Европейската космическа агенция ESA и американската NASA проведоха съвместни изпитания на „междупланетен интернет“ – технология за предаване на данни между различни космически апарати, които още сега формират възлите на бъдещата мрежа.
На първия етап от тестовете, от борда на МКС командирът на 33-я екипаж Санита Уилямс е управлявала намиращ се на Земята роувър. Той е сглобен от конструктора Lego и се е намирал в Европейския център за управление на космическите полети на територията на Германия.
В експеримента е отработвана схемата за управление на новите марсоходи от орбитата на Марс. NASA планира да отправи към Марс пилотирана мисия, в хода на която астронавтите няма да кацат на планетата. Екипажът ще се ограничи с дистанционно изследване на Марс. За разлика от операторите на Земята, той ще може да управлява намираща се на повърхността на Червената планета техника на практика в реално време.
В основата на космическите телекомуникации лежи постоянно усъвършенстваният протокол DTN (Disruption/Delay-Tolerant Networking). Самият термин и базовата архитектура бяха предложени през 2002 г, макар отделни идеи за подобна маршрутизация да са изказвани още от 70-те години на миналия век.
DTN работи върху протокола BP (Bundle Protocol), по същия начин, както TCP използва механизмите на IP. За разлика от IP, BP е предназначен за ограничени по време сеанси за връзка между възлите на мрежата. Предаваните данни се натрупват при приемащата страна (например спътник) и се запазват до момента на успешното им предаване на следващия възел.
Първото практическо приложение на протокола DTN е предаването на снимки от кометата 9P/Tempel от сондата Deep Impact през 2005 г на разстояние 133 млн км.
Ключовите особености на протокола се заключават в неговата голяма устойчивост към разпадане на връзката и по-добра защитеност срещу смущения. Текущите разработки обаче все още не са съвършени. Например, сега сеансът за връзка с Curiosity може да бъде прекъснат по множество различни причини, а слънчевите изригвания както и преди водят до загуба на предавани данни.
Това създава необходимост от повторно изпращане на събраните сведения към Земята, което увеличава времето за сеанса, негативно се отразява на енергийните ресурси на марсохода и забавя изпълнението на мисията.
Загубата на пакети данни в управляващите команди може да завърши с катастрофа. Повторното изпращане увеличава и без това голямото закъснение и това води до нарастване на възможността за грешка на оператора. Предишният марсоход Opportunity заседна в пясъчна дюна за една седмица.
Curiosity е снабден с антена за директна връзка със Земята, но в основен режим данните се ретранслират чрез спътниците Mars Reconnaissance Orbiter и Mars Odyssey.
За NASA работата над DTN е част от съвместния проект SCaN (Space Communication and Navigation Program). Неговата задача е да се обединят и стандартизират различните телекомуникационни разработки в областта на космическата връзка, за да се намалят разходите при изпълнение на следващите мисии.