Шведската инициатива, свързана с приложение на големите данни (BigData@Chalmers) във всичките осем приоритетни научни области на Технологичния университет Чалмърс, може и трябва да бъде приложенa и в България при реализирането на проекта GATE – Big Data for Smart Society. Това беше основното послание на Греам Кемп, професор в Департамента по компютърни науки и инженерство на Технологичния университет Чалмърс, Швеция, който има богата експертиза в обработката и анализа на големи данни и тясна специализация в машинното обучение (machine learning).
Проектът GATE, финансиран по мярката “Teaming” на програма Хоризонт 2020 на ЕС, цели да подготви изграждането на Център за върхови постижения в областта на големите данни. Екипът на проекта GATE организира в София ТехПарк двудневен семинар за определяне на основните приоритети на научноизследователската дейност и пилотни приложни проекти, които да залегнат в бизнес-плана на бъдещия център за върхови постижения. Той ще свързва и обединява в единна устойчива екосистема всички заинтересовани от големите данни – университети, централна и местна администрация, индустрия, общество. Проектът е инициатива на Факултета по математика и информатика към Софийския университет “Св. Кл. Охридски” и се изпълнява в сътрудничество с Факултета по физика и Научноизследователския център на СУ и в партньорство с Техническия университет „Чалмърс” и „Индустриални Технологии Чалмърс”, Швеция, уточни проф. Силвия Илиева от СУ.
Участниците в семинара бяха приветствани онлайн от Едуард Къри, вицепрезидент на Асоциацията за големи данни (Big Data Value Association) – неправителствена организация с основна задача да подпомага повишаването на конкурентоспособността на европейските компании с иновации, основани на големи данни. Той подкрепи проекта GATE в контекста на мисията му за изграждане на първия в източна Европа център за големи данни.
В продължение на два дни в поредица от срещи с представители на академичната и изследователската общност, държавната и общинската администрация, неправителствени и бизнес организации бяха идентифицирани основните очаквания от бъдещия Център за върхови постижения в областта на големите данни.
Според представителите на академичната общност центърът трябва да съсредоточи усилията си за решаване на проблемите в областта на интелигентните градове и да подпомогне изграждането на удобен за обикновения гражданин град на бъдещето. „София е единственият град в България със стратегия за интелигентна специализация, добри финансови ресурси, които трябва да бъдат използвани за превръщането му в град на бъдещето, но и с големи проблеми в транспорта, градската мобилност, здравеопазването и екологията“, заяви проф. Румен Николов от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Той поясни, че ако в реално време се събират и използват GPS данните от смартфоните на всеки гражданин на София, те могат да послужат за решаването на някои от най-наболелите проблеми като например придвижването в градската среда. Основните предизвикателства пред цифровата трансформация обаче са три –липсата на умения, на специалисти и финансов ресурс, а експертизата на GATE може да помогне за преодоляването им, категоричен бе професорът.
Бъдещият Център за върхови постижения може да донесе висока добавена стойност не само за гражданите, но и за фирмите. Ако събраните до момента от бизнеса данни се обработят и използват рационално, ще бъдат решени проблеми като липсата на връзка между индустрията и академичната общност.
„България има успехи, но все още недостатъчно добри традиции при работата с т.нар. „отворени данни“. Страната ни трябва да направи още много, за да заработи електронното управление, подчерта доц. Антон Герунов от Стопанския факултет на Софийския университет, доскоро експерт в Министерския съвет. Той изтъкна, че предстои процес на разширяване на отворения достъп до съхраняваните от държавната администрация данни. Свързването на отворените данни и интегрирането им с правителствените данни е следваща фаза, в която предстои да се навлезе. Интегрирането на данните на централната и местните администрации и на неправителствения сектор, а в последствие и свързването им със социални данни е ключов фактор за навременното и информирано взимане на решения в полза на обществото, обясни доц. Герунов. Той посочи, че някои институции, като например Столична община, ограничават отворените данни с аргумента за защита на правото върху интелектуалната собственост. Други администрации обаче – министерства, държавни агенции и общини – предоставят отворен достъп до събраните от тях данни. В момента са налице действащи проекти, в които с анализа на големите данни и приемането на адекватни решения въз основа на този анализ, се променя обликът на градовете. Примери за такива проекти в София са интелигентното управление на уличния трафик, както и редица проекти за мониторинг на чистотата на атмосферния въздух, заяви доц. Герунов и обобщи, че всичко опира до желанието на администрацията да работи прозрачно и в интерес на гражданите.
По време на дискусията беше обсъден и пилотен проект в областта на електронното здравеопазване. Беше подчертано, че предстои изграждането на единна система, която ще интегрира действащите системи в болниците, аптеките, Министерството на здравеопазването и НЗОК. Предвид големия обем от данни, който при това ще се доставя от разнородни източници, бъдещият Център за върхови постижения би изиграл ключова роля за предоставяне на нови аналитични подходи и методи, с което да се подобри качеството на здравните услуги за пациентите. Всичко това, обаче трябва да стане при спазването на новата регулация за защита на личните данни на Европейската комисия.
Управлението на водите и предпазването от наводнения е конкретен проблем, върху който могат да се съсредоточат научните изследвания на Центъра, посочи Илия Кръстев, представител на SAP за България. Като потенциални заинтересовани страни бяха посочени Министерството на околната среда и водите, общините и Министерството на икономиката.
Обсъдени бяха и очакваните ползи от бъдещия център в областта на енергийната ефективност и зелената енергия, образованието и транспорта.
В идентифицирането на проблемите в индустрията се включиха представители на Българска търговско-промишлена палата – Наталия Дичева и Марияна Танчева. Те представиха водещите икономически сектори в страната, които биха имали конкретни ползи от извършването на аналитична обработка върху техните данни.
