Едно възможно обяснение на парадокса на Ферми

Представете си едва проходило малко дете, оставено само в стая, пълна с оръжия – заредени пистолети, пушки, ръчни гранати и всевъзможни други смъртоносни неща. Какви са шансовете то да оцелее дори един ден като имаме предвид навика на децата да пипат и да си играят с всичко, което намерят? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден. Той може също да се окаже и отговор на популярния сред космолозите парадокс, известен като Парадокса на Ферми.

За незапознатите, той може накратко да бъде сведен до въпроса: Защо все още не сме срещнали извънземни същества, въпреки че в космоса има милиарди звездни системи и съответно вероятността на много от тях да има живот е голяма? Тази загадка става още по-актуална днес, в светлината на откриването на хиляди екзопланети през последните години. Щом планетите извън Слънчевата система са толкова често срещано явление и толкова много от тях са в обитаемата зона на своите звезди, значи и зараждането на живота би трябвало да е широко разпространено явление. Но до сега не само не сме срещнали прословутите зелени човечета, а и не сме видяли следи от тях.

Парадоксат носи името на бележития физик Енрико Ферми, въпреки че според някои източници всъщност той не е негов автор. Това обаче не пречи въпросът да човърка любопитството на поколения учени и фантастий. През годините са предлагани множество възможни решения на този въпрос – от логичното допускане, че щом не сме ги виждали, значи извънземни не съществуват, до някои доста екзотични предположения. Например, че живеем в симулация или че се намираме в космически зоопарк, в който извънземните могат да ни виждат, но ние тях – не.

Сега да се върнем на хипотезата за детето, затворено в стая, пълна със смъртоносни оръжия. Вероятността то да оцелее с всички тях е почти нулева. Просто все някога ще дръпне щифта на някоя ръчна граната или спусъка на пистолет. Е, според някои критици, включително и редица бележити учени, днес човечеството се намира в сходна ситуация, благодарение на собствения си научен прогрес.

Мнозина твърдят например, че ние се намираме на прага на създаването на изкуствен интелект – събитие, което безпокои мнозина включително популярния физик Стивън Хокинг и визионерa – предприемач Илън Мъск.

В Големия адронен колайдер (LHC – Large Hadron Collider) край Женева пък учените създават нови частици. А преди неговия старт физик от Хавай се опита да осъди иинститута CERN, управляващ ускорителя, заради опасността съоръжението да предизвика края на света, създавайки потенциално опасни частици като черни дупки или стрейнджлети. Това, разбира се, не се е случило. В различни страни по света обаче вече се подготвя създаването на нови, още по-мощни ускорители на частици.

Нанотехнологиите също се развиват с бързи темпове, а някои свързват с тях друг апокалиптичен сценарий, наречен Grey Goo, при който нанороботи излезли от контрол, биха могли да асимилират цялата планета.

Добавете към това ядрените оръжия, климатичните промени, генетиката и редица други заплахи, свързани с научния прогрес и ще разберете защо според мнозина научният прогрес вече достига точката, от която няма връщане назад. Или с други думи – човешката цивилизация може би е в ситуация, сравнима с тази на малко дете, разхождащо се из стая със смъртоносни оръжия и също като него е обхваната от любопитство да ги изпробва.

Налага се въпросът: ако някъде там има разумни видове, дали те сега или в миналото не са се сблъскали със същия проблем – достигайки етап на развитие, в който неминуемо да бъдат унищожени от собствените си технологии. И дали изобщо една разумна цивилизация е способна да ограничи сама своето развитие, за да избегне подобна участ. В този ред на мисли и отговорът на Парадокса на Ферми може да бъде дефиниран накратко така: “Всяка разумна цивилизация рано или късно достига етап на технологично развитие, който ще доведе до нейното самоунищожение и съответно е малко вероятно две такива цивилизации да се засекат във времето и пространството.”.

Александър Александров

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *