Малки размери, интересен дизайн, повече мегапиксели… Това са основните фактори, с които фирмите-производителки на цифрови фотоапарати се стараят да привличат клиентите си. В тази задъхана мегапикселна надпревара обаче на заден план останаха обективите. А качественият обектив е много по-добра гаранция за хубава снимка, отколкото един-два мегапиксела повече или по-малко.
От какво всъщност зависи получаването на качествени снимки? Основно от две неща – от съотношението между големината на матрицата и броя на мегапикселите и от добрата оптика. В първия случай зависимостта е проста – колкото е по-голяма матрицата, толкова по-качествено е изображението при една и съща резолюция. С обективите обаче нещата са по-сложни.
Често се случва търговците да подчертават пред купувача-любител, че апаратът, който разглежда има обектив на Carl Zeiss или Leica и затова си заслужава парите. Само по себе си обаче името на производителя на лещите не е гаранция за нищо, особено при евтините компактни фотоапарати.
За да се постигне оптимален резултат при снимането, обективът трябва да бъде съобразен с нуждите на фотографа. Затова първото, което трябва да се има предвид е фокусното разстояние, което в повечето случай е изписано около предната леща на обектива. По отношение на него обективите се разделят на три вида – широкоъгълни, нормални и телефокусни.
Обективите с фокусно разстояние до 50 мм се наричат широкоъгълни. В тази група влизат и т.нар. “свръхширокоъгълни” обективи с фокусно разстояние до 20 мм включително, както и т.нар. обективи “рибешко око”, обхващащи 180 градуса зрителен ъгъл. Широкоъгълните обективи са подходящи за снимане на големи предмети или сцени отблизо, когато фотографът няма възможност да се дръпне назад. Широкоъгълните обективи имат и предимства и недостатъци. Основното предимство е възможността за снимане с голяма дълбочина на рязкост. Ако например трябва да се снимат много хора, разположени на преден и заден план, единствената възможност всички те да бъдат на фокус е използването на широкоъгълен обектив.
Най-важният недостатък на широкоъгълните обективи е изкривяването на линиите и перспективата. Понякога предметите изглеждат много по-отдалечени, отколкото са в действителност, ако снимката е правена с широкоъгълен обектив. Ако пък сме в подножието на небостъргач и насочим фотоапарата нагоре, за да го снимаме, линиите на сградата ще изглеждат наклонени, сякаш се събират някъде в далечината. Естествено само от фотографа зависи този “дефект” да бъде превърнат в ефект.
В 35-милиметровия формат нормалните обективи са с фокусно разстояние от 50 до 55 мм. Зрителният им ъгъл е около 45 градуса, което ги прави доста близки до окото. Тези обективи са подходящи за снимане на всякакво разстояние, с изключение на много близки обекти. Снимките изглеждат приблизително така, както виждаме сцените с очите си, което ги прави особено подходящи за “снимки за спомен”.
Телефокусните обективи са с фокусно разстояние над 60 мм и могат да достигнат до 2000 мм. Подходящи са за снимане на отдалечени обекти в едър план. С телеобективи се правят и любимите на всички портрети с дефокусиран фон. Малкият им зрителен ъгъл – 12 градуса при 200 мм и 4 градуса при 600 мм – позволява от кадъра да бъдат отстранени ненужни отвличащи вниманието елементи. В сравнение с широкоъгълните телеобективите имат много малка дълбочина на рязкост, а предметите на снимките изглеждат приближени един към друг.
За снимане на обекти на изключително близки разстояния (сантиметри и милиметри) са необходими т.нар. макрообективи. Повечето вариообективи, които са проектирани да снимат в макрорежим, могат да пресъздадат обекта на снимката в мащаб от 1:4 до 1:3 от естествения му размер. Истинските макрообективи обаче трябва да могат да представят обекта с увеличение 0,5х до 1х, или с други думи – от половината до цялата му естествена големина. Макрообективите се използват предимно за снимане на много малки обекти – традиционният пример представлява снимка на пчела, кацнала на цвете. С тях обаче могат да се снимат и други предмети на различни разстояния.
Друг интересен вид обективи са огледалните (рефлексни или катадиоптрични) обективи. Те спадат към групата на телефокусните обективи. Разликата е, че са с много по-компактни размери. Това се дължи на особената им конструкция – лещите в тялото на обектива са по-малко отколкото при обикновените телефокусни обективи. Вместо много лещи, в тялото е поставена система от две огледала, които “нагъват” светлината и позволяват голямо увеличение въпреки малкия размер. Това обаче става за сметка на качеството на изображението. Друг проблем е, че огледалните обективи работят с много малка бленда f/8, което затруднява снимането при високи скорости на затвора.
При определянето на “дължината” на обектива не трябва да се забравя кроп-факторът. Той представлява отношението между големината на матрицата и 35 милиметровия филм. За да получим фокусното разстояние на обектива след като го сложим на цифров фотоапарат, трябва да умножим реалното фокусно разстояние по кроп-фактора на фотоапарата. Така ако сложим 15мм обектив на тяло с 1,6 кроп-фактор, обективът се удължава до 24мм и излиза от групата на свръхширокоъгълните. По същия начин можем да изчислим, че 50 милиметровият нормален обектив се превръща в 80 милиметров телефокусен обектив и т.н.
