Динозаври може да започнат да се разхождат редом с нас в реалния живот, след като наскоро палеонтологът, вдъхновил създаването на филма „Джурасик парк“, обяви изследователски проект за „връщането“ на древните същества отново към живот. Доктор Джак Хорнър съобщи, че учените са едва на 5 до 10 години от създаването на динозаври в резултат от генно инженерство.
Според съобщение в People, Хорнър работи съвместно с учени от Харвард и Йейл върху най-близките живи роднини на динозаврите с надеждата да ги пресъздаде чрез обратно инженерство. „Разбира се, птиците са динозаври – споделя Хорнър. – Така че ние трябва само да ги „ремонтираме“, за да изглеждат малко повече като динозаври.“
71-годишният палеонтолог коментира, че когато е започнал работа върху филмите за „Джурасик парк“, той е вярвал, че динозаврите биха могли да бъдат „съживени“ по същия начин, както във филма – чрез запазено късче от тяхната ДНК във фосил. През годините оттогава обаче той и неговите колеги са достигнали до по-добро разбиране за разграждането на ДНК във времето и са преценили, че не това е посоката, в която трябва да се движат изследванията. Според Хорнър съвременното пиле и много други съвременни птици са съхранили генетичния код на своите предци динозаврите в своята собствена ДНК. Той вярва, че екипът ще е в състояние да манипулира този код, така че да се обърне обратно еволюционният процес, засилвайки мутации, които ще налагат все повече и повече древните характеристики.
„Динозаврите имат дълги опашки и ръце, но чрез еволюцията те са загубили своите опашки, а техните ръце са се превърнали в криле – обяснява той. – В допълнение техните муцуни са се променили от типа „велосираптор“ в човки.“ Хорнър се надява, че екипът ще намери начин да превключи към обратна промяна и по този начин да се върнат характеристиките на предците.
Хорнър цитира проучване от 2015 г. като доказателство за концепцията си, отбелязвайки че учени от Харвард и Йейл са успели да намерят начин да предизвикат превръщане на главата на птицата в муцуна на динозавър.
„Това, което основно правим, е да отидем в ембриона, който току-що започва да се оформя, и да използваме някои генетични маркери, за да определим кога се „включват“ и кога се „изключват“ определени гени – твърди той. – Определяйки кога да се „включи“ даден ген, ние можем да направим така, че да се развие опашка. И в същото време трябва да „поправим“ този ген, така че той да не предизвика спиране на растежа на опашката.“
Хорнър е твърдо убеден, че подобие на това, което той нарича „пилезавър“ ще ходи по земята най-много до 10 години. „Можем да направим птица със зъби и можем да променим устата й – твърди той. – Реално крилете и ръцете не са толкова трудни. Убеден съм, че ще можем да направим това скоро.“
Проектът обаче не е лека задача и според думите на Хорнър опашката е доста сериозен проект. „Но от друга страна, напоследък успяхме да направим някои неща, които ни дадоха надежда, че това няма да отнеме много време“, заключава той.
