Подкастите стават все по-популярни сред българите, сочи анкета на Pixelmedia.bg, проведена сред 70 души.
Допитването е направено посредством Google Forms – най-популярната в момента аматьорска платформа за подобен тип изследвания, която позволява пряко наблюдение върху включилите се в него, както и бързо и лесно отчитане на събраните резултати. Анкетата е проведена в периода 03-15 май 2019 г. с хора от разнообразни възрасти, професии, образователни степени и интереси.
За да бъде в удобен за респондентите формат, въпросите са едва 10, но пък достатъчни, за да се направи обективна оценка на начина, по който хората възприемат медиите – и класическите, и новите.
Ето ги и въпросите:
- Знаете ли какво означава подкаст?
- Следите ли определени подкасти или попадате на такива случайно?
- Колко често слушате такива предавания?
- Подкасти на какви теми ви интересуват?
- Какъв тип медия предпочитате?
- Кои според вас са слабостите на традиционните медии?
- Какво би ви накарало да следите регулярно подкаст?
- Вашата възраст е?
- Вашето образование е?
- Живеете в?
В случая основно се търси дали изобщо думата подкаст е позната на хората, които отговарят на анкетата, както и нещо много ключово – дали попадат на такива предавания по случайност или ги търсят целенасочено, защото ги намират за интересни и полезни. След това се търси и честотата на потребление на такива онлайн услуги.
Както вече споменахме, дори и в България има огромно разнообразие от подкасти на всякакви теми, така че е жизненоважно да разберем кои именно теми вълнуват по-голямата част от слушателите и зрителите у нас. Друго, счетено за важно, е отношението към медиите по принцип и какви са препоръките на аудиторията към хората, които създават медийни продукти.
Разковничето в изследването може би е въпросът какво би накарало потребителите да следят даден подкаст редовно. Това дава любопитни отговори както за наблюдателите на българската медийна действителност, така и за бъдещите продуценти, които от тук биха могли да почерпят идеи какво трябва да съдържа (или да не съдържа) тяхната продукция.
Очаквано, накрая има въпроси, свързани с възрастта, образователната степен и местожителството на запитаните, за да стане ясно как варират отговорите на въпросите по-горе при различните социални групи.
Резултатите
Според резултатите, общо 89.9% от запитаните са запознати с термина подкаст. Други 5.8% заявяват, че са чували думата, но не са напълно сигурни какво означава, а останалите 4.3 на сто посочват, не знаят какво е това.
Очевидно е, че повечето хора знаят и вероятно потребяват такъв тип продукции, а много голяма част са чували термина, без да са сигурни или да са разбрали/запомнили какво точно означава. Това показва, че думата подкаст се шири във виртуалното пространство, а сигурно и сред приятелски и професионални разговори и все повече се появява в речника на българина, утвърждавайки своето значение.
Напълно естествено е през 2019 г. все още да има хора, които не са чували тази дума, защото подкастът, макар и вече познат като такъв, не е навлязъл така осезаемо в културата на потребление сред слушателите и зрителите в България.
На въпроса дали попадат случайно на подкасти в мрежата или целенасочено търсят такива и впоследствие следят определени предавания, 35 души отговарят, че са абонирани за конкректни продукции и ги следят редовно. 14 души заявяват, че не следят подкасти, а четирима отговарят, че не гледат такива предавания към настоящия момент. Това е много любопитна тенденция, защото ни показва увеличаващия се брой хора, които намират време за новите медийни и комуникационни канали и избират да се информират и забавляват по по-различен начин от традиционния.
Изключително радостно е, че толкова голям процент от хората съзнателно и регулярно гледат подкасти, и то както чуждестранни, така и български. Това значи, че културата на потребление на хората у нас се променя все повече и повече и се гледат все модерни продукции. Хубаво е също така, че широка популярност имат и родните предавания, като немалка част от запитаните посочват подкасти като „Градски детектив“, „Говори интернет“ и други.
Сред тези от други страни фаворит на публиката е The Joe Rogan Experience. Това е подкаст, създаден от американския комик, актьор, спортен коментатор и телевизионен водещ Джо Роугън. Той стартира на 24 декември 2009 г. През август 2010 г., девет месеца след стартирането си, The Joe Rogan Experience влезе в списъка на топ 100 подкаста в iTunes. От тогава получи още редица награди и признания.
