферата и не след дълго Oculus стават собственост на Facebook след сделка в размер на 3 милиарда долара. Към момента шлемът Oculus Rift е използван от компании като DHL, PokerStars, Osso VR и много други.
Лидерът във видео игрите PlayStation също разработи свой собствен VR сет, който беше представен официално през 2016 г. под кодовото име Project Morpheus. Той също се радва на голям успех и до края на миналата година по официални данни от него са били продадени близо 5 милиона бройки. Въпреки това добрите стари конзоли си остават неизменна част от гейминга, поне докато не бъдат изместени от cloud gaming-a.
Облачните услуги пестят не само пространство, но и пари, а инвестицията в гейминг хардуер не е никак малка. Чрез тях играчите получават достъп до желаната игра от далечни мощни сървъри, а видеото се стриймва в реално време. Необходими са единствено контролери, монитор и разбира се интернет връзка. Тя е от ключово значение, тъй като трябва да е достатъчно стабилна, за да не забавя нито картината, нито действията, подадени от играча. Подобни опити в сферата на cloud gaming в момента правят компании като Google, Amazon и Microsoft. Междувременно обаче PlayStation не се поддават на напрежението и дори наскоро анонсираха предстоящото издаване на най-новия си модел конзоли PS5.
Към момента доста разпространени са и игрите с добавена реалност (augmented reality), които съчетават компютърни графики с елементи от реалния свят. Технологията наподобява VR, но може да бъде достъпна и без необходимостта от специална „екипировка“. Една от първите и до момента най-известни игри с добавена реалност е Pokémon Go.
