Тази седмица и двата български отбора спечелиха медали от Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2023. В конкуренция от 45 отбора родните ученици до 17 години премериха знания и умения по физика, химия и биология и завоюваха отборни сребърни и бронзови отличия. Домакин на надпреварата бе Латвия, където участваха състезатели от 22 държави.
Българският отбор, спечелил среброто е в състав Лора Лукманова (физика) (СМГ), Стоян Добрев (химия) (НПМГ) и Александър Владимиров (биология) (НПМГ).
С бронзови отличия се окичиха: Рая Шикова (физика) (ПМГ, Габрово), Стефан Спасов (химия) (СМГ) и Александра Николова (биология) (ППМГ, Бургас).
Техни ръководители на турнира бяха д-р Христина Андреева (физика, координатор за България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по електроника на БАН), д-р Калина Пачеджиева (биология, СУ „Св. Климент Охридски“) и Владимир Цветков (химия, ЧСУЧП „Абрахам Линкълн“).
Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2023 се проведе от 29 април до 6 май 2023 г. в столицата на Латвия Рига. Олимпиадата е наследник на Олимпиадата по природни науки на Европейския съюз, с проведени досега 19 издания в различни европейски държави. През настоящата година участваха 45 отбора – по два отбора от 22 държави-членки на Европейския съюз, както и един гостуващ отбор от Украйна. Съгласно регламента на олимпиадата, всеки отбор се състои от по трима ученици на възраст не повече от 17 години. Учениците от нашите отбори са класирани за участие въз основа на националните олимпиади по химия и биология и на националното Есенно състезание по физика, което спомага за успешното решаване на комплексните мулти- и интер-дисциплинарни изследователски задачи, които се дават на EOES.
В задачите от първия състезателен ден учениците решаваха задачи, вдъхновени от предстоящия през лятото фестивал на песните и танците на Латвия. Те изследваха калоричността на различни храни, как енергията от храната достига до мускулите, за да можем да танцуваме, и анализираха ролята на ензимите в мускулния метаболизъм. Освен това, описваха и създаваха източници на звук и резонатори като модел на ларинкс и устна кухина, за симулация на гласни звукове, с което симулираха възпроизводството на човешка реч и нейното разпознаване. Във втория тур задачите бяха посветени на възможностите на високотехнологични парникови съоръжения за хидропонно отглеждане на краставици. Изследванията при тази задача бяха насочени към определяне на параметрите на водата и подхранващия разтвор, изследване на движението на водата в растенията, моделиране на хидропонната система и изследване на нейните параметри за отглеждане на краставици по възможно най-ефективен начин.