От отговорите на въпроса за честотата на гледане на подкасти става ясно, че доста хора гледат такива редовно. Общо 27.5% са посочили, че това се случва повече от веднъж седмично, 26.1% слушат веднъж седмично, а 20.3% – веднъж месечно. Сред останалите отговори са: „веднъж на няколко месеца“, „веднъж годишно“, „само ако попадна на нещо интересно за мен“ и други, както и „не слушам. Тук също виждаме ярка тенденция към свикване с подкастите като регулярен начин човек да получи повече актуална информация за нещата, които го интересуват, както и да запълни свободното си време с нещо интересно за правене.
Ако действително повече от 70 на сто от респондентите слушат най-малко веднъж в месеца такъв тип продукции, то подкастите имат сериозен потенциал за растеж сред българските потребители и тепърва ще се появяват нови и нови предавания на най-разнообразни теми.
Търсенето определя предлагането, все пак. Без съмнение българските творци и продуценти забелязват засиления интерес на хората у нас да слушат подкасти, така че все повече от тях ще започнат да произвеждат съдържание, удовлетворявщо тези нужди. Това много лесно се вижда и от увеличаващия се брой подкасти в страната, някои от които вече изброихме.
Също така може да се предположи, че веднъж докосналите се до предимствата на подкаста потребители, лесно успяват да се „запалят“ по идеята да следят подобни предавания. В резултат, у тях се развива нужда за последователно потребление на услуга, която засяга личните им интереси.
Един от най-интересните въпроси в анкетата е този, който търси най-вълнуващите за обществеността теми. Впечатление прави, че доста от хората се спират най-вече на технологични предавания. Това не е никак изненадващо, като се има предвид факта, че хората от света на информационните технологии най-често боравят с интернет и първи забелязват новостите там. Очаквано, ръка за ръка с интереса към технологични подкасти върви и този към наука и гейминг.
Забелязва се също засилен интерес към областта на връзките с обществеността и дигиталния маркетинг. По традиция пък господата посочват спортните теми като един от основните си интереси, доста популярни се оказват и комедийните шоута. Други посочени направления за туризъм и пътешествия, култура и лайфстайл, психология и личностно развитие, фитнес и здраве. В единични случаи са посочени и някои по-специфични теми, като например криминалистика и авиация.
Петият въпрос от анкетата цели да разбере какъв тип медия предпочита аудиторията. В зората е била пресата, след това радиото се превръща в голямата любов за мнозина, а в днешно време хората изглеждат най-ангажирани с телевизията. Понякога тя е средство за комуникация, друг път е просто фон по време на семейната вечеря, но, независимо под каква форма, намира своето утвърдено място в ежедневието на гражданите.
Оказва се обаче, че телевизията вече не е най-голямата страст за аудиторията. Както се вижда на графиката по-горе, все повече и повече хора се ориентират към интернет не само за развлечение, а за удовлетворяване на всички възможни информационни нужди. Цели 74.3% от запитаните в проучването са посочили, че предпочитаната от тях медия вече са каналите в интернет и това е нещо, което не може да се отрече – и което е било ясно още преди съществуването на тази анкета.
За всички наблюдатели на медийната действителност в България и по света е очевидно, че медиите тотално се трансформират в нещо много различно от това, което сме свикнали да виждаме и да приемаме. Така например, за медия вече може да се счита и YouTube. При създаването си това беше просто пластформа за споделяне на видео съдържание, но това отдавна вече не е така.
Новите медии разчитат на интернет – те са гъвкави, не поставят рамки, финансови или времеви ограничения и позволяват на потребителя той сам да подрежда дневния ред. Сега вече той може да получава само съдържанието, което желае. И то само тогава, когато го иска.
Въпреки тези бързи и неизбежни промени, телевизията запазва второто си място в сърцето на аудиторията. Като предпочитана медия са я посочили 12.9 от респондентите. Радиото и печатът имат равна аудитория, като 2.9% се спират на този вид комуникация.
