Като се има предвид скоростта, с която репродуктивните технологии напредват през последните няколко десетилетия, поглеждаме към бъдеще, в което всеки може да има бебе. Щом в настоящия момент могат да се даряват яйцеклетки и сперматозоиди, да се провеждат ранни тестове, които да идентифицират животозастрашаващи и наследствени увреждания при плода и бебета могат да се раждат дори с генетичната информация от трима родители, значи всичко е възможно. И може би изкустените утроби са следващата стъпка.
Учените вече са разбрали как да имитират много от процесите на тялото за техники като инвитро оплождане и дори хормонален контрол на раждаемостта. Но начините, по които майките поддържат плода, са невероятно сложни – и науката все още не е в етап, в който можем да пресъздадем напълно женската утроба. И тъй като на учени се забранява да изучават ембрионите 14 дни след оплождането, това все още е идея, която едва ли ще се осъществи в близко бъдеще.
Засега тази идея е представена в The Stork, вторият епизод на Glimpse – нов Sci-Fi сериал от Futurism Studios.
Това не означава, че изкуствените утроби не са възможни или практични. Те биха могли да имат малко по-различно предназначение от показаното в научно-фантастичните произведения. А именно, че могат да се справят с нарастващия проблем с преждевременното раждане.
Когато се обсъждат “преждевременни” раждания, хората обикновено се позовават на бебета, родени преди 37-та седмица на бременността. Но най-големият риск обхваща бебетата, родени между 22-24 седмица – или това, което се нарича “граница на жизнеспособността”.
През последните години учените са разработили някои интервенции, които правят по-вероятно бебето, родено в този интервал, да оцелее. Но дори и тогава има много по-висок риск новородените да страдат от неврологични проблеми, белодробни заболявания или други ефекти върху техните умове и тела.
Изкуствените утроби биха могли да помогнат.
През 2017 г. изследователи от Филаделфия разкриха работещ прототип на изкуствена утроба. В експериментите системата (която прилича малко на торбичка за фурна) бе доста подробно демонстрирана. Изследователите прехвърлят фетусите в “среда, подобна на утробата” при 110-дневна бременност – еквивалент на човешката граница на жизнеспособност.
В проучването, публикувано миналата година в Nature Communications, изследователите не се отнасят към системите си като “изкуствени утроби”, вероятно защото терминът носи прекалено много тежест и противоречие. “Нашата цел не е да разширим сегашните граници на жизнеспособност, а да предложим възможности за подобрени резултати за онези бебета, които се раждат преждевременно“, пишат учените.
Разбира се, като многобройни (ако не всички) репродуктивни технологии преди нея, “утробата като среда” беше посрещната с резерви. В дните след публикуването на проучването се появи вълна от медийни публикации, изразяващи сериозна загриженост, като повечето от тях поискаха отговор на един и същи въпрос: Колко етично е това? И това ли е краят на естествената бременност?
И, разбира се, има абсолютно легитимни въпроси, свързани с етиката, които трябва да се преодолеят. Остава и въпросът кой решава кои семейства ще имат достъп до тази технология.
