Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) обяви резултатите от годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор в България – Барометър 2019 . Анализът, изготвен със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co., се основава на данни от близо 4100 компании и покрива 2017 г., 2018 г., както и прогноза за 2019 г.
Според проучването, през 2018 г. работните места са се увеличили с близо 2 400 или с 9%. Сравнено с 2013 г., ръстът при работните места е 88%. Прогнозите за отминаващата 2019 г. са, че той ще достигне 10%, а общият брой на заетите в сферата ще надхвърли 33 хиляди души.
Междувременно броят на големите компании с над 250 служители се е увеличил с 90% спрямо 2011 г., а броят на експертите в тях, съответно с близо 300%.
Данните сочат, че приходите в сферата са с рекорден ръст от близо 600 милиона лева или 23% през 2018 г. и вече надхвърлят 3 млрд. лева и 2,9% като дял от БВП. Това е и най-високият ръст в историята на софтуерната индустрия. Основен принос за това имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, докато продажбите от вътрешния пазар продължават да отбелязват значително по-малък ръст, като няма признаци тази тенденция да се промени скоро.
„В последните години секторът е във възход, а динамиката на това развитие става все по-осезаема. Ако за достигане на общи приходи от 1 млрд. лева бяха необходими 21 години, то за достигане на 2 млрд. бяха необходими 4, а за 3 млрд. – едва две години. Паралелно с това софтуерният бизнес е и работодател номер едно спрямо размера на възнагражденията и предлага средно 3,5 пъти по-високо заплащане от средното за страната. Коригирано през стандарта на живот[1], средното заплащане надминава значително това във Великобритания и вече изпреварва заплащането в Германия“, каза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.
Българската софтуерна индустрия е изключително привлекателна за чуждите инвеститори като в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании. Приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 г. достигат 2,5 млрд. лева, резултат, с който може да се похвали само софтуерният бранш.
По оценка на CBN, през 2018 г. едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало за бюджета на страната над 24 000 лв. годишно от данъци (ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки), т.е. с повече от две трети над средните стойности за страната. Очаква се, че през 2019 г. софтуерният бизнес ще внесе с поне 150 милиона лева повече за данъци, сравнено с 2018 г. Прогнозираното увеличение на броя на заетите в сферата ще осигури близо 900 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната.
Прогнозите на БАСКОМ с 5-годишен хоризонт са приходите да достигнат 10,3 млрд. лева на годишна база и 7,6% като дял от БВП. Заетите в сектора се очаква да достигнат 60 хиляди човека. Постъпленията в хазната от платени данъци и осигуровки само от страна на софтуерния бизнес ще надхвърлят 1,4 млрд. лева годишно.
Източникът на този оптимизъм е цял комплекс от фактори, които влияят положително за постигането на тези високи показатели. Все повече ключови отрасли се дигитализират – например в медицината с бързи темпове навлиза използването на образна диагностика с изкуствен интелект, в автомобилния сектор – автономните автомобили, в банковия сектор – FinTech и др. В същото време нарастващ брой образователни инициативи излизат от експерименталния цикъл и достигат зряла и продуктивна фаза, а все повече университети увеличават приема за ИТ специалности. Стартира и вълна от преквалификационни програми, включително с европейски средства. Наблюдава се обръщане на тенденцията – от няколко години нетната миграция намалява и все повече българи се завръщат от чужбина, а софтуерният сектор е мощна притегателна сила за професионална реализация. Децентрализацията започва да се случва на практика и все повече компании избират Пловдив, Варна и Бургас за развитие на своята дейност. България се установява трайно в съзнанието на много мениджъри от Западна Европа и САЩ като топ near source дестинация. Не на последно място е и кипящата от живот екосистема за рисково финансиране (angel, seed и VC).