Интересни са и другите отговори на въпроса, като място сред тях, разбира се, намират и подкастите. Други хора пък отбелязват, че не се ограничават само до един вид медия и взаимодействат с всички възможни от тях. А на фона на нарастващото влияние на интернет потреблението, няколко души посочват, че са фенове предимно на услуги като оператора HBO, компанията за стрийминг Netflix и други подобни платформи.
Всичко това показва, че онлайн услугите несъмнено се превръщат във водещ фактор при избора на източник на съдържание, но все пак тръпката към традиционните медии остава константна и, вероятно, неизменима. Това е напълно нормално, защото дори и интернет не може да ни даде всичко, а някои от връзките с телевизията, радиото и вестниците са повече емоционални, отколкото практични, и в това няма нищо необичайно.
Друг също важен въпрос е този за слабостите на традиционните медии, според аудиторията. Той е ключов, тъй като ни дава възможността да сравним дали новите и старите медии имат едни и същи недостатъци (и предимства) или пък какви са разликите. Така продуцентите в аудио и визуалните медии например биха могли да имат предвид някои от забележките на слушателите и зрителите, а техните колеги, които се занимават с продукции, насочени към излъчването онлайн, имат възможността да избегнат вече допускани от други грешки.
И така, какво не харесват анкетираните в класическите комуникационни канали? Може би не е изненадващо, че повечето хора посочват като основен проблем цензурата – както обоснована от политическите и бизнес интереси, така и тази, които медиите и журналистите в частност сами предпочитат да си налагат. Много от отговорите в анкетата са свързани с понятия като „автоцензура“, „политически натиск“, „липса на обективност“, „показване само на едната гледна точка“, „лобизъм“, „прикриване на факти“ и други.
Разбира се, ограничаването на свободата на словото е огромен проблем, касаещ пряко качеството ни на живот и България отдавна се слави с лоши показатели в това отношение. Неслучайно страната ни в момента се намира на 111-то място по свобода на словото. Това звучи като сериозно „постижение“, за което някой доста се е потрудил.
Независимо дали става дума за зависимост от политическата конюнктура или за собствените цензуриращи правила на медиите, масовото оплакване на аудиторията е свързано именно със страха, че между политиците, медиите и редовите граждани остават премълчани истини и преувеличени факти в полза на нечии други интереси. Вероятно медиите, не само тези в България, но и по целия свят, се сблъскват основно с проблема на недоверието към тях от страна на хората и най-сериозното предизвикателство е това да убедят, че казват само истината и не служат на силните на деня. Ще отнеме дълги години и много усилия.
Друг често срещан проблем, според потребителите, е комерсиализацията и липсата на обратна връзка с аудиторията. Нормално е зрителите и слушалите да намират за проблем това, че техният глас не се чува или пък че гледната им точка не е потърсена и отразена от медиите. Това е много ценна препоръка към всички, които се занимават с журналистика – обратната връзка е изключително ценна както за изграждането на доверие по трасето потребител-медия, така и за намирането на различни и интересни гледни точки, още новини и т.н. Когато телевизията, радиото, вестникът или уебсайтът показват по-голямо отношение към обществеността от това просто да съобщава факти и да генерира посещения и печалби.
Може би най-свързаният с тази разработка проблем е свързан със „статичността“ на медиите, като голяма част от анкетираните споделят, че традиционните такива изостават от технологичното развитие на планетата. Това вероятно е пресилено твърдение, като се има предвид, че все повече медии предлагат модерни съоръжения за предаване на информация, присъстват осезаемо в интернет и често използват разнообразни технически похвати, за да обогатят програмата си.
Но именно недоволството от линейността на традиционните медии и липсата на възможността потребителят сам да подрежда съдържанието ни показва защо новите платформи са толкова актуални. Преимуществото за неограничено съдържание в уебсайтовете и модерните медии е солидно, без да се ограничава до определен брой печатни страници или ефирно време. В най-добрия случай потребителят може да намери всичко, от което се нуждае, макар и много често от отделни уебсайтове или услуги, но удобно концентрирано на едно място.
