BESCO със становище по проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Публикуваме становището на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) без редакторска намеса:

“Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява сериозна загриженост относно фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 г., която предвижда повишаване на данъци и осигурителни тежести, включително увеличение на данъка върху дивидентите.

Категорично се противопоставяме на предлаганото увеличение на данъка върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишаването на максималния осигурителен доход. Тези мерки ще увеличат разходите за труд, ще намалят реалните доходи на предприемачите и висококвалифицираните специалисти и ще тласнат още повече хора към алтернативни форми на заетост или емиграция. Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската икономика, да задушат инвестициите и предприемачеството и да задълбочат разделението между формалния и неформалния сектор. Вместо това България има нужда от структурни реформи, които да увеличат ефективността на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да гарантират предвидимост.

Подобни решения не адресират структурните проблеми, а само задълбочават недоверието между бизнеса и държавата. Вместо повишаване на данъци и осигуровки, България трябва да заложи на реформи, които насърчават инвестициите, повишават ефективността на публичните разходи и изграждат стабилна икономическа перспектива.

1. Повишаването на осигуровки и данъци не е решение на структурните проблеми

Основните дефицити на българската икономика са системни, а не фискални:

липсана инфраструктурна обезпеченост (електричество, вода, индустриални зони);
нискаефективност на администрацията и липса на дигитализация;
демографскисрив и тежък недостиг на кадри;
непредвидимостна регулациите и недоверие в съдебната система;
слабаотчетност на публичните институции.

В такава среда повишаването на данъците и осигуровките ще има обратен ефект – ще тласне бизнеса към сивия сектор, ще намали инвестициите и ще обезкуражи иновациите.

2. Вдигането на данъка върху дивидентите е икономически неоправдано

Данъкът върху дивидента засяга именно инвеститорите, акционерите и хората, които влагат капитал в икономиката, а не оперативните собственици на фирми.

През 2024 г. приходите от този данък са едва 126 млн. лв., докато бюджетният дефицит надхвърля 20 млрд. лв. – разлика, която ясно показва, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален, а щетите – значителни.

Очакваните резултати от увеличението са:

спадна активността на капиталовия пазар;
изтегляне на инвестиции към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта – 0% данък дивидент);
стимулиза укриване на доходи и прехвърляне на печалби;
демотивацияна малките инвеститори.

Решението не е във „вдигане на проценти“, а в разширяване на икономическата база чрез растеж, доверие и реформи.

3. България има нужда от ясна икономическа визия

България трябва да определи посоката на своята икономическа политика:

дабъде водещ технологичен център в региона;
даразвие производство с висока добавена стойност;
даизгради данъчно конкурентна и предвидима среда за инвеститори;
да се преориентира стратегически към секторите на иновациите и отбраната, където имаме реален потенциал за растеж и експорт.

4. Конструктивни предложения за балансиран бюджет и икономически растеж

Предлагаме и пакет от мерки, които могат да осигурят реални приходи и по-висока ефективност на публичните финанси, без да се посяга на данъчната конкурентоспособност:

Инвестиции и капиталов пазар

Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, така че да се насърчи реална инвестиционна активност и дългосрочна доходност.
Частично раздържавяване (миноритани дялове) на държавни компании през фондовата борсата с цел въвеждане на корпоративно управление, прозрачност и привличане на частен капитал.
Активиране на R&D стимули и стимули за насърчаване на ангелското инвестиране
Осигуряване на административен капацитет и независимост на органа по скрининг на инвестициите, който да гарантира предвидимост и защита на стратегическия интерес на държавата, без да се възпрепятстват чуждитеинвестиции с висока добавена стойност и гарантиран произход.

Фискална и данъчна рамка

Актуализация на данъчните оценки – въвеждане на реалистични стойности за облагане на имоти, без допълнително повишаване на данъчните ставки.

Премахване на автоматичните индексациипри разходи и социални плащания, за да се запази контролът върху публичните разходи.

Отпадане на изискванията за СУПТО, които възпрепятстват иновациите и увеличават административната тежест за компаниите.

Приходи и ефективност

Облагане на хазарта – въвеждане на 20% данък върху всички залози или алтернативно 30% върху разликата между залозите и печалбите.

Предоговаряне на концесионните такси за избрани сектори с висок ресурсен потенциал и концесии за инвестиции в инфраструктура.

Диференцирана ТОЛ система по вид пътища и превозни средства – с по-висока ефективност и справедливост в събираемостта.
Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на допълнителен частен капитал в икономиката.

Реформи и заетост

Освобождаване на трудов ресурс от държавната администрация към частния сектор чрез програми за преквалификация с участието на бизнеса.

Дигитализацияна ключови процеси – доизграждане на дигиталната платформа за издаване на сини карти и разрешения за пребиваване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на дигитален портфейл и др.
Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния сектор – чрез стимули за съвместни производства и публично-частни партньорства.

BESCO призовава правителството и парламента да започнат реален диалог с предприемаческите и работодателски организации преди окончателното приемане на бюджета. Необходима е дългосрочна фискална рамка (2026–2030), гарантираща предвидимост на данъчната система, стабилност на корпоративния и дивидентния данък и реформи, насочени към растеж, а не към административно балансиране на дефицита.

България не може да си позволи да загуби голямото си конкурентно предимство – предвидимата, ниска и честна данъчна среда. Повишаването на данъци и осигуровки ще подкопае доверието и ще спре предприемаческия импулс. Реформите, които предлагаме, са реалистични, изпълними и ориентирани към икономика на растежа, иновациите и инвестициите. Само чрез сътрудничество между държавата и бизнеса България може да постигне устойчив фискален баланс и реален просперитет.”