Изследователи от Токийския университет се опитват да променят принципите на взаимодействие между човека и компютъра. Задачата на японците е да превърнат обектите около нас в прости понятни интерфейси за управление на компютъра. В някои неща успяват.
Създателите на технологията са си поставили две основни задачи. Първо, те искат да принудят човечеството да се откаже от камарата ненужни устройства, които човек не само трябва да носи със себе си, но и да зарежда. Второ, те считат, че времената, когато човек се е адаптирал според интерфейсите, трябва да останат в миналото. В бъдещата повсеместна допълнена реалност именно компютърът ще се учи да разпознава човешките жестове.
Технически това се реализира по следния начин. В помещението се поставя камера, проектор и акустична система. С помощта на камерата системата разпознава жестовете на потребителя, проекторът отговаря за възпроизвеждането на интерфейса върху избрания обект, а звуковата система помага на потребителя правилно да локализира звука в пространството.
Презентацията на подобна технология се състоя на изложението Digital Contents Expo – 2011, където създателите на системата за повсеместна допълнена реалност показаха, как с един банан може да се правят телефонни обаждания или кутия за пици става лаптоп със сензорен интерфейс.
Разбира се, технологията все още е далеч от съвършенството и даже няма официално название – самите разработчици я наричат Device-free Ubiquitous Augumented Reality System. Но подобни системи са реални за създаване и ни очакват в недалечното бъдеще.