Модерните онлайн медии дават възможност слушателят, зрителят или читателят сам да е продуцент, сценарист, репортер, програмен директор и каквото друго пожелае. Най-ценното е, че той сам определя не само какво да гледа, но и кога. Не е нужно да бърза да се прибере вкъщи след работа, за да гледа любимото си предаване или сериал в точен час. Може да си го пусне, когато иска, може да прекъсва, докато слуша, гледа или чете, за да отиде до хладилника, а може също така веднага да си пусне нещо друго, което предизвиква интереса му. Властта за индивидуална подредба и подбор на съдържанието може да бъде наистина опияняваща.
Със следващия, седми въпрос от анкетата, си „идваме на думата“, търсейки какво точно би накарало хората да си пускат редовно подкасти. Отговорите на този любопитен въпрос са добра база за бъдещите продуценти, които биха искали да се развиват със създаването на такива предавания, показвайки им какво е в състояние да задържи интереса на аудиторията за дълго време.
Трябва да се има предвид, че именно поради огромното разнообразие от източници на съдържание през 21 век, потребителят се превръща във все по-критичен и претенциозен субект, чието внимавание вече не е така лесно да се задържи. Ако преди само няколко години той е избирал между няколко телевизионни канала, радиостанции и вестници, сега той има достъп до абсолютно всички медии по земното кълбо, което оперират и в мрежата. Конкуренцията е по-голяма, отколкото човешкият ум би могъл да си представи.
Ето защо подкастът трябва да бъде различен и неповторим, несравним по нищо с останалите както на българския, така и на световния пазар. Това коства много креативност, време и упорит труд. Плодовете на цялото това усилие обаче ще са сладки.
Тук участниците в анкетата са доста единодушни и това също не е изненада, защото, в крайн сметка, всички се стремим към едно и също – интересна, полезна информация, поднесена с необходимия професионализъм. По-голямата част от респондентите недвусмислено посочват, че водещо за тях е интересното съдържание. Това е напълно разбираемо, защото все пак то е водещото при избора на какъвто и да е информационен канал и при всяка форма на култура и изкуство, до която се докосваме.
Масово запитаните казват, че темата е от най-голямо значение и тя трябва да съвпада с техните житйски или професионални интереси. Тя трябва да е грабваща, умело поднесена, без банални и недоказанит теории. Доста хора посочват важността и на гостите, които трябва да са интересни, разнообразни и доказани експерти в областта си.
Впечатление прави също така, че мнозинството от респондентите посочват авторитетът на водещия като ключов фактор за интереса им (или липсата на такъв) към определен подкаст. Във времена, в които много политици, звезди от шоубизнеса, журналисти и други публични личности са били дискредитирани по един или друг начин, доверието между водещия и неговите слушатели и зрители е определящо. Ето защо лице на такова предаване трябва да бъде ерудирана личност, която много добре познава темите, за които говори, чийто образ не е очернен в публичното пространство, и която умее много добре да води дискусия и да предразполага гостите си.
Потребителите търсят също така разнообразие, но някои от тях предпочитат подкаст, който има една определена тема и се коцентрира и специализира именно върху нея. Доста от хората споделят също, че биха гледали (и гледат) редовно предавания, които са забавни и разтоварващи, без да са лековати и комерсиални, и им позволяват да се отпуснат след дългия и напрегнат работен ден.
Те биха оценили също така, ако водещият и гостите им дават различен поглед върху нещата от живота и споделят нови гледни точки, като по този начин разширяват кръгозора на аудиторията си.
Неизбежно е в анкетата да няма и въпроси от по-общ характер, които дават някои ориентировъчни данни за хората, които са взели участие в нея. Така например се търси средната възраст, като се забелязва, че по-голямата част от отговорилите са в диапазона между 18 и 36 години – цели 80%. Други 2.9% са на възраст под 18 години, а 15.7% са над 36-годишна възраст.
Това сочи, че онлайн медиите все още се ползват най-вече от младите хора и тези, наближаващи средната възраст, което, по една или друга причина, изглежда логично.
В анкетата се пита също така каква е приблизителната образователна степен на запитаните потребители. Както се вижда от графиката, 73.9 на сто посочват, че са завършили висше образование, а 26.1% имат средно образование.
Що се отнася до населеното място, 74.3% от участниците посочват, че живеят в столицата, а 14.3% са в голям град (с население над 100 000 души). От малък град са се отбелязали 5.7%, а от село – 1.4%. Също 1.4% са посочили, че живеят в чужбина.
