Днес в България стана факт първото мащабно ограничаване на достъпа до редица интернет сайтове, които според Държавната комисия по хазарта и Софийския районен съд нарушават българското законодателство.
Става въпрос за списък от 22 интернет сайта за спортни залагания, които включват някои от най-известните и престижни компании, спонсори на редица футболни отбори и големи рекламодатели в целия Европейски съюз.
Оставяйки на страна за сега всички подробности около самия закон, който тълкува онлайн залаганията, и начинът на прилагането му, трябва да отбележим, че това е първият случай в историята на България, когато държавните органи, посредством интернет-провайдерите цензурират цяла група сайтове наведнъж.
Няма как да не оприличим този начин на действие на властите на нещата, които от години се случват в страни като Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Сирия и т.н.
Подобна ножица играе за първи път на територията на Европейския съюз и днес ние се превърнахме в единствената страна, ограничила по такъв начин част от интернет пространството.
Опасният прецедент доказва основателните притеснения на редица противници на ограничителни нормативни уредби и АКТА, чрез които държава, член на Европейския съюз може да започне да спира достъпа до един или друг сайт в мрежата.
Зад сайтовете, цензурарани днес, всъщност стоят огромни компании, които от години инвестират и в България, посредством реклама и спонсорство на различни спортни събития, а в останалите европейски държави спонсорират някои от най-популярните футболни отбори като Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Реал Мадрид, Барселона, Милан и др.
Проблемът е наистина сериозен и въпреки че надали засегнатите ще са много, на фона на всички интернет потребители в страната, това е опасен прецедент, който може да е само началото на редица подобни действия.
В момента обаче той води и до финансови загуби за потребителите, които имат депозирани пари в 22-те букмейкърски къщи, чиито сайтове са „заглушени” и на практика не могат да получат достъп до сайтовете – не за да залагат, а да изтеглят вече депозираните пари.
Непременно трябва да отбележим обаче, че както всичко в интернет и тук подобна забрана е врата в полето. По-добре техническите подготвени потребители вече намериха редица начини за достъп до сайтовете, но ако това е нормалното ползване на интренет в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Сирия, то приемливо ли е това в България през 2013-а година?
А какъв всъщност е законовият проблем:
Бизнесът с онлайн залаганията в последно време нашумя в цял свят и само в България е свързан със стотици милиони левове, а световен мащаб надхвърля милиарди. Именно това поражда и сериозния интерес към облагането му с данъци. Проблемът е, че се изисква лиценз от букмейкърските къщи, които всъщност имат валидни регистрации в страните, в която се намира техния офис – най-често офшорни зони, но и страни в Европа като Великобритания, Германия, Франция.
Именно там те плащат данъците си и са законово уредени и регистрирани. Световната мрежа дава възможност за тяхното „дистанционно” използване, но по своето естество то е равно на това да се обадите на свой роднина в чужбина и да го помолите да заложи вместо вас. И тук се получава сблъсъкът. България вече изисква регистрация, а голяма част от сайтовете нямат ресурс да лицензират свое дружество във всяка страна. И докато в други европейски държави продължават да работят, то у нас попадат под ударите на закона и цензура от държавата.
Нещо повече – два от най-големите играчи на пазара, все пак са подали искания за издаване на лиценз в нашата страна, но легализирането им не може да стартира вече повече от година, тъй като самият регулатор – Държавната комисия – все още не е изготвила необходимите за целта наредби в закона.
От положението в момента на практика губят всички – от държавата, която не получава нищо от данъци, през самите сайтове за залагания, които са големи рекламодатели и по един или друг начин наливат пари в икономиката ни, та до крайните потребители, които вече нямат възможност да използват сайтовете, в които имат регистрации.