“Ако преди двадесетина години, когато още работех в София, някой ми беше казал, че ще влезем в ЕС и че България и другите страни от ЦИЕ ще бъдат двигател на растежа и остров на стабилността за инвестициите в развиращите се пазари, щях да го пратя на психиатър. Днес от задния двор на Европа, ЦИЕ е напълно преобразена територия.“ Това коментира Любомир Митов, главен икономист на УниКредит за ЦИЕ по време на кръгла маса „Устойчиво финансиране в ЦИЕ: еврофондовете като средство за иновации“ по време на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, 11-12 май, Лондон. Тази година срещата отбелязва 25 години от основаването на ЕБВР.
Според икономиста стремежът на страните от ЦИЕ да влязат в ЕС е бил най-важният източник на реформи в тези държави през последния четвърт век. „Реформите имаха висока, включително и социална цена. Но в този процес страните от ЕС показаха висока солидарност в две посоки – те предоставиха сътрудничество и финансиране, с което бяха извършени реформите.“, каза Митов.
„Еврофондовете не могат да заместят намаления поток от преки чуждестранни инвестиции. Те са допълнение, с което се подкрепя изграждането на инфраструктурата на една страна, така че тя да стане по-привлекателна за чуждестранните инвеститори“, смята икономистът.
Според друг участник в кръглата маса Паоло Боцоло, ръководител „Проектно финансиране за Австрия и ЦИЕ“ на УниКредит, едно от предизвикателствата при еврофондовете е, че днес има 30-40-50 различни видове програми на ЕС, особено за малките и средни предприятия, и всяка програма има различни критерии. Така понякога се налага един проект да се раздели на по-малки и да се мине по процес на кандидатстване по различни програми за част от този проект. „Улеснение ще е да имаме 10 по-добре структурирани програми“, смята Боцоло. Той отбеляза, че банките имат капацитета да съдействат на малкия и среден бизнес с изпълнението на критериите при кандидатстване за еврофондовете.
„Качеството на човешкия капитал и качеството на инвестициите са основното предизвикателство за страните от ЦИЕ в следващите 15-20 години в допълнение с подобрението на инфраструктурата и съдебната реформа”, допълни Любомир Митов. Според него най-важното е да се направят промени и подобрения в сферата на образованието, така че да има достатъчно подготвени хора, които да могат да работят с новите технологии.