Всичко казано до тук се отнася предимно за DSLR-апаратите. При компактните фотоапарати кроп-факторът се използва за създаване на обективи със голямо увеличение и много малки размери. Тяхното фокусно разстояние обикновено се отбелязва в еквивалент на 35 милиметровия формат.
При избора на обективи освен за фокусното разстояние трябва да се мисли и за големината на блендата (диафрагмата). Тя също се отбелязва при предната леща на обектива, като в случая има обратно пропорционална зависимост – колкото е по-малко изписаното число, толкова е по-голяма блендата. Колкото по-голяма е диафрагмата, толкова повече светлина достига до матрицата на фотоапарата за единица време. Така наречените “бързи” обективи имат точно това предимство, което позволява използването на по-високи скорости на затвора. Това е особено важно, когато светлинните условия са лоши, а искаме да избегнем използването на светкавица. При всички случаи е добре при покупка на обектив или компактна камера да се търси вариант с възможно най-голяма бленда – например 1.4, 1.8, 2.8 и т.н. Това обаче води до чувствително повишаване на цената.
Трябва да подчертаем обаче, че изображения с максимална острота се получават при средни бленди, а именно между f/8 и f/11, без значение какъв е обективът. Затова обективите с малки бленди (f/3.5, f/4, f/5.6, f/8 и т.н.) не бива да бъдат “отписвани”, особено ако търсим високо качество на снимките, а не просто висока скорост.
Обективите могат да се разделят също на такива с постоянно фокусно разстояние (твърди) и такива с променливо фокусно разстояние (вариообективи). И двете групи си имат предимства и недостатъци. Твърдите обективи осигуряват по-високо качество на изображението, особено в сравнение с някои “суперзуум” вариообективи, които изпълняват ролята едновременно и на широкоъгълен и на телеобектив. В конструкцията на твърдите обективи има много по-малко движещи се елементи, което ги прави значително по-надеждни.
Това са наистина важни предимства, но все пак понякога се налага да се помисли и за удобството. Когато си тръгнал на екскурзия в чужбина или изкачваш планината, идеята да носиш десетина твърди обектива, за да покриеш диапазона например от 16 до 300 мм, не звучи привлекателно. В такива случай един обектив като 28-300 f/3.5-5.6 решава проблема.
Както вече споменахме, употребата на прекалено голямо варио означава компромис с качеството на изображението. Обективите с по-малко варио обаче се доближават значително до качеството на изображенията, заснето с твърди обективи.
Независимо дали избираме твърд или вариообектив трябва да имаме предвид още две неща – скоростта на фокусиране и стабилизацията на изображението. Производителите на фото техника отдавна вече не произвеждат механични обективи. Автофокусът е важна характеристика на всеки обектив или компактен фотоапарат, която прави снимането много по-лесно и забавно, а резултатите много по-задоволителни.
Системата за автофокус представлява мотор, който движи лещите на обектива, докато се получи фокусирано изображение. Самото засичане на изображението и фокуса е функция на самия фотоапарат и може да стане по различни принципи, които могат да се базират на различното ниво на осветеност на две близко проектиращи се точки или на измерването на ъгъла между излъчвател и приемник на инфрачервена светлина и т.н. По отношение на обективите и бързия автофокус обаче ни интересува предимно движещия мотор.
В изработката на новите си обективи за DSLR-камери Canon например използват два мотора – DC micro motor и USM (Ultrasonic motor). Вторият работи много по-бързо и прецизно и е подходящ за снимане на иначе “трудни за улавяне” движещи се обекти като птици, животни, спортни състезания и много други. При покупката на обективи от долната част на ценовата листа обаче е препоръчително да се разчита на DC-моторите, които са много по-надеждни от евтина система, базирана на USM.
Системата за оптична стабилизация е голямо предимство, особено, когато става дума за телефокусните обективи. За да получим остро изображение, скоростта на затвора трябва да се увеличава пропорционално на увеличаването на фокусното разстояние. Така при 100мм фокусно разстояние ни е необходима скорост 1/100 sec., при 300мм – 1/300 sec., при 500мм – 1/500 sec. Тези скорости обаче невинаги са възможни, особено при лоши светлинни условия. Тогава идва на помощ оптичната стабилизация. Дори когато фотоапаратът е на статив, съществува вероятност да се появят смущения, които да “размажат” изображението. Оптичният стабилизатор представлява жироскопично устройство, което засича тези смущения и задейства плуваща леща в обектива, която помага образът да остане неподвижен.
Разликата между DC и USM-моторите, както и между стабилизиран и нестабилизиран обектив може лесно да бъде установена с трите варианта на обектива Canon EF 75-300 f/4-5.6 – с DC-мотор, с USM-мотор и с USM-мотор и оптична стабилизация. Ако търсим комфорт при снимането, изборът определено ще падне на последния вариант. Цената му обаче е почти три пъти по-висока от тази на първия.
Уместно изниква въпроса какъв обектив е подходящо да си купим с първия DSLR-апарат. Еднозначен отговор няма. Повечето производители вече предлагат по-евтините си огледално-рефлексни фотоапарати в комплект с един или два обектива от ниския клас. Естествено тези обективи са с неособено добро качество, което отговаря и на ниската им цена. Те обаче са напълно задоволителни за начинаещ фотограф, който след известно време снимане с тях сам ще може да реши какви скъпи и качествени обективи са му необходими. Все пак препоръчително е началният комплект да включва един широкоъгълен вариообектив, един телефокусен вариообектив и един нормален твърд обектив.